“Стига гостоприемство, вие, неблагодарни кучи синове“. Това гласи банер, развяван от протестиращи полски фермери във Варшава в края на февруари, който показва пръчка, която изритва от Полша герой, драпиран в цветовете на украинското знаме.
През по-голямата част от годината фермери и шофьори на камиони в Полша организираха пътни блокади, маршове и блокади по полско-украинската граница в знак на протест срещу различни мерки на Полша и ЕС, които позволиха притока на украинско зърно в страната, подкопавайки вътрешния пазар. Въпреки че протестите бяха загрижени за икономическото въздействие върху поминъка на фермерите, често можеше да се долови шовинистична нотка – и украинците със сигурност ги прочетоха по този начин. Веднъж, в публикация на X Зеленски предположи, че поляците играят в полза на Русия, като ефективно отслабват Украйна по въпроса със зърното, което предизвиква остър укор от полския президент Анджей Дуда.
От началото на тази година полската държава, основните полски медии и самите фермерски синдикати осъдиха остро антиукраински протестни послания като тези във Варшава. Но самото присъствие на подобни лозунги бележи рязко отклонение за страна, чието общество неотдавна се бе събрало, за да посрещне украинските бежанци с отворени обятия. И освен гневните фермери, тук нещо се промени и на дипломатическо ниво: завръщане от еуфоричната солидарност на 2022 г., обратно към отношения, дефинирани от реалната политика и оцветени от някои от най-мрачните ужаси на 20-ти век.
В понеделник, след месеци на преговори и значителна субсидия от полското правителство за селскостопанския сектор, фермерите най-накрая спряха блокадата на границата. Но щетите вече са нанесени. Ново проучване, публикувано в края на април показа, че положителните възгледи за Полша сред украинците са спаднали от високите 94% в началото на 2023 г. до само 58% миналия месец. Мненията на поляците за украинските бежанци също са станали малко по-негативни – въпреки че е трудно да се намерят по-нови данни, през 2023 г. подкрепата сред поляците за приемането на украински бежанци е намаляла с 10% като цяло до 73%, а сред някои демографски групи като младите полякини – до едва 47%.
И според едно проучване от 2023 г. процентът на поляците, които желаят като цяло да подкрепят Украйна във военните й усилия, е спаднал от 83% в началото на 2022 г. на 65% през 2023 г.
Тази нарастваща умора беше напълно предвидима. Въпреки че малцина го осъзнаваха по онова време, този момент в началото на 2022 г., когато обикновените поляци в цялата страна буквално отвориха домовете си за семейства, бягащи от инвазията, вероятно беше момент на трансгранична солидарност, който се случва веднъж в живота. За кратък период трудните политически и исторически перипетии, които преди това определяха отношенията между Полша и Украйна, отстъпиха място на национална прегръдка не само между две държави, но и между два народа. Повече от две години от началото на руската инвазия и за голямо огорчение на Владимир Путин, Полша и Украйна останаха съюзници. Но необузданата любовна афера между тях и техните народи приключи и реализмът, който характеризираше отношенията им преди 2022 г., решително се завърна.
Това най-ясно се отрази в двойствения подход на правителството на Доналд Туск, което се стреми да поддържа тесни връзки с Украйна на фронта на сигурността, като същевременно следва по-настоятелна протекционистична политика в сферата на търговията и селското стопанство. Миналата седмица, в политическа реч пред парламента, министърът на външните работи на Туск, Радослав Сикорски, повтори интереса на Полша да защитава Украйна от Русия. Но той съзнателно формулира този ангажимент с термини, които значително се различават от увертюрите на братството, които президентът Дуда използва през първата година от руската инвазия. „В очевиден интерес на Полша е да държи агресора далеч от нашите граници, поради което суверенна Украйна трябва да спечели тази война“, каза Сикорски. „Благодарение на саможертвата на украинците ние можем да преместим границите на свободния свят със стотици километри на изток“.
Въпреки че подкрепата остава, самосъхранението вече е изместило алтруистичната солидарност. И последната драма, която се разиграва, демонстрира идеално тази нова реалност: миналата седмица министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви, че Полша е готова да помогне за връщането на украинските мъже в бойна възраст в родината им за потенциална военна служба. Украйна обяви същия ден, че ще спре да издава паспорти на мъже в наборна възраст, живеещи извън нейната територия, което предизвика вълна от гняв сред украинците в техните консулства в Полша.
