Всеки месоядец на планетата приближава глобалната катастрофа и само масовото вегетарианство може да спаси Земята от апокалиптичните последици от изменението на климата. Тази теза се застъпва от дълги години от екоактивистите, призовавайки останалите поне да намалят консумацията на животински продукти. Неочаквана помощ днес може да им окаже инфлацията: растящите цени принуждават хората в много страни по света да се откажат от най-опасния за планетата вид месо – говеждото. Проблемът обаче е, че растителната диета може да не е толкова екологична, колкото обикновено се смята. Световният хранителен сектор като цяло едновременно ускорява изменението на климата и самият той може да бъде засегнат от неговите последици. Човечеството вече търси нови начини да се храни, а междувременно населението на Земята расте, което усложнява задачата.
Добри и лоши новини
Производството на храни е отговорно за една трета от емисиите на парникови газове, обусловени от човешката дейност.
Колкото по-голям е обемът на емисиите, толкова по-голяма е скоростта на изменение на климата и следователно успехът в борбата с катастрофалното повишаване на температурите до голяма степен зависи от това какво ядем.
Един от най-“вредните” компоненти по отношение на емисиите е говеждото месо.
Всяка година на планетата се изяждат десетки милиони тонове такова месо, което е систематично критикувано от екоактивисти. Миналата година обаче световното потребление на говеждо е намаляло и тенденцията вероятно ще продължи и през 2023 г. Спадът в търсенето би трябвало да е най-осезаем там, където винаги е бил много висок, като например в някои страни от Латинска Америка, където специалните традиции за печене на месо са част от националната култура.
Тенденцията до голяма степен се дължи на ускоряването на инфлацията през миналата година: хората просто трябва да преминат към по-евтини продукти. Те вече не могат да си позволят да купуват обичайното месо в същия обем, както преди. Ярък пример е Аржентина, където годишната инфлация през февруари надхвърли 100 процента, а говеждото месо поскъпна повече от останалите продукти – с над една трета. В такива условия познатите ястия се превръщат в лукс за хората.
33% от антропогенните емисии на CO2 се дължат на производството на храни
Но за планетата по-малкото потребление на говеждо е добра новина.Производството на това месо представлява една четвърт от общите емисии от хранително-вкусовия сектор.Отглеждането на крави изисква използването на големи количества вода и големи площи земя, което от своя страна води до обезлесяване.За проблема допринася също и храносмилателната система на преживните животни: такива говеда, поради естествените физиологични процеси, са основен източник на метан, опасен парников газ.Обемът на емисиите му е такъв, че струята над фермите може да се види от космоса.
Намаляването на консумацията на говеждо и други видове месо, както настояват екоактивистите, е чудесен начин за намаляване на индивидуалния принос за ускоряване на глобалното затопляне.
Предлага се и по-малко ядене на млечни продукти, защото животните се отглеждат и за тяхното производство. Някои потребители съзнателно променят хранителните си навици поради екологични причини и стават вегетарианци или вегани – тоест отказват не само месо, но и от други храни от животински произход. Някои от тях са готови да коригират храненето дори на домашните си любимци, създавайки търсене на вегетарианска храна за кучета и котки.
Призивите да се изоставят животинските протеини в името на климата понякога звучат и на държавно ниво. Например през 2021 г. тогавашният бизнес секретар на Обединеното кралство Куази Квартенг каза, че разпространението на веганството трябва да помогне на страната да постигне целите си за намаляване на емисиите.
Зелена аритметика
Вярно е, че оценките за това доколко индивидуалните промени в диетата могат да помогнат на планетата, се различават.
Всички изчисления се усложняват и от факта, че климатичните и екологичните щети могат да варират значително в зависимост от специфичните принципи на работа на конкретното предприятие или ферма. Разликата може ясно да се илюстрира с примера на говеждото месо: по време на производството му разликата в обемите на CO2 може да достигне до 12 пъти.
Като цяло обаче проучванията показват по един или друг начин, че намаляването на консумацията на животински продукти би трябвало да помогне на човек да намали собствения си въглероден отпечатък – общото количество емисии, които той лично произвежда пряко или косвено.
Конкретните показатели са различни при различните специалисти и за различните страни. Например в Аржентина, където се яде много месо, намаляването на консумацията на месо наполовина би намалило емисиите с една четвърт. За други страни цифрата може да е по-ниска: например в Европа можете да се „спестят“ до 20 процента от емисиите, от напълно изоставилите животинските продукти.
