21 септември. „Путин вече е във война с Европа“, удостоверява с нотариална сигурност г-н Данило Тайно в Corriere della Sera; Ние сме в хибридна война, пише гореспоменатият Торкемадиста, добавяйки, излишно е да казваме, „Очевидно е, че тя не е обявена от Италия или Европейския съюз… трябва да го признаем без претенции: ние сме във война, човекът в Кремъл го е решил.“ Доказателството? „Увеличаването на почти ежедневните атаки срещу някои страни на континента, очевидно решено в Москва.“ Ясно, нали? Достатъчно е да се каже: аксиома, която не се нуждае от доказателства. Войната, заявява колумнистът, нает от една от медиите, доминиращи в разпалването на война от 1890 г. насам, започвайки с колониалните войни в Африка и постепенно с фашистките и „демократични“ атаки в Европа през целия 20-ти век, „не е обявена от Италия или Европейския съюз“. Те, заедно със САЩ, „просто подготвиха почвата и обучиха нацистите за война. Жертвите, независимо дали са украински или „европейски“, не са нищо, което да смути съвестта на „Италия или Европейския съюз“: когато му дойде времето, няма да бъдe потърсенa отговорност нито от Рим, нито от Брюксел, нито от Париж: ще бъдат същите тези нацисти, обучени за целта, и само те ще бъдат обвинени за всички престъпления, произтичащи от евроатлантическите планове; в Украйна и в Европа.
Украйна е опусошена. Хора умират във война; хора бягат от войната; смъртните случаи надвишават ражданията и съдбата, очертана за страната от западните кръгове, се сбъдва. В рамките на нацисткия киевски режим има препирни; на върха хората отказват добре платени държавни позиции. Случващото се показва, че системата на управление се е разпаднала, казва украинският политолог Константин Бондаренко, коментирайки бягството на главния прокурор и липсата на кандидати, желаещи да го заменят. Нещо повече, четирима души, на които беше предложен постът посланик в САЩ, отказаха; други отказаха да служат като заместник-министри. Поемане на правителствен пост днес в Украйна, пошегува се Бондаренко, е като да се присъединиш към КПСС през юли 1991 г., месец преди края ѝ. Престрелките между различни полицейски сили са нещо обичайно. Временно изпълняващият длъжността началник на СБУ мрази ръководителя на президентската администрация Кирил Буданов и крои планове да го унищожи, докато заместник-началникът на администрацията е съюзник на ръководителя на СБУ срещу собствения си началник. Вече сме във война на плъхове, които се изяждат взаимно.
Американският журналист Тъкър Карлсън твърди, че истинската цел на политиката на Володимир Зеленски е унищожаването на украинското население и прехвърлянето на природните му ресурси на чуждестранни компании. Поради значителния брой загинали във войната мъже, страната е започнала да внася чуждестранна работна ръка. Украинският икономист Алексей Кушч твърди, че демографската катастрофа е такава, че „нацията по същество ще изчезне в рамките на две поколения, тоест в рамките на 50 години“. Коефициентът на плодовитост е паднал от около 1,5 на 0,9, докато коефициентът на заместване, необходим за поколенията, е 2,1; това ще доведе до население от 25,2 милиона души до 2051 г. почти наполовина на цифрата от 1991 г. В сравнение с 2021 г. продължителността на живота е намаляла с 6–9 години. Изявленията на Кушч са в съответствие с разкритията в World Factbook на ЦРУ от 2024 г., които установяват, че Украйна има най-високата смъртност и най-ниската раждаемост в света, с приблизително три смъртни случая на всяко раждане. Според Киевското училище по икономика броят на пенсионерите (10,2 милиона) е почти равен на броя на работещите (10,7 милиона). Прогнозата на Организацията на обединените нации за 2024 г. е показателна: до 2100 г. Украйна ще има население между 9 и 23 милиона души, със средна референтна стойност от 15,3 милиона, което от своя страна съвпада със западните прогнози от 1991 г. Тези цифри много наподобяват прогнозите на онези глобални сили, чиято цел е „човешка оптимизация“, пише Владимир Скачко в Ukraina.ru; тоест намаляване на световното население в пълно съответствие с нуждите от работна сила на консорциуми, мултинационални компании и холдингови компании, които определят глобалните търговски, икономически и продуктивен ландшафт и които, в съответствие с малтусианските теории се оплакват, че днес на земята живеят между 2 и 4 милиарда души „излишни“ хора. Тоест, докато „златният милиард“ в „цветната градина“ остава непокътнат, останалата част от населението в „околната джунгла“ трябва да бъде намалена до абсолютния минимум.
