Съществува понятие вездесъщо. Тази дума се използва във връзка със следните понятия:
- съществуващо навсякъде едновременно,
- винаги и навсякъде,
- разпространено,
- кълнове без засаждане,
- иманентно.
Исторически светът на телекомуникациите е бил запознат с тази концепция, тъй като хората са можели да комуникират независимо от разстоянието, посредством различни телекомуникационни технологии.
Днес понятието „вездесъщо“ стана широко разпространено с появата на изкуствения интелект. Изкуственият интелект съществува навсякъде, ние се натъкваме на него във всеки един момент, може би без да осъзнаваме.
Изкуственият интелект стана широко разпространен през последните няколко години. Но идеята в основата на тази технология не е нова. Английският математик Алън Тюринг е първият човек, който излага идеята за изкуствен интелект. Тюринг написа статия, озаглавена „Компютърни машини и интелект“ в октомврийския брой на списание Mind от 1950 г. В тази статия Тюринг открива философска дискусия на тема „Могат ли машините да мислят?“ и отхвърля възраженията против аргумента за „машинно мислене“.
У нас със същата тема се занимава световноизвестният турски математик и учен Чахит Арф в своя доклад на конференцията, озаглавена „Може ли машината да мисли и как може да мисли?”, проведена в рамките на публични конференции, организирани от Ерзурумския университет Ататюрк през 1959 г.
В своя доклад на конференцията Чахит Арф сравнява човешкия мозък с машините и казва, че е възможно да се проектира машина, която може да се развива сама. Но той завършва доклада си на конференцията, като подчертава притесненията си относно неспособността на машината да взема решения, отчитайки етическите изисквания.
„Идеята, която характеризира тези квалификации е, че всички те съдържат елемент на несигурност и няма определено правило, на което да се подчиняват стриктно. Има природни събития, външни за хората, с несигурни характеристики. Това са събития, протичащи вътре в атомите. По този начин, ако събитията, протичащи в сравнително малко количество атоми, могат да бъдат ефективни при работата на машини, можем да се надяваме, че машините могат да наподобяват човешкия мозък по отношение на естетиката. … Но аз мисля, че е невъзможно да се направи това, дори и след много столетия.“
Притесненията на Cahit Arf са валидни и днес, въпреки че технологията се развива в геометрична прогресия.
Изкуственият интелект (AI) е официално се появява през 1956 г. , годината на много забележителна лятна конференция, проведена в Dartmouth College в Ню Хемпшир, САЩ. Група математици и компютърни учени мечтаеха за нова изследователска област по време на срещите им, продължили 8 седмици.
Джон Маккарти, тогава млад професор в Дартмут, въвежда термина „изкуствен интелект“, когато пише предложението си за семинара, който според него, ще изследва хипотезата, че „всеки аспект на обучението или всяка друга характеристика на интелекта може по принцип да бъде изучена, дотолкова точно, че за неговата имитация може да се създаде машина“.
„В миналото е имало три важни събития. Първото е образуването на Вселената. Второто е формирането на началото на живота. И третото, със същата степен на важност, е появата на изкуствения интелект“.
Това са думи, в интервю за BBC, на Едуард Фредкин, компютърен учен от Масачузетския технологичен институт, който почина на 88-годишна възраст миналата година.
Тази оценка, направена от Фредкин за значението на изкуствения интелект, не е преувеличен, неподкрепен аргумент, валиден само в света на компютърните учени. Концепцията за изкуствен интелект, след като беше използвана за първи път през 1956 г., беше тема, върху която много изследователи от различни дисциплини работят интензивно. Постиженията, предназначението и перспективите за бъдещето са доста спорни, поради различните мнения и дискретните подходи към темата.
Стивън Хокинг, един от най-изтъкнатите британски учени, който е бил наясно с важността на изследванията за изкуствения интелект и всъщност е имал нужда от примитивна форма на изкуствен интелект в комуникацията си със света, е бил скептичен относно развитието на изкуствения интелект, казвайки, че примитивните форми на изкуствен интелект, разработени досега, вече са се оказали много полезни, но той се страхува от последствията от създаването на нещо, което може да се сравни или да надмине хората. Той каза пред BBC:
„Развитието на пълноценен изкуствен интелект може да означава края на човечеството“.
Според Хокинг, той ще се развива сам по себе си и ще се препроектира с все по-голяма скорост, но хората, ограничени от бавната биологична еволюция, няма да могат да се конкурират и ще бъдат изместени.
