На 28 юни сръбската художничка Марина Абрамович проведе най-мащабната си акция на музикалния фестивал Гластънбъри в Англия, който се посещава годишно до 200 хиляди души. На главната сцена Pyramid Stage Абрамович проведе акцията си „Седем минути колективно мълчание“ (Seven Minutes of Collective Silence).
По време на акцията си Абрамович се обърна към основната тема на фестивала през 2024 г. – „Мир“.
От сцената тя произнесе реч:
„През моята 55-годишна кариера винаги съм работила с енергия. И няма по-добро място от тук и сега да се направи енергийна инвазия. <…> Светът е в много гадна точка. Войни, глад, протести, убийства, насилие. Но какво ще стане, ако погледнем по-широко? Насилието поражда насилие, убийството поражда убийство, гневът поражда гняв, демонстрациите водят до демонстрации. Тук [в Гластънбъри] ще се опитаме да направим нещо различно: да бъдем в момента, тук и сега. Заедно можем да си подарим безусловна любов. Само като променим себе си, можем да променим света“.
След кратката реч артистката предложи на зрителите на фестивала да сложат ръце на раменете на съседите си, да се настанят удобно и да затворят очи.
Емили Ейвис – музикален продуцент, организатор на Гластънбъри и дъщеря на Майкъл Ейвис, който измисли фестивала, – удари гонг, след което публиката в продължение на седем минути трябваше да не произнася нито дума. Когато публиката млъкна, Абрамович разпери ръце – оказа се, че тя е в рокля, ушита във формата на пацифисткия знак “Символ на мира”.
В интервю за Vogue преди акцията Абрамович каза, че тази акция е била сериозно предизвикателство за нея. Според нея нито един пърформър не е излизал пред публика от 175-200 хиляди души. Най-голямата зала, в която тя се е оказвала е била за шест хиляди човека. Акцията на фестивала може да се провали, разсъждава художникът: „Хората идват [на фестивала], за да се забавляват. Те пият и употребяват наркотици. Времето е хубаво. Но аз ги моля да мълчат и да мислят за състоянието на планетата, която сега е в ада. <…> Много неща могат да се объркат, но аз ще стоя там с отворени ръце.“
В същото интервю за Vogue тя изясни какво има предвид под „ад“: войни, глобално затопляне, бедност, събитията в Украйна и Палестина.
Тя не направи политически изявления от сцената. Някои зрители в тълпата държаха палестински знамена.
Кореспондентът на Guardian уточнява, че посетителите на „Гластънбъри“, което продължава от няколко дни, са научили за акцията на Абрамович едва в навечерието на представлението.
„Имаше разбираеми опасения, че зрителите няма да участват и може да започнат да говорят или дори да викат по време на предполагаемата тишина. Но в крайна сметка, освен няколко писъка, единственият звук, който се втурна покрай пирамидата, беше вятърът, духащ през долината, и далечното бръмчене на изпълнения на други сцени“, пише изданието. Кореспондентът на BBC отбелязва, че по време на „Седем минути колективно мълчание“ се чуват речи от съседни сцени, освен това не всички зрители са изключили звука на телефоните си. „А до мен се чу характерният звук на отваряща се кутия бира“, разказва авторът на публикацията. Въпреки това, във видеото от представлението цари наистина необичайна тишина за фестивал от такъв мащаб. The Guardian цитира една от зрителките на име Лусинда: „Разбрах за това [пърформънса] 30 секунди преди да започне. Бях във възторг от него. Това направи моя „Гластънбъри“. Беше много силно. Седем минути минаха много бързо“.
Преди да пристигне в Гластънбъри, в 6 часа същата сутрин, Марина Абрамович посетила Стоунхендж, за да „поеме цялата енергия, колкото може“ в кръга от камъни.
По план изпълнителката имаше само пет минути на сцената, но PJ Harvey, чието изпълнение последва изпълнението на Абрамович, се отказа от една от песните си, така че сръбската изпълнителка имаше достатъчно време да подготви и осъществи „енергийната инвазия“.
Роклята Pacific е създадена от бившия творчески директор на Burberry Рикардо Тиши. Това не е първият му съвместен проект с Абрамович – по-специално той създава костюми за нейната опера “Седемте смърти на Мария Калас”. „Това е толкова красива рокля. Рикиардо създаде невероятна концепция. Ще отиде в музей“, каза Абрамович пред Vogue за тоалета си от Гластънбъри.
Тиши коментира работата си пред изданието по имейл: „Замислихме се какво всъщност означава тишината: тя винаги е следствие от силна емоция. Точно това трябваше да олицетворява роклята. Вдъхновението идва от великото изкуство на японското кимоно. Хареса ни идеята да го превърнем в знак за мир. В нашето модно пътуване често сме си играли с тъмнината, така че беше хубаво сега да създадем леко, ефирно творение за този специален момент“.
Елементите, от които е създаден спектакълът „Седем минути колективно мълчание”, не са нови. Самата Абрамович също вече е работила с мълчание; един от най-ярките примери е нейната кампания „В присъствието на художника“. По време на представлението, което се проведе за първи път през 2010 г. в MoMA в Ню Йорк, Абрамович седеше мълчаливо на стол и всеки можеше да се редува да седи срещу нея и да я гледа в очите. Акцията продължи 716 часа и половина, художникът погледна в очите 1500 посетители на музея. Стадионните музиканти често използват паузи по време на изпълненията си – например по време на миналогодишното си турне Бионсе спря тълпата от фенове за няколко секунди. Но седем минути наистина са необичайно дълъг период от време за подобни събития, което прави представянето на Абрамович изключително – както в собствената й кариера, така и в дългата история на музикалните фестивали.
Източник:meduza.io// Превод: Opposition
