Да гледаш как една някога велика нация се самоубива е грозно. Президентът Джо Байдън изглежда не разбира, че неговата роля като избран лидер на Съединените щати е да предприема действия, които пряко или косвено облагодетелстват хората, които са гласували за него, както и други американци, които не са го направили. Именно така трябва да работи конституционната демокрация. Вместо това Байдън и бандата от интроверти и неоконсерватори военнопрестъпници, с които се обгради, положиха големи усилия, за да опустошат икономиката чрез необмислени инициативи както в чужбина, така и у дома. Нарастващите разходи за купуване на подкрепа от странните избиратели, които формират гръбнака на Демократическата партия, както и воденето на необявена война в Европа, означава че близо 2 трилиона долара бяха добавени към публичния дълг по време на управлението на Байдън, дълг, който вече беше неприемлив от близо 30 трилиона долара, повече от брутния национален продукт на Съединените щати. Плановете за отписване на дълг по студентски заем ще добавят още стотици милиарди долари към загубите.
А действията, които се предприемат в чужбина, включително продължаващото разширяване на войната в Украйна срещу Русия, ще причинят неизмеримо повече щети. Помислете как Демократическата партия отдавна изпитва омраза към федералния президент на Русия Владимир Путин, от момента, в който Путин дойде на власт през 2000 г. и започна да изритва западните злодеи, които ограбваха страната му. Впоследствие Хилъри Клинтън и нейният екип през 2016 г. излязоха с невярна информация и други инсинуации, за да представят Доналд Тръмп като руска марионетка, която тайно работи за Путин. Когато това не проработи и Тръмп беше избран, руснаците бяха обвинени волю-неволю от медиите и демократите в намеса в изборите в САЩ като цяло, което е силно преувеличено твърдение в контраст с преобладаващото мълчание около истинската намеса в изборите и политиката.
Поставянето на мишена на гърба на Владимир Путин изглежда има нещастни последици, които Байдън все още не е осъзнал, а именно фактът, че Съединените щати сега имат нещо, което може да се нарече фиктивна икономика на схемата на Понци, която е силно уязвима, особено поради факта, че голяма част от света се разочарова от американския стил на глобално лидерство. Обърнете внимание например, на неотдавнашното държавно посещение на френския президент Еманюел Макрон в Пекин, където той прие „глобално стратегическо партньорство с Китай“ за създаване на „многополюсен“ свят, свободен от „блокове“, който не се покрива от „манталитета на Студената война“. Макрон разкритикува и „екстратериториалността на щатския долар“.
А заплахите на Байдън към Китай и Русия направиха малко, освен да сближат двете големи политически и военни сили. Пекин и Москва сключиха търговско споразумение в собствените си валути през 2014 г. и открито предприеха стъпки, за да оспорят господството на САЩ на международните валутни пазари, като вместо това създадоха глобална многополюсна търговска среда. Освен Европа, много страни сега се стремят да разкъсат връзките на дългогодишното господство на Америка в международните финансови споразумения и широкото използване на долара за плащане на петрол и други енергоносители. Широкото използване на петродолари позволява на шута Джанет Йелън от Министерството на финансите на САЩ и банките на Федералния резерв да печата неограничено количество фиатни пари със знанието, че винаги ще има пазар за тях.
Което ни връща към войната в Украйна, водена „до победа“ от Байдън и неговия сънлив държавен секретар Антъни Блинкен. Една от първите стъпки когато Русия предприе да се намеси в Украйна, беше да да се блокират и в крайна сметка да се конфискуват руските валутни резерви на стойност 300 милиарда долара в американски и европейски банки. Това предизвика шок на валутните пазари по света. Байдън и Йелън използваха като оръжие собствената си национална валута на САЩ, което досега беше ненарушима стъпка в международните отношения за страните, които всъщност не бяха във война. Големи икономики като Китай и Индия тогава осъзнаха, че Министерството на финансите на САЩ и господството на долара като разменна валута сега са се превърнали в оръжие за война и сериозна заплаха за икономиките на всички други страни.