Вероятността за разработване на много мощно автономно оръжие или нови начини за репресивни методи в авторитарни режими чрез използване на изкуствен интелект, бяха заплахите, които Хокинг подчертаваше.
В изданието от 30 септември 2021 г. на списание IEEE Spectrum Magazine, което се издава от IEEE (Институт на инженерите по електротехника и електроника), най-голямата техническа професионална организация в света, посветена на напредъка на технологиите в полза на човечеството, имаше статия, озаглавена „ Бурното минало и несигурното бъдеще на изкуствения интелект“, поставяйки въпроса „Има ли изход от цикъла на бум и спад на ИИ?“
В тази статия виждаме, че проучванията в областта на изкуствения интелект се развиват като вълни, понякога спират и се отдръпват, а понякога правят спринтове.
Изкуственият интелект се превърна в широка интердисциплинарна наука едва след 80-те години на миналия век и приложенията на изкуствения интелект в индустрията започнаха да се увеличават.
Развитието на изкуствения интелект, което отново навлезе в период на пауза към края на 80-те години на миналия век, набра скорост през втората половина на 90-те години с широкото разпространение на Интернет. По време на пандемиите, изкуственият интелект с разнообразните си приложения, стана спасение в много области. Така че докато световните икономики се свиват, инвестициите в областта на изкуствения интелект не намаляват.
С интернет много програми, базирани на изкуствен интелект, се разпространиха по целия свят. Когато ефективността, осигурена от приложенията на изкуствения интелект беше доказана, използването на изкуствен интелект в индустрията се увеличи.
От друга страна, докато възвръщаемостта на инвестициите, направени в областта на изкуствения интелект, се увеличиха и стойностите на акциите на фондовия пазар се покачиха, глобални капиталови инвестиции започнаха да се вливат в областта на ИИ. Този поток от глобален капитал на ниво милиарди долари, съчетан с ентусиазма на компаниите и хората, работещи в тази област, което прави технологичния скок, показва, че е достигната точка, от която няма връщане.
Като пример за потока на капитал в областта на изкуствения интелект е компанията Open AI, която стартира услугата ChatGPT, обучена да предоставя изчерпателен отговор, следвайки инструкциите, дадени с подсказка, към края на 2022 г., достигна до стойност от близо 100 милиарда долара, преди да навърши първите си десет години.
Сред научните дисциплини, които подчертават изкуствения интелект, са логика, статистика, когнитивна психология, теория на решенията, неврология, лингвистика, кибернетика и компютърно инженерство.
Ако се опитаме да изброим областите, повлияни от изкуствения интелект, от сигурността до отбраната, от индустрията до търговията, от селското стопанство до транспорта, от здравеопазването до образованието, от вътрешните работи до външните работи, от развлеченията до пазаруването, от работния живот до ежедневието, обхващат всяка област от живота, за която можете да се сетите.
По време на изслушването на комисията по външни отношения в Сената на САЩ на тема „Лидерството на САЩ в областта на изкуствения интелект в ерата на стратегическата конкуренция“ от 15 ноември 2023 г., Натаниел Фик, който беше един от свидетелите заяви, че отговорните технологични иновации все повече са основен източник на геополитическа власт.
На тези изслушвания Сенатът обсъди стъпките, които трябва да бъдат предприети за лидерство на САЩ в областта на изкуствения интелект в ерата на геополитическа конкуренция и как да се извлече най-доброто от изкуствения интелект в международните отношения. По същество изкуственият интелект променя света. През следващите години можем да предположим, че всяка технология, която използваме, е по някакъв начин свързана с изкуствения интелект. Готови ли сме за тази революционна промяна, която засяга стила ни на живот, начина, по който правим бизнес, начина, по който общуваме с другите хора и света, в който живеем?
Говорим за система, която се учи от данни, това е такава система, която съхранява огромно количество данни в паметта си и учи с огромна скорост, развива се нон-стоп, коментира бъдещето, освен технологиите, които хората са измислили досега взема решения сама и е първата технология, която създава нови идеи, учейки се от старите данни, спекулира за бъдещето и прави всичко това с определена точност.
Съобщава се, че изкуственият интелект по някакъв начин създава логика чрез решаване на алгоритмите в данните. Той е способен да разбира емоциите чрез мултимодалност, но няма емоционални способности. Помислете за машина или същество, много рационално, което учи бързо и разбира, но няма чувства, не е ли това много страшно?
От друга страна, има възможност да допусне грешки.
Ние изобретихме тази технология и я разработваме, но засега не знаем как ни дава тези отговори.
