Ян Веселов, политолог и автор в телеграм канала за американската политика One Big Union
Всичко това заради омразата към здравната система в САЩ. Какво не е наред с нея?
Рано сутринта на 4 декември в Манхатън беше убит главният изпълнителен директор на най-голямата американска здравноосигурителна компания UnitedHealthcare Брайън Томпсън. Шест дни по-късно полицията задържа заподозрения: той се укрива в Пенсилвания с фалшива лична карта. Това е 26-годишният Луиджи Манджионе, инженер по данни от богато семейство от италиански произход. В последно време той страдал от силни болки в гърба и няколко месеца преди убийството на Томпсън прекъснал всички връзки със семейството и приятелите си.
При обиск у Манджионе е открит пистолет със заглушител без серийни номера и написан на ръка манифест, в който обяснява мотивите си. Предполагаемият убиец се оплаква от високата цена на здравеопазването и силата на застрахователните компании. И се нарича първият, който е готов да се изправи срещу тях с радикални методи:
“Извинявам се за всякакви разногласия и наранявания, но трябваше да се направи. Честно казано, паразитите просто си го заслужиха”.
Народен отмъстител
Реакцията на американското общество на убийството на Браян Томпсън беше неочаквано одобрителна. Повечето от коментарите под новинарски статии бяха злорадстващи. Публикацията на UnitedHealthcare във Facebook със съболезнования към семейството на Томпсън получи повече от 90 000 реакции със смеещо се емоджи само за няколко дни. А McDonald’s в Пенсилвания, чиито служители съобщиха за заподозрения на полицията, получи хиляди отрицателни отзиви, оплакващи се от “плъхове”.
Вече са събрани над 200 хиляди долара за правна помощ за Манджионе. Amazon и други сайтове започнаха да продават тениски, чанти и чаши със снимка на заподозрения или надпис „Освободете Луиджи“. А някои дори си направиха татуировки на усмихнат Манджионе. Колин Джост, водещ на сатиричния новинарски сегмент в Saturday Night Live, беше видимо изненадан от ентусиазираната реакция на публиката при споменаването на заподозрения за убийство и неловко попита: „Вие правите това в чест на справедливостта, нали?“
Някои общественици също отказаха да осъдят убийството. Левият журналист Тейлър Лоренц каза в интервю, че чувства „радост“; Тим Ву, професор по право в Колумбийския университет пише, че неетичните политики на UnitedHealthcare са виновни; Сенаторът демократ Елизабет Уорън, осъждайки убийството добави, че ако окажете твърде голям натиск върху хората, „те ще вземат нещата в свои ръце“. Десните също реагираха по подобен начин: блогърът тръмпист Бен Шапиро, който осъди демократите за радостта, беше бомбардиран с гневни коментари, че всички американци одобряват убийството.
Всъщност това не е вярно. Според социологическите проучвания само 10-20% от американците одобряват действията на Манджионе – и около 40% от младите хора. Но е забележимо, че респондентите гледат на Томпсън и застрахователната индустрия дори по-зле, отколкото на Манджионе.
Наистина ли американците не харесват толкова много своето здравеопазване?
Много потребители на социални медии използваха убийството на Браян Томпсън, за да споделят опита си със застрахователните компании. Например, художничката Мари Ангер написа, че наградата за информация за убиеца на ръководителя на UnitedHealthcare е девет пъти по-малка от сметката за 28 дни химиотерапия, която съпругът й е получил. Освен това, под ръководството на Томпсън, компанията отказала да изплати медицинските сметки на около една трета от своите клиенти – два пъти повече от средното за индустрията. Печалбата й през 2023 г. се увеличи до 16 милиарда долара.
Американците обаче са недоволни не толкова от една компания, колкото от здравната и застрахователната система като цяло. Само 48% от жителите на страната го смятат за добро. В проучване на Американската асоциация на лекарските асистенти 75% от анкетираните пациенти заявяват, че са недоволни от здравните грижи.
Болшинството жители на САЩ са срещали трудности при получаването на медицински услуги, предимно при взаимодействие със застрахователи. Колкото по-тежки са здравословните проблеми на респондентите, толкова по-негативен е техният опит.
Най-честите оплаквания са покачването на цените и липсата на прозрачност в ценообразуването. В индустрията, свързана със застраховането, фармацевтиката, 25-те най-големи компании имат среден годишен марж на печалба от 15-20%, което е значително по-високо, отколкото в други индустрии. В същото време всеки четвърти американец среща трудности при закупуването на лекарства, а всеки трети не приема предписаните лекарства, поради високите цени. Лекарствата поскъпват по-бързо от инфлацията. Приблизително 40% от американците имат дългове, свързани със здравеопазването – основна причина за фалити.
