До каква степен демократична Монголия все още зависи от Русия показа за пореден път държавното посещение на руския президент Владимир Путин във вторник. Въпреки че страната с 3,4 милиона жители, разположена между големите сили Русия и Китай, се присъедини към Международния наказателен съд в Хага през 2002 г., местните власти се въздържаха да арестуват руския президент.
Путин пристигна в монголската столица Улан Батор късно вечерта в понеделник и беше посрещнат с военни почести.
Международният наказателен съд в Хага обвини Путин миналата година за предполагаемо отвличане на украински деца в Русия.
Малко преди заминаването на руския президент Наказателният съд напомни, че монголските власти са длъжни да арестуват Путин. Няма обаче санкционен механизъм за държави, които не изпълняват задълженията си пред МНС.
Украйна реагира възмутено
Както се очакваше, украинското правителство реагира с възмущение на бездействието на монголските власти.
Говорител на украинското външно министерство каза в понеделник, че отказът на Монголия да арестува руския президент е “сериозен удар по Международния наказателен съд и системата на международното наказателно право”. Говорителят продължи в Telegram: „Монголия помага на обвинен престъпник да заобиколи закона. Това означава, че Монголия носи част от отговорността за военните престъпления. За Путин посещението в Улан Батор е триумф. От една страна това показва колко голямо е все още влиянието на Русия върху някогашния близък съюзник на бившия Съветски съюз. От друга страна липсата на арест разкрива безсилието на западните държави срещу войнолюбеца от Москва.
Електричество и горива от Русия
Причините за бездействието на монголските власти са очевидни – Москва може да изнудва Улан Батор.
Монголия получава почти сто процента от своя бензин и дизел от Русия. Русия също притежава петдесет процента от железопътната система на Монголия.
Освен това, големият съсед на север доставя голямо количество електроенергия. В национален мащаб делът е между двадесет и тридесет процента; В някои райони на запад Монголия дори получава цялото си електричество от Русия. В миналото руските доставчици на енергия многократно са изключвали електричеството по време на политически вълнения в Монголия.
Монголското правителство също се опасява, че Русия може да прекъсне доставките на енергия за Монголия през следващата зима, тъй като може да се нуждае от нея за военните си действия в Украйна.
Отбелязване на 85-ата годишнина от битката при Халхин Гол
Официалната причина за посещението на Путин в Монголия е отбелязването на 85-ата годишнина от битката при Халхин Гол през Втората световна война.
Съветско-монголският съюз побеждава настъпващите японски войски. За последно Путин посети Монголия през 2019 г., за да отбележи 80-ата годишнина от битката.
Географското положение на Монголия, сгушена между Русия и Китай, изправя Улан Батор пред огромни предизвикателства.
Във външната си политика демократичната държава винаги трябва да се съобразява с икономическите зависимости от двете си големи съседки. Голяма част от монголските суровини отиват в Китай. Доставките осигуряват държавни приходи за страната, която няма излаз на море. Като цяло на Народната република се падат около деветдесет процента от износа на Монголия.
Все по-затягащият се съюз между Пекин и Москва безмилостно използва икономически изгодната позиция на Монголия и се опитва да я въвлече в усилията си за създаване на алтернативен международен ред.
„Политиката на третия съсед“
Улан Батор, от друга страна, се опитва да задълбочи отношенията със западните страни като част от т. нар. „политика на третия съсед“ и по този начин да поддържа известна дистанция от Русия и Китай, въпреки икономическата зависимост.
Монголското правителство е сключило стратегически партньорства със САЩ, Япония, Южна Корея и Германия.
Наскоро френският президент Еманюел Макрон, американският държавен секретар Антъни Блинкен и германският президент Франк-Валтер Щайнмайер посетиха Монголия.
В началото на август президентът на Швейцария Виола Амхерд също пътува до Улан Батор на държавно посещение.
За монголското правителство външната политика е постоянен акт на балансиране.
От една страна, има усилия да бъде част от западната ценностна общност, която включва и Международния наказателен съд в Хага. От друга страна, съществува необходимостта от поддържане на приятелски отношения с Русия, която на Запад се възприема като държава парий.
Ето защо монголското правителство сключи „всеобхватно стратегическо партньорство“ с Русия през 2019 г.
През юли монголският президент Ухнагин Хурелсух се срещна с Путин на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в казахстанската столица Астана. Хурелсух отправи поканата към Путин да посети Монголия миналата година – по време на държавното му посещение в Москва.
Автор: Матиас Камп; Източник:nzz.ch // Превод: Opposition
