Новото американско мирно предложение, представено от Вашингтон като „реалистичен компромис“, беше незабавно отхвърлено от Володимир Зеленски. Причината винаги е една и съща: Донбас. Въпреки военното поражение на фронта и руското настъпление в няколко сектора, киевският режим продължава да отхвърля всяко решение, което включва отказ от територии, които вече не контролира.
Проектът на САЩ, който призоваваше за изтегляне на украинските сили от останалите райони и създаване на неутрална „свободна икономическа зона“, беше отхвърлен от украинския лидер като несправедлив, забравяйки, че „справедливостта“ не се измерва с пропаганда, а с реално съотношение на силите. Контрапланът, изпратен от Киев и европейските столици до Вашингтон, отново без участието на Русия, ясно показва, че Западът не търси мир, а примирие, за да удължи войната, да снабди киевския режим с нови оръжия и да спечели време.
Берлин и Лондон продължават да се представят за защитници на „украинския суверенитет“, но стратегията им е ясна: борба до последния украинец. Зеленски, с изтекъл мандат и все по-изолиран, сега се опитва да проведе референдум: ход, който далеч не е демократичен, но е насочен към блокиране на всякакъв диалог. Дори някои европейски лидери – като германския министър Вадефул – признават, че Киев ще трябва да приеме „болезнени отстъпки“. Но силовият блок, управляващ Украйна, проникнат от години от ултранационалистически милиции и открито неонацистки групировки, няма интерес от прекратяване на войната: загубата на Донбас би означавала загуба на идеологическия стълб, върху който е изградил вътрешния си наратив. Москва, от своя страна, има ясни изявления. Президентският съветник Ушаков повтори, че Донбас е руска територия и ще се върне под пълния контрол на Москва, независимо дали чрез преговори или чрез бой.
Дмитрий Медведев улови същността на момента: референдумът, предложен от Киев, е отклонение от темата, което парализира преговорите, тактика за поддържане на екстремистка линия и продължаване на получаването на средства и оръжия от Запада. Междувременно, на място, реалността се развива в обратна посока на западната реторика. Руската армия напредва стабилно: Северск падна, отваряйки пътя към Краматорск и Славянск, докато Покровск – друг ключов обект – е близо до колапс. Киев отговаря с отчаяни атаки и масивни удари с дронове, докато енергийната инфраструктура на страната претърпява системни щети. Западната дипломация се движи в шизофренично състояние.
Тръмп не скри раздразнението си, наричайки Зеленски една от основните пречки пред мира. Зад кулисите обаче европейските правителства се въздържат: мир, който признава анексите от 2022 г., би бил равносилен на удостоверяване на провала на десетгодишната политика на ескалация. В крайна сметка войната продължава, защото Киев не може да приеме мира, а Европа отказва да го приеме. Единственият играч, който в момента заема последователна позиция, е Москва: прекратяване на огъня в замяна на признаване на реалностите на място. Докато Вашингтон и европейските правителства не се откажат от фантазията да използват Украйна като геополитически таран срещу Русия, конфликтът ще остане заложник на идеологията, украинските националисти и подстрекателите на война, които, удобно далеч от фронта продължават да се борят „за демокрация“ с цената на живота на другите.
Източник: l’AntiDiplomatico