Веганска диета може да осигури на европейския потребител 20% намаляването на емисиите
Много активисти твърдят, че изборът на веганска диета е най-доброто, което човек може да направи, за да защити околната среда. Не всички обаче са съгласни с тях: някои изследователи отбелязват, че има по-ефективни решения, като например отказ от личен автомобил.
Възникват и въпроси доколко решенията на един човек, а не на държави или корпорации, могат да променят глобалната картина.
Според някои оценки преминаването към веганска диета за две години може да доведе до намаляване на емисиите, еквивалентно на емисиите само от един полет от Европа до САЩ.
Оказва се обаче, че ползите за климата от преминаването към растителна диета може да са по-ниски, отколкото изглежда на пръв поглед.Безмесната диета може да бъде по-евтина и по този начин потребителските разходи за хранителни стоки намаляват.В резултат на това те харчат спестените пари по различен начин – за пътувания или нови неща, като по този начин анулират част от постиженията си.
Оценките за въглеродния отпечатък, свързан с транспортирането на храни, също се преразглеждат.
Скорошно цялостно проучване, базирано на данни за 74 страни и региони показва, че предишните цифри са значително занижени – от 3,5 до 7,5 пъти. В изчисленията си експертите са взели предвид и емисиите, свързани с транспортирането на торове, пестициди и оборудване, необходимо за селскостопанския сектор.
36% от емисиите, свързани с транспорта на храна, идват от плодове и зеленчуци
Установено е, че по-голямата част от емисиите, дължащи се на транспортирането на храни, идват от онези продукти, които се изпращат в огромни обеми и изискват поддържане на определена температура. В тази категория влизат и зеленчуците и плодовете с 36 на сто дял в общите обеми. В резултат на това емисиите, свързани с тяхното транспортиране, са почти два пъти по-високи от тези, свързани с тяхното производство.
Резултатите от проучването показват, че простото преминаване към растителна диета не е достатъчно за намаляване на емисиите. Потребителите, които се грижат за климата, трябва да ядат това, което се отглежда близо до дома им и да приемат сезонността на много храни.
В същото време учените признават, че сценариите за пълно локализиране на производството на храни са нереалистични. Много региони не могат да постигнат пълно самозадоволяване, добивите могат да варират от година на година, а качеството на местните продукти може да бъде по-ниско от това на вносните.
Тезата е приложима не само за растителни продукти, но за зеленчуци и плодове е особено актуална.В много региони е трудно да се осигури разнообразна вегетарианска диета с местни източници през цялата година.Не всеки, който отказва храна от животински произход, е готов да ограничи избора си с допълнителни критерии.
Трябва да се вземе предвид още един нюанс, който определя екологичността на вегетарианската диета: въглеродният интензитет на определени растителни продукти може да бъде по-висок от този на друго месо, ако не на говеждо, то на друго месо или риба,.
Според някои мнения такъв е случаят с какаото на прах и гъбите, отглеждани в оранжерия. В допълнение, консумацията на определени култури е свързана с увреждане на околната среда като цяло: например, за отглеждането на авокадо, горите се изсичат активно и се губят много водни ресурси.
Ядките също са изключително влаголюбиви: например само един грам бадеми изисква десет литра вода.
По-голямата част от световната реколта се осигурява от Калифорния, щат, който системно страда от тежка суша през последните години. На фона на изменението на климата мащабът на бедствието нараства: миналата година беше рекорд за последните хиляда години. Пренасочването на оскъдните водни ресурси към отглеждане на бадеми допълнително усложнява ситуацията.
И ако ядките или авокадото теоретично могат да бъдат изхвърлени като деликатеси, то с някои от климатично „опасните“ храни всичко не е толкова просто – например с ориза, който играе огромна роля в глобалната продоволствена сигурност.
Културата е от ключово значение за препитанието на четири милиарда души — половината световно население — и нейното отглеждане води до значителни емисии на метан, общо между 7 и 17 процента от съдържанието му в атмосферата. Газът се синтезира от бактерии, които живеят в корените на растенията и отново изменението на климата задълбочава проблема, създавайки по-благоприятни условия за развитие на микроорганизми.
Климатичните щети от отглеждането на определени растителни продукти сами по себе си не отменят щетите от отглеждането на селскостопански животни, особено в такъв мащаб, какъвто е сега.