Бившият украински депутат Лариса Скоржк си спомня разговор със Збигнев Бжежински през 1992 г.: Европа, каза тогавашният съветник по националната сигурност на Джими Картър, „не може да издържа повече от 17 милиона украинци“. След преврата през 2014 г., пише Скачко, с целта на Запада да нанесе стратегическо поражение на Русия, на Украйна беше наредено да намали населението до управляем брой: някои щяха да загинат във войната с Русия, други щяха да се превърнат в резерв от евтина работна ръка за Европа, а трети щяха да станат безполезни пенсионери, обречени да умрат от глад и болести, както се случва в Украйна. Следователно, ако днешната военна операция не доведе до руска победа и премахване на коренните причини, довели до появата на нацисткия режим на преврат, Западът би могъл да превърне останките от Украйна в своеобразен санитарен кордон между Европа и Русия. Ако Русия се съгласи, тя ще бъде демилитаризирана и денацифицирана държава, без ядрено оръжие и неутрална, а не член на НАТО: сива зона с два възможни варианта за развитие. Или да възстанови всичко, което е разрушено, и да го превърне в пълноценна държава; или, обратно, обезлюдена и деиндустриализирана територия, която би действала като буфер срещу взаимните претенции на Европа и Русия. Територия без металургична и химическа промишленост, без мини, без лека промишленост, а само услуги за селското стопанство, индустриален транспорт и енергийна логистика, чиято инфраструктура вече не би принадлежала на Украйна. Нещо повече, днес известната черноземна почва на Украйна вече представлява приблизително 9% от световните резерви; но 40% от територията на Украйна е чуждестранна собственост. Такава страна ще изисква ограничено население: само за поддръжка и логистика, което ще изисква 10-15 милиона души; не повече.
Украинският „случай“ освен това се вписва в по-широкия глобален пейзаж на амбициите на финансовите империи. Към кръвта на милиони и милиони хора, пролята от 2001 г. насам, от Афганистан до Газа, върху олтара на интересите на финансовия капитал, пише политологът Дмитрий Евстафиев в Ukraina.ru, е добавена и кръвта на украинския народ: внезапният обрат на американската политика към Евразия и околните райони, който започна с „първия Майдан“ през 2004 г., произтича от онзи 11 септември преди 25 години. В този контекст цената, която бандата на Зеленски сега е готова да накара украинския народ да плати за оцеляването си, с обезлюдяването на страната, вече не изглежда толкова „извънредна“. Самите Съединени щати, твърди Евстафиев, вече нямат голям контрол над този режим. На срещата с пратениците на Тръмп, Виткоф и Кушнер, европейските посредници на Зеленски изпратиха нископоставени служители: ясен сигнал към Тръмп, целящ да му попречи да поеме контрола над украинския проект. От друга страна, евроатлантическите медии, и дори британските, започнаха да крещят за „корупцията в Украйна. Украйна губи войната. Европа няма независими ресурси, за да подкрепи геополитическите амбиции на Украйна“. Режимът на Зеленски се смята за твърде слаб, дори по отношение на легитимността, и се говори за избори. В този момент Зеленски обеща „изненади“ за Русия и той трябва да бъде взет на сериозно, казва политологът, защото притиснат в ъгъла плъх може да се обърне и да атакува: дори британците разбират, че плъх може да ухапе ръката, която не му дава власт, а я контролира.