Още един красноречив пример за неефективност – Съединените щати са на първо място в света по разходи за здравеопазване на глава от населението, но изостават далеч зад другите западни страни по отношение на продължителността на живота.
Как работи тази система?
За разлика от повечето страни, където здравеопазването е до голяма степен или изцяло обществено, в Съединените щати лекарите, болниците, линейките и аптеките са частни. В зависимост от ситуацията на конкретен пациент, медицинските услуги се заплащат от него самия, застрахователната компания или държавата. Понякога различни части от една и съща фактура могат да бъдат платени от различни източници.
Първоначално здравноосигурителната система също е била изцяло частна. Постепенно става все по-сложно – например, когато правителството започва да контролира цените и заплатите в някои отрасли по време на Втората световна война, работодателите започват да предлагат на служителите да плащат застраховки като компенсация. Оттогава това се превърна в обичайна практика, като около половината от американците сега получават такова покритие.
Подобна система има очевиден недостатък: ако човек загуби работата си, той губи и достъп до здравно осигуряване. Малцинство от американците могат да го заплатят сами: полица за семейство струва средно около 24 000 долара годишно. Освен това много застрахователни планове започват да работят само след като клиентът плати определена сума „от джоба си“ – сега тя е средно около 1,7 хиляди долара. Застрахователите покриват само частично някои процедури и лекарства. Тази система също отказва достъп до медицински услуги на студенти, пенсионери, хора с увреждания и тези, които работят на непълен работен ден или за компании, които не покриват осигуровки.
За да разреши проблема, през 60-те години на миналия век правителството на САЩ стартира държавни застрахователни програми: Medicare за пенсионери и Medicaid за бедните. През 90-те години системата беше разширена, за да включи CHIP, който обхващаше деца от семейства, чиито доходи не са достатъчно ниски, за да отговарят на условията за Medicaid. Тези три програми осигуряват обществено здравно осигуряване на 110 милиона американци.
И все пак, попаднали в пропастта между държавното здравно покритие и плановете на работодателя бяха десетки милиони хора, които не можеха да си позволят застраховка поради рязко покачващите се цени. Това засегна предимно американците с хронични заболявания – застрахователните компании им отказаха покритие или рязко увеличиха цените си. Законът за достъпни грижи, по-известен като Obamacare, трябваше да реши тези проблеми.
Тази реформа, приета през 2010 г., повиши тавана на доходите за Medicaid и също така въведе система за субсидиране, за да помогне на американците да купуват застраховка. От застрахователите се изискваше да стандартизират своите програми и да приемат всички клиенти, независимо от медицинската им история. В резултат на това броят на неосигурените американци спадна от 45 милиона на 26 милиона.
По време на президентството на Джо Байдън системата за субсидиране беше допълнително разширена и на администраторите на Medicaid беше разрешено да договарят цените с производителите на лекарства. Въпреки това САЩ все още са единствената развита икономика, която не гарантира на гражданите си достъп до здравеопазване. А сегашната система парадоксално съчетава недостатъците както на пазарната част от индустрията, така и на държавната.
- Американската система се характеризира с изключителна административна неефективност. От всеки $100, похарчени за здравеопазване, по-малко от $70 отиват директно за медицински услуги – останалите се изразходват за работата на застрахователните компании и болничните администратори.
- Високите цени и неефективността водят до недостатъчна превенция на заболяванията: Съединените щати харчат около 7% от всички разходи за здравеопазване за първична медицинска помощ, докато други развити страни харчат около два пъти повече. Това от своя страна води до допълнително увеличаване на търсенето на скъпа болнична помощ.
- Ограничението за броя на лекарите, лобирано от Американската медицинска асоциация, прието от Конгреса, води до недостиг на специалисти – той е най-осезаем в селските райони.
- Патентите за лекарства продължават средно около 20 години, но законодателството позволява на фармацевтичните компании да удължат валидността им, като направят малки промени във формулите на лекарствата. А самите компании активно прибягват до практиката да плащат на производителите на генерични лекарства за напускане на пазара. Законодателните забрани за внос на лекарства означават, че американците плащат почти три пъти повече за лекарства, отколкото жителите на други развити страни.
- Мащабната консолидация чрез сливане на болници или болнични придобивания на частни лекарски практики позволи на големите болници да договорят по-високи цени с частни застрахователи. Резултатът беше монополизирането на индустрията в големите градове и затварянето на повече от сто болници в селските райони. 10-те най-големи болнични системи сега държат 24% от пазара и имат два пъти по-високи печалби от своите конкуренти. Това не доведе до повишаване на качеството на услугите, но предизвика рязко увеличение на цените – три пъти за последните 20 години.