По време на процеса ние не знаем критериите и алгоритмите, които използва, за да стигне до решение. Хората могат да повлияят само на част от процеса на машинно обучение на изкуствения интелект, те не съставят алгоритъма, машината решава сама и това е персонаж, който не съществува в технологиите, изобретени до момента. За първи път в историята се сблъскваме с технология, която се развива сама.
Можем ли да разчитаме на механизмите на пазара, за да управляваме възможностите и предизвикателствата на изкуствения интелект? Разбира се, не може да се даде положителен отговор на този въпрос.
Наред с потенциалните си възможности, изкуственият интелект носи рискове и дори смъртоносни заплахи, поради което е от съществено значение тази област да се организира чрез регулации и освен това е необходимо държавното ръководство във всяка страна и преди всичко международно управление.
ITU (Международен съюз по електровръзки), който беше създаден през 1865 г., за да формулира регулациите в този сектор и днес стана специализирана организация на ООН в областта на информационните и комуникационните технологии, започна да работи върху регулациите за изкуствения интелект от 2017 г.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш обяви към края на миналата година създаването на Консултативен съвет за ИИ за подкрепа на усилията на международната общност за управление на изкуствения интелект.
Съветът проведе първото си заседание на 27 октомври 2023 г. и публикува първия си междинен отчет през декември 2023 г. В Консултативния съвет на AI, състоящ се от двама съпредседатели и 37 членове, за съжаление няма представител от нашата страна. В Европа, национална, регионална или международна, всяка институция се е организирала да работи върху изкуствения интелект. Европейският съюз е доста напред в регулациите за изкуствения интелект.
От друга страна, Камарата на представителите и Сенатът на САЩ ускориха своите усилия за управление на изкуствения интелект. За да запазят лидерската си позиция в света, САЩ се стремят към лидерство в областта на изкуствения интелект и признават Китай и Русия за свои конкуренти в тази област.
Докато тези проучвания за регулиране продължават, технологията за изкуствен интелект се развива в геометрична прогресия. Въпросът за привеждането на света и човечеството в съответствие с това експоненциално развитие на изкуствения интелект занимава умовете.
За да забавят развитието на изкуствения интелект много организации, включително Организацията на обединените нации и стотици световни бизнес лидери, отправиха призиви за мораториум.
Но е ясно, че е невъзможно да се спре технология, която се е превърнала в център на тежестта на финансовия капитал и е широко разпространена, от една страна, и започва да играе доминираща роля в геополитическата борба на световните сили, от друга.
Освен това, ако вземем предвид провала на Съединените щати в предотвратяването на бедствията и геноцида, създадени от естествения интелект в момента, спешният призив на ООН за мораториум през 2021 г., свързан с продажбата и използването на изкуствен интелект, няма никакво значение, докато не бъдат взети достатъчни мерки за безопасност.
Невъзможно е да се разгледат всички аспекти на изкуствения интелект в една статия, тъй като темата е толкова обширна. Необходимо е непрекъснато да се следи развитието в тази област в курса на събитията да сме готови за състезание, а това е много скоростно състезание. В националния интерес на страната ни е да следим внимателно развитието на тази безпрецедентна технология, която все още е в начален период. Нека завършим тази статия с думите на известния историк Ювал Харари за изкуствения интелект.
„Изкуственият интелект все още е малко дете, все още не сме видели нищо. Изкуственият интелект се внедрява в реалния свят от около 10 години. Ако мислите за биологичната еволюция, то еволюцията на живота на земята отне около 4 милиарда години, 4 милиарда, за да достигне до тези растения и да достигне до нас, човешките същества. AI е в стадия на амеба, това е примерно преди 4 милиарда години и първите живи организми излизат от органичната супа. И ChatGPT и всички останали, те са амебите на света на ИИ. Как би изглеждал T-Rex? Как би изглеждал T-Rex? И колко време ще отнеме на AI амебите да еволюират в тиранозавър? И това няма да отнеме милиарди години, може да отнеме само няколко десетилетия или няколко години. Защото неговата еволюция се случва в напълно различен времеви мащаб от еволюцията на органичните същества. Тъй като самият AI работи в различен времеви мащаб, AI винаги е включен, компютрите като цяло са винаги включени, хората и другите организми живеят, развиват се в цикли, те трябва да почиват за известно време, AI не се нуждае от почивка“.
Автор: Дайле Ерогъл; Източник: globalresearch.ca: Превод и редакция: Opposition