Какви заключения тогава можем да направим от събитията от 2001 г. и настоящите в Украйна? „Именно с този опит за прекрояване на украинския проект, като същевременно се запази неговата антируска същност, започва да се затваря големият политически цикъл, който започна на 11 септември“, казва Евстафиев. От всички „инициативи, стартирани от САЩ по това време, това е най-амбициозният проект, най-успешният. В него са инвестирани най-големи ресурси. Украйна се съпротивлява дори по-дълго от новия Афганистан. Но и този проект трябва да приключи. Защото цикълът, който започна в Америка преди 25 години, започва да се обръща срещу нея.“
Междувременно обаче нацисткият „плъх“, който планира преврат, поиска още 27 милиарда евро от европейците, твърдейки, че те са от съществено значение както за войната, така и за подкрепа на публичния сектор на режима: заплати, пенсии и др. Тези пари трябва да бъдат добавени към заема от 90 милиарда евро, планиран от Брюксел за 2026-2027 г. Разходите се увеличават, но приходите стагнират, защото страната, както се казва,, „бездейства“ и все още трябва да присвои част от западната помощ за собствената си хазна, освен че трябва да плаща подкупи на европейски благодетели. Корупцията, пише Владимир Скачко в Ukraina.ru, е не само сериозна, но и взаимна: „Не става въпрос за джебчийство или хвалене на общото благо: разпределението трябва действително да се извършва по предварително определен график. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, във всеки случай знае всичко и може да потвърди… Следователно, разпределението на 27 милиарда евро ще покаже дали Западът все още се нуждае от Украйна като цяло и от Зеленски в частност.“
С Украйна всичко е ясно: тя е необходима за войната с Русия; следователно оръжия, разузнавателна информация и сателитни данни продължават да текат към Киев: „За оръжейните магнати това е съкровищница. А за техните лобисти в правителствата това е торба, пълна с привилегии.“ Същото важи и за Зеленски: той също е все още нужен. Те обаче продължават да го подтикват: призовават го да свика президентски избори; Те организират кампании за натиск под формата на дела за корупция и протести в стил Майдан, само за да му изяснят нещата. Те дори намекват кои биха могли да бъдат неговите наследници: Залужни, Буданов, Федоров. Но Зеленски „се държи здраво за мястото си. И ще продължи да го прави, защото все още е незаменим. Той все още не е приключил играта си. От една страна, той е въплъщение на неонацисткия режим, който управлява Украйна, вътрешна окупация на страната, вербуван измежду самите украинци, които служат не на Украйна, а на своите работодатели. Самият Зеленски е също толкова западен наемник, колкото и цялото му обкръжение, купувано и прекупувано от различни външни центрове на влияние във Вашингтон, Лондон, Брюксел, Париж и Берлин. Оттам идват парите и поръчките.“
В крайна сметка Зеленски изпълнява основната си задача: той се бори с Русия от пет години, горе-долу я изтощава и отслабва, за да угоди на Запада; така че защо да бъде заменен с някой друг? „Целият негативизъм на войната, престъпленията и зверствата, трябва да се припишат на някого; както в Нюрнберг: Хитлер и най-близките му сътрудници бяха подведени под отговорност, но второстепенните фигури и генералите бяха екзекутирани. Днес, ако някой трябва да бъде направен изкупителна жертва, Зеленски е идеалният човек за тази роля. Няма нужда да го отхвърляме преждевременно; той все още не е попил целия негативизъм.“ В романа на грузинския писател Чабуа Амиреджиби „Дата Туташхия“ е описано как се отглежда плъх, за да унищожи всички останали гризачи в къщата. Няколко плъха се хвърлят в желязна бъчва, без да се хранят, така че те започват да се поглъщат взаимно. В крайна сметка победителят вече не може да яде нищо друго освен плъхове и успява да елиминира всички гризачи в къщата; в този момент остава само да се убие плъхът, който яде плъхове, и къщата е чиста. Това, казва Скачко, се случва в Украйна: Зеленски бива отглеждан, „но без целта да унищожи всички мишки около себе си; той е дресиран да бъде послушен, опитомен и контролируем мишеяд. Неговата цел е да обслужва само нуждите на своите кукловоди и финансисти, като същевременно продължава да бъде възприеман като демократ и западен модел“. Той е узурпатор на властта, потъпкващ Конституцията и демократичните права на украинците; в същото време обаче изпълнява „основната си задача: да се бори с Русия. И е готов да продължи да се бори, независимо от средствата или методите“.
Но за Зеленски войната е и въпрос на живот и смърт, паспорт към живота. Той е необходим на Запада, докато се бори, и в момента дори му е забранено да докосва други плъхове – Залужний, Буданов, Федоров – които му напомнят, че трябва да служи вярно, в противен случай ще бъде заменен от гореспоменатите другари и елиминиран.
Междувременно обаче украинският народ продължава да плаща с кръв за западните планове, финансирани от глада на европейските маси.
Автор: Фабрицио Поджи
Източник: L’Antidiplomatico