- Консолидация настъпи и в застрахователния сегмент. Повече от половината окръзи в Съединените щати, където живее около една пета от населението на страната, имат една или две компании. И приблизително 90% от общия пазар на търговско здравно осигуряване се отчита от петте най-големи играча. Те компенсират разходите за покачването на цените на лекарските услуги чрез увеличаване на разходите за застраховки за работодатели и американци, които получават държавни субсидии. Застрахователите също започнаха да използват изкуствен интелект, за да намерят причини за отказ на покритие. Само UnitedHealthcare отбеляза удвояване на броя на отказаните искове само за няколко години. Според едно от съдебните дела, заведени срещу компанията, техният алгоритъм взема грешни решения в 90% от случаите.
- Вертикалната интеграция на пазара също влошава конкуренцията. В опит да контролират ценообразуването, големите застрахователни компании започнаха да придобиват лекарски практики, старчески домове и вериги аптеки.
В резултат на това всяка страна на системата смята, че е пострадала от действията на другите участници. Лекарите и болниците обвиняват фармацевтичните корпорации за покачването на цените на лекарствата и застрахователите за недостатъчните възстановявания на разходите и отказите на покритие. Фармацевтите смятат, че болниците злонамерено използват държавни програми за закупуване на лекарства на намалени цени. А застрахователите наричат основен проблем непрозрачната ценова система от фармацевти и лекари.
Нима властите не могат да реформират цялата тази система?
Демократите прекараха целия 20-ти век, предлагайки реформа на американската система по европейски линии, създавайки универсална правителствена програма за здравно осигуряване. Подобни проекти са били разглеждани още през 30-те години на миналия век като част от Новия курс от президента Франклин Рузвелт и неговия наследник Хари Труман. Подобни реформи бяха обсъдени от републиканеца Ричард Никсън и демократа Бил Клинтън. Но всички опити за промяна се провалиха, поради протести на застрахователни компании, болници и медицински асоциации, които се страхуваха да не загубят доходите си.
През 2016 г. Доналд Тръмп обеща да създаде „страхотна“ нова система, която да помогне на всеки американец да получи застраховка. Четири години след първия си мандат той не успя да внесе плана в Конгреса – и опитът да се отмени Obamacare не успя да мине гласуване в Сената, въпреки че републиканците имаха мнозинство там.
Преди изборите през 2024 г. Тръмп каза само, че има „концепция за план“. И той се надява да направи антиваксъра Робърт Кенеди-младши шеф на Министерството на здравеопазването; той може да подкрепи най-радикалните промени, но какво точно ще предложи (ако бъде одобрено от Сената) не е известно.
Левите сенатори демократи Бърни Сандърс и Елизабет Уорън настояват за разширяване на Medicare, управляваната от правителството здравна система за пенсионери, така че да включва всички американци. Това решение може да реши много проблеми: гражданите няма да се притесняват от загуба на застраховка, предприятията ще трябва да управляват плановете на служителите, а правителството ще може по-лесно време да преговаря с фармацевтичните компании за по-ниски цени на лекарствата и разходите за процедури. От друга страна, това драстично би намалило конкуренцията на пазара на здравеопазване, а съкращенията в частните застраховки биха могли да доведат до загуба на работни места и загуби за акционерите.
Друга възможна посока на реформа, по-умерена, би включвала позволяване на хората да купуват обществена застраховка, намаляване на възрастта за покритие чрез Medicare или автоматично записване на деца в Medicaid, независимо от доходите на родителите. Такива комбинирани системи могат да бъдат по-евтини от частните застраховки, като същевременно запазват обществения избор и конкуренцията на пазара.
Според проучване на Gallup 57% от американците искат правителството да гарантира достъп до здравеопазване, но 53% предпочитат частното осигуряване да бъде гръбнакът на системата. В този случай по-доброто регулиране на плановете, като например определяне на процедури за възстановяване на разходите на пациентите – и услугите, които трябва да бъдат покрити – вероятно би могло да отстрани проблема.
Всякакви спекулации за контурите на евентуална реформа обаче противоречат на политическата реалност. Демократите и републиканците виждат противоположни аспекти на системата като причина за проблемите: либералите настояват, че е необходима по-голяма роля на правителството, докато консерваторите вярват, че по-свободната конкуренция може да помогне. Междувременно асоциации на лекари, болнични мрежи, застрахователни и фармацевтични компании харчат стотици милиони долари, за да поддържат настоящата система, която им е изгодна.
Източник: meduza.io; Превод: Opposition
