Подобен инцидент се случи и във Великобритания с 34-годишната Виктория Щелко, блогър, модел, участничка в украински телевизионни предавания и бивша полицайка от Киев, на която социалните служби и полицията отнеха 10-годишната й дъщеря Злата в Лондон преди повече от три месеца.
По нейния случай вече са проведени няколко съдебни заседания, след които са издадени три заповеди – забрана за приближаване до детето, както и искания за предаване на паспорта и изтриване на информацията за инцидента в социалните мрежи.
Вече има стотици подобни случаи в цяла Европа.
В същото време украинските власти и дипломатически служби не помагат по никакъв начин на украинците, чиито деца са насилствено отнети от властите на европейските страни.
„Отнеха дъщеря ми, защото отказах да живея сред нашествие от насекоми“
Както твърди Виктория, детето й е било отнето без основателна причина, а поводът бил, че е отказала временно жилище, предоставено от местните власти на лондонския квартал Хамърсмит, което се оказало буквално с нашествие от дървеници.
Социалните служби твърдят, че украинката уж „не е осигурила подходящи условия за живот на детето“, причинила й е „емоционална вреда“, а самата тя е наречена „психично болна“, тъй като, когато са отвели дъщеря й, тя естествено се е опитала да се съпротивлява и да не дава детето (по-късно жената по собствена инициатива преминава медицински преглед, който доказва, че е психически здрава).
Шчелко за първи път пристига във Великобритания през април миналата година от Германия, където се е лекувала за шрапнелна рана в гърба, получена по време на ракетна атака в Украйна и получава там временен статут на защита.
“Първоначално дъщеря ми и аз дойдохме в Лондон по покана на приятели, за да разгледаме, да преценим възможностите за работа и живот в страната. Основната причина беше, че владея английски език и ще има повече шансове да си намеря работа в Англия, отколкото в която и да е друга страна в Европа “, разказва пред “Страна” Виктория. “Планирах да закрия статута си в Германия и да се регистрирам по украинската програма за бежанци Homes for Ukraine във Великобритания. Но опитите ми да наема апартамент бяха неуспешни – във Великобритания това е сложна процедура. Първо трябва огромен депозит равен на годишния наем (в Лондон това излиза около 25 хиляди паунда). Но и това не е основното. Там собственикът на апартамента избира на кого да я даде под наем. Много ли биха искали да дадат под наем стая на украинска бежанка с дете и без работа, 26-та поред от желаещи?
Тогава подадох предварителна молба до британското правителство за оформяне на статута ми, като посочих, че ще се откажа от разрешението си за пребиваване в Германия.
Свързах се и с местните власти в Хамърсмит, Лондон, с молба за помощ за временно жилище. По-късно разбрах, че това е била моята грешка. Настаниха ни в един мръсен хостел, който се оказа истинска напаст от дървеници, развъдник на зараза – с въшки, подкожни акари и дървеници. Там живяхме една седмица, след което се заразихме и се лекувахме с антибиотици и мазила още три месеца.
След което напуснахме Великобритания, но се върнахме през септември по покана на местните власти, които ме помолиха да говоря на събитие като публична личност от Украйна.
Отседнах на собствени разноски в Holiday Inn Express в Лондон за една седмица. Отново се обърнах към местните власти с молба за помощ с жилище. Предложиха ни да живеем в малка „стая на гном“ с черна плесен по стените. Естествено отказах. И тогава няколко дни по-късно, на 29 септември миналата година, служителка дойде в хотела и предложи същия гъмжащ от дървеници хостел, в който се бяхме заразили с подкожни акари и дървеници по-рано през април. Дори искаха да ни дадат същата стая.
Естествено казах, че няма да се връщаме там, тъкмо се бяхме оправили.Тогава тя каза: „Добре, тогава ще извикам полиция, отказвате да осигурите безопасно място за живеене на детето“.И наистина, скоро екип от шестима полицаи пристигна в хотела, арестуваха ме без заповед и с груба сила – сложиха ми белезници, счупиха ме (останаха синини по тялото ми) и отведоха детето ми, въпреки виковете и стреса й.Вдигнаха я сънена от леглото!Просто я отведоха в неизвестна посока.А за мен извикаха линейка, която пристигна, измериха ми кръвното, направиха ми кардиограма, а за всички болести тук има само едно лекарство – парацетамол.Това се случи в петък вечер, така че дори не можах да се оплача никъде през уикенда.Първо ми беше позволено да общувам с детето чрез видео разговор, но след това те забраниха всякакви контакти, като се позоваха на факта, че това „не е в интерес на детето“.Пълен хаос, направиха дело от 56 листа.Там има и друга правна колизия – те не признават моята украинска юрисдикция, тоест детето е взето от британка, въпреки че аз дори нямам разрешение за пребиваване във Великобритания.