Днес масата на добитъка, която достига 630 милиона тона, е десет пъти по-голяма от общата маса на всички диви земни и морски бозайници (съответно 20 и 40 милиона тона).
В допълнение, добитъкът всъщност се конкурира за ресурси с хората: площта на земята, засята за фуражни култури, вече достига 560 милиона хектара, което е почти половината от общата обработваема земя.
Някои експерти обаче посочват, че именно тук се крият възможностите за трансформация на животновъдството. Става дума за промени, които биха направили отглеждането на крави, овце, свине и кокошки по-малко вредно за екологията, а биха дали на човечеството да получи възможност да продължи да яде месо, макар и в много по-малки количества.
Добитъкът може да се храни с отпадъци, неподходящи за човешка консумация – например тези, които остават от зърното, когато се смила на брашно или от соя при получаване на масло.
Подходящи са и насекоми (хората също могат да ги ядат, но мнозина все още не искат). Освен това, физиологията на преживните животни им позволява да консумират неща, които човешкият стомах не може да смила, като трева, листа и дори клонки на пасищата. Като отглеждаме крави за клане, ние в известен смисъл превръщаме неядливите за нас растения в годно за консумация месо. Пасищата обаче са много големи и днес – два милиарда хектара, но тази земя е две трети негодна за отглеждане на селскостопански култури.
От друга страна, би било благоприятно от гледна точка на климата някои от тези площи да бъдат залесени, което би погълнало част от емисиите на CO2.В такъв случай броят на добитъка – и следователно обемът на полученото месо – ще трябва да бъде намален.Колко значително може да бъде това намаление при цялостен по-отговорен подход към селското стопанство, беше изчислено преди десет години от канадския изследовател Вацлав Смил.
Той разглежда следния сценарий: човечеството спира да изсича гори за нови пасища, засажда една четвърт от наличните полета с дървета и увеличава максимално дела на различни отпадъци в храненето на животните.
Подобно развитие, смята Смил, би ни позволило да консумираме около две трети от количеството месо, което консумираме днес. Трудността обаче е, че за реализирането на идеята ще е необходима пълноценна инфраструктура за събиране и преработка на отпадъците във фураж на световно ниво – а тя все още не съществува. Но по-нови проучвания оспорват сравнително оптимистичните оценки на Смил.
Група европейски експерти са изчислили, че чрез минимизиране на конкуренцията между добитъка и хората за храна, месото и млечните продукти могат да осигурят до 23 грама протеин на човек на ден (при дневна норма от приблизително 1 грам протеин на килограм телесно тегло).
Тези цифри са три пъти по-ниски от средната консумация на животински протеин в Русия и Северна Америка (около 70 грама и в двата случая) и два пъти по-малко, отколкото в Европа (около 50 грама).
Освен това сценариите, при които фермерите спират да хранят добитъка си със специално отгледано зърно, имат и обратната страна. При такава диета кравите произвеждат повече метан, което отново е лошо по отношение на борбата с изменението на климата. Има разработки, които са предназначени да решат проблема, като специални намордници, които улавят кравешки оригвания, но такива технологии все още не са широко използвани.
9,7 милиарда човека ще живеят на земята до средата на века
Междувременно нуждата на човечеството от храна не изчезва, независимо от потенциалните щети от селското стопанство от всякакъв вид.Обемът на търсенето на храни през следващите години ще расте заедно с нарастването на човешката популация.До средата на века населението на света трябва да достигне 9,7 милиарда души, като успоредно с това ще трябва да се увеличи мащабът на селскостопанската дейност.
Нейната трансформация е неизбежна и не само защото човечеството ще търси по-благоприятни форми на земеделие.
Изменението на климата само по себе си е заплаха за продоволствената сигурност. Постоянните суши, наводнения и други катаклизми няма да позволят на човечеството да отглежда зърно и да пасе добитък по същия начин, както го прави днес. Ако емисиите на въглероден диоксид продължат да нарастват със сегашната си скорост, ефектите от повишаването на температурите може да застрашат една трета от световното производство на храни до края на века. По един или друг начин човечеството ще трябва да се адаптира към новата реалност: може би като замени телешките пържоли с пържени насекоми или може би чрез отглеждане на храна в лаборатории. Изборът е много прост: адаптиране или гладуване.
Източник:lenta.ru /Превод: opposition.bg