В резултат на това щатският долар вече е отхвърлен от много страни като световна резервна валута.
Някои държави по света са се съгласили да използват китайския юан и индийската рупия за всякакви международни валутни транзакции. Саудитска Арабия продължава да използва петродолари, но не ги изисква. Наскоро саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман и китайският президент Си Дзинпин се съгласиха да позволят на саудитците да продават петрол на Китай в юани. Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, вече позволява използването на множество валути за закупуване на нейния петрол в голяма атака срещу господството на щатския долар и също така прие посредничеството на Китай за коригиране на отношенията със САЩ и врага на Израел Иран . А саудитците наскоро отказаха искането на администрацията на Байдън да увеличат производството на петрол, за да се намалят разходите за енергия, сигнализирайки, че промяната е както политическа, така и икономическа. Япония, най-голямата икономика, също започна да купува петрол и газ директно от Русия поради наложеното от САЩ енергийно ембарго, докато Бразилия, друга голяма икономика, се съгласи да използва юана в нарастващата си търговия с Китай. Тъй като все по-малко държави използват щатския долар, способността на Америка да изнася в другите страни и да игнорира нарастващия си вътрешен дълг и инфлацията намалява.
Това може да има решаващо въздействие върху американската валута, тъй като желанието за скъсване с петродолара продължава да расте и може да предизвика нещо като „перфектната буря“, която да засегне икономиката на САЩ. Това заплашва драстично да понижи стандарта на живот на почти всички американци през следващите няколко години, тъй като доларът губи стойност и покупателна способност. Тъй като икономиката на САЩ е силно взаимосвързана с много европейски икономики, Европа също е вероятно да стане жертва на предстоящата катастрофа.
Добрата новина, разбира се е, че Съединените щати вече не могат да си позволят безкрайните войни и международни намеси. Като няма икономическа мощ, тя вече няма да може да се провъзгласява за „изключителна“ и проводник на „международен ред, основан на правила“. Това би означавало спиране на финансирането за събития като прокси войната в Украйна и войските ще трябва да се върнат у дома от места като Сирия и Сомалия. И дори може да означава край на изпращането на милиарди долари годишно към богатия Израел.
Краят на господството на долара неизбежно ще има пряко въздействие върху това, което се смята за външна политика на САЩ, което ще затрудни Вашингтон да инициира и поддържа санкции на Министерството на финансите по отношение на страни като Иран и Северна Корея. Това може също така да създаде икономически сътресения за много страни, докато ситуацията се разреши от само себе си, причинявайки повече нестабилност на валутните пазари по света. Банката на Федералния резерв без съмнение ще отговори на разгръщащата се криза, като действа, както винаги, чрез повишаване на лихвените проценти до астрономически нива, като по този начин ще навреди на мнозинството от американците, които най-малко могат да си позволят шокова терапия.
А не трябваше да става така. Това можеше да бъде избегнато. Ако Съединените щати, които нямаха кон в надпреварата, бяха оставили Украйна на мира, Владимир Путин нямаше да се превърне в символ на неподчинение на „международния ред, основан на правила“ и нямаше да работи с Китай за установяване на многополярнос. Вместо това имаме ситуация, в която Европа се деиндустриализира поради рязко покачващите се цени на енергията и унищожаването на тръбопровода „Северен поток“ от Вашингтон, докато САЩ потенциално могат да бъдат изправени пред икономическа катастрофа, тъй като ролята на долара в международната търговия намалява. Иронията е, че Русия, както и врагът на САЩ и Израел – Иран, са в доста добра икономическа позиция в сравнение, тъй като продават петрола и газта си на всеки във всяка валута. Може би Съединените щати биха били по-добре, ако останат във Вашингтон и положат минимални усилия за справяне с нарастващите икономически проблеми, пред които сме изправени тук у дома.
Автор: Филип М. Джиралди, доктор по философия.
Източник: unz.com
Превод: opposition.bg