Заради стреса Виктория, която по време на инцидента е била бременна, претърпяла спонтанен аборт.
Украинското посолство, казва тя, не може да й помогне, нито украинските адвокати във Великобритания, на които тя платила няколко хиляди паунда.
През декември кабинетът на министрите проведе заседание на щаба за защита на правата на децата при военно положение под ръководството на вицепремиера Ирина Верещук, на което беше повдигнат въпросът за принудителното отнемане на украински деца от родителите им в чужбина, включително отделно за случая Щелко.
Но засега няма резултати – жената се опитва по различни начини да си върне детето.
Междувременно в социалните мрежи Виктория публикува запис на комуникация с дъщеря си, когато още са им били разрешени онлайн срещи. През деня момичето посещава католическо основно училище в Лондон и временно живее в приют.
10-годишната Злата със сълзи на очи признава на майка си, че социалните не я пускат навън, не я мият, хранят я лошо и почти не общуват, а тя спи на разтегателно легло. През зимата ходи на училище с летни обувки (социалните работници не искали да вземат новите зимни дрехи, които майка й се опитала да й даде).
“Не ме пускат на улицата, само тя (социалните работници – Ред.) трябва да купи нещо. Това е като затвор, толкова съм уморена. Те ми крещят, гледам анимационни филми по цял ден, понякога късно вечер. С какво ме хранят? Ами сутрин почти нищо – парче хляб със сирене, следобед ми дадоха парче пица. Чувствам се ужасно. Единственото което ми харесва е играчката която ти ми даде. Не мога да мръдна и милиметър, не разрешават да ти се обадя, гледам през прозореца, така минава целият ми ден. Искам да дойда при теб и нашето куче Луна възможно най-скоро ”, по някое време момиченцето не издържа и започва да плаче, майка й също.
Подобни случаи с украински бежанци зачестиха в цяла Европа, особено в Полша, Германия, Италия и Франция.
Според офиса на комисаря на Върховната рада по правата на човека през лятото е имало най-малко 240 инцидента. И според информацията на Щелко вече има повече от 400 такива случая, пишат й жени от различни европейски страни, които са се сблъскали с подобни неща.
Един от нашумелите случаи е този на 18-годишната украинска бежанка Людмила Колтуновская във Франция, социалните служби отнеха новороденото й дете, казват, че тя „се отнася студено към детето“.
Журналистката от украинската служба на BBC Галина Корба, която също заминава за ЕС с детето си, направи специално разследване по този въпрос.Тя разказа за Елена от Луганск, която през март 2022 г. се озова в Берлин с 10-годишната си дъщеря.Според майката момичето има увреждане и изисква специални грижи, така че адаптирането на ново място не винаги е лесно.Учителите в училище подозирали, че майката уж употребява наркотици: тя била апатична и сънлива, защото приемала антидепресанти, предписани от немски лекар.Подозрението било достатъчно за Jugendamt, германската служба за закрила на детето, да вземе момичето, което имало право да се вижда с майката в определени дни и само под надзор.
Заради стреса състоянието на детето се влошава много, но то е върнато няколко месеца по-късно само след намесата на адвокат и обжалване пред различни структури, включително и Европейския парламент.
Често се случват доста фрапантни случаи.
„Страна“ писа за Елена Ковалева от Днепропетровск, чийто син беше взет направо от пясъчника, където играел. Семейството, при което живеели, написало жалба, че жената уж не хранела момчето достатъчно и реагирала твърде емоционално на ежедневните трудности. Представители на службите за непълнолетни заявиха, че въз основа на този донос детето е временно отнето до изясняване на всички обстоятелства. Първо е изпратен в сиропиталище, а десет дни по-късно е предаден на неизвестно семейство. Две седмици по-късно се провежда първото съдебно заседание, на което е посочено, че майката може да вижда сина си веднъж на всеки осем месеца. И когато се разплакала, й назначили психиатричен преглед.
Междувременно Щелко (тя сега е в Германия) регистрира на уебсайта на украинския кабинет на министрите петиция „Срещу незаконното отнемане на деца от социалните служби в други страни, лишаването от правата на майката да ги отглежда, бездействието на консулства, омбудсмани и публичния сектор, както и незаконното използване на юрисдикцията на Украйна от други страни в процеса.”
Както се посочва в текста, украинските майки и техните деца редовно се сблъскват с трудни предизвикателства, докато консулствата и другите органи, които трябва да гарантират защитата на своите граждани в подобни случаи, бездействат.
Щелко предлага да се създаде механизъм, въз основа на който чуждите държави ще трябва да връщат всички отнети деца в Украйна в съответствие с двете Хагски конвенции.
Автор: Александра Харченко; Източник: strana.news// Превод: Opposition.