„Самосъхранението вече измести алтруистичната солидарност“
Този гняв може скоро да се насочи към самата полска държава, тъй като тази седмица политиците преразглеждат нови правила, които могат да намалят социалните помощи за украинците, които не могат да представят валидни паспорти. Не само това, но Косиниак-Камиш също отказа да изключи депортирането на мъжете обратно в Украйна по искане на Киев – ход, който би влошил още повече отношенията. Подпомагането на Украйна да увеличи военната си сила по фронтовите линии е очевидно в националния интерес на Полша, но отминаха дните, когато Полша би се съгласила да приеме всеки и всички украинци, без въпроси. Ако държането на руския враг на една ръка разстояние сега изисква известна принуда над бежанците, Полша изглежда готова да сътрудничи.
В дългите отношения между Полша и Украйна това не е нищо ново. През 1919 г. бащата-основател на съвременната полска държава, Юзеф Пилсудски, измисли поговорката: „Без независима Украйна не може да има независима Полша“. Оттогава това остава крайъгълният камък на полската политика спрямо Украйна – но това не винаги означава, че Полша е приятелски настроена към украинците, ако това не отговаря на нейните интереси. През 1920 г. например Пилсудски подписва съюз с лидера на независима Украйна Симон Петлюра и му помага да възстанови военния контрол на Киев от руските болшевишки сили за кратък период. Но само няколко години преди това, през последните дни на Първата световна война, полските сили водят ожесточена етническа война в Западна Украйна, като самият Пилсудски превзема земи, които украинците твърдят, че са техни.
Лидерите на Украйна подходиха към отношенията по също толкова прагматичен начин, когато им е удобно, с изключително кървави последици понякога. По време на Втората световна война, когато се появи възможност за радикалната Украинска въстаническа армия (УПА) най-накрая да създаде украинска държава на полска територия, те го направиха с най-голяма бруталност. Между 1943 и 1945 г. УПА извършва кланета на до 100 000 поляци в днешна Западна Украйна, това, което е известно в Полша като Волинското клане. Отчасти в отговор, следвоенното полско правителство провежда програмата за презаселване, известна като операция Висла през 1947 г., като депортира почти 150 000 украинци от югоизточната част на Полша към нови територии на запад.
В края на Студената война, когато и двете страни си възвърнаха пълната независимост от съветското господство, Полша и Украйна се отказаха от всякакви териториални претенции една към друга и се ангажираха да живеят една до друга като „равни и близки народи“. Оттогава между тях съществуват сравнително сърдечни отношения – по време на войната в сянка на Русия в Донбас след 2014 г. Полша подкрепи Украйна дипломатически, осъждайки анексирането на Крим от Русия. Но наследството от общата им история продължава да се очертава и от 2015 г. насам разногласията относно ексхумациите на полските жертви на тези военновременни кланета и възпоменаването на радикални групи като УПА в Украйна заплашват да отворят отново стари рани.
От 2022 г., когато тежката реалност на руската агресия отново обедини поляци и украинци, Москва се опита да използва това, за да настрои Полша и Украйна една срещу друга, но без особен успех. Вместо това икономическите проблеми са тези, които заплашват да забият клин между двете страни – а спорът за зърното е само началото. Икономиките на Украйна и Полша са свързани помежду си и украинските имигранти формират важна част от пазара на труда в Полша от години. В този смисъл и двете страни са взаимно зависими и притокът на украинци от 2022 г. в крайна сметка е от полза за Полша, въпреки страховете сред поляците относно напрежението, което украинските бежанци имат върху техните системи за социални услуги.
Въпреки това търговските проблеми, от които вносът на зърно и храни е само малка част, могат да се превърнат в много по-голям проблем. Въпреки че Полша досега подкрепяше влизането на Украйна в ЕС, по-ниската цена на украинските селскостопански и потребителски стоки означава, че включването им в единния пазар може да има драматично въздействие върху икономиката на Полша. Освен това Украйна, а не Полша и други настоящи източни държави от ЕС, ще стане основният получател на средства от Брюксел като най-бедната членка на блока, спъвайки траекторията на растеж на Полша. Парадоксално е, че преодоляването на тези съвсем съвременни материални проблеми може да се окаже по-трудно за двете страни, отколкото да се справят с призраците от миналото си.
Но тези материални проблеми са следствие от една и съща реалност: геополитическа близост и студена логика на оцеляването. Тези две сили са обединявали поляци и украинци в гняв и приятелство през вековете, последното обикновено всеки път, когато възраждащата се руска мечка започне да диша във врата и на двамата. Докато тази заплаха продължава, Полша и Украйна ще имат много причини да си сътрудничат. Както за всички дългогодишни съседи в Европа, миналото е пълно с объркани унижения. И въпреки че най-идиличният меден месец трябва в крайна сметка да приключи, няма причина един неукрасен и несъвършен, но честен и плодотворен брак да не може да го замени.
Автор: Михал Кранц; Източник: unherd.com// Превод: Opposition
