Има движение за приемането на сирийския за официален език в учебната програма на държавните училища в Североизточна Сирия.В момента арабският е езикът на класната стая.
Ако движението е успешно, родителите ще имат възможност да изпратят децата си в училище, където всички предмети – математика, четене, наука, география, музика, физика, философия, история – ще се преподават на език, чието оцеляване досега е зависело от семинарията и селото. Разработването на учебници по тези предмети е проект за изграждане на език, както и проект за изграждане на нация, и предлага възможност да се обмисли как и защо е важно да се запази класически език.
Този текст е повече от доклад за образованието в Сирия. Това е притча за предизвикателството да се опазват езиците, особено старите.
Сирийският е диалект на арамейския. Докато Христос проповядва и издава своя вик от кръста на диалект, говорен в Римска Палестина, друг диалект на арамейски се развива по-на изток в Едеса, град в южната част на съвременна Турция. Той в крайна сметка ще послужи като основа за писанията на св. Ефрем, Исак от Ниневия, Яков от Серуг и Нарсай. Той свързва няколко църковни традиции.
Днес, за разлика от други семитски езици като арабски или иврит, сирийският е език на църквата, а не на призната нация. Но учебната програма на Олаф Тау, разработена в Сирия за сирийския народ, наречена на първите и последните букви от сирийската азбука, е най-новият пример за мечта, която вече е на повече от век: да се издигне сирийският до нивото на международно признат език, способен да се използва във всички области на живота, от науката до ежедневието.
В един от многобройните си жестове към другите традиции папа Йоан Павел II каза, че Източната и Западната църква са двата бели дроба на църквата. Някои изследователи на сирийското християнство казват, че сирийският е третият бял дроб. Както гласи едно скорошно стихотворение, написано на сирийски: „Елате, о, братя и сестри, нека дишаме с трите бели дроба: заедно с латинския и гръцкия, дъха на живия сирийски“.
Класическият сирийски, за разлика от много езици от късния античен период, не е мъртъв. Той е жив както в семинариите, така и в местните училища на сирийската традиция до днес. Днес, наред с класическия сирийски – kthobonoyo, или буквално “езикът на книгата” – съществува мрежа от сродни, нео-арамейски диалекти, говорени до голяма степен от християнски и еврейски общности, разпръснати из Ирак, Турция, Сирия и другаде. Всъщност сирийският е езикът само на една християнска традиция от многото – Коптската, Арменската и Етиопската църкви, да назовем само няколко, – които не са добре познати на Запад.
За сирийските църкви техният език остава езикът на литургията, обучението в семинарията, дори литературата и поезията, въпреки натиска той да бъде заменен изцяло с арабски или английски. Поддръжката му се оказа полезна по време на неотдавнашното разцепване на църковната общност в цяла Европа.Сред членовете на сирийската диаспора kthobonoyo е нещо като лингва-франка в миниатюра. Много от патриарсите на сирийските традиции редовно изнасят проповеди, пишат публикации в социалните медии, отговарят на въпроси за интервюта за местните новинарски канали – всичко това на сирийски език.
Тъй като сирийските християни бяха разпръснати из Европа и Америка през двадесети век, броят на учителите, които пишат книги за ученици, нараства. Барсаум Доган пише леки разкази, имитирайки метода, който открива, докато учи холандски; към това той добави и поредица от картинни речници. Мурат Ган написа редица истории, включващи модерни превозни средства и технологии като самолети и компютри. Съвсем наскоро, след десетилетия работа, беше публикуван подробен речник на езика, написан изцяло на сирийски, под заглавието „Ключът на езика“.
Досега сирийският е оцелял, дори процъфтявал, благодарение на любовта и труда на училищни учители, църковни патриарси и малки села. Само това бележи невероятно постижение. Олаф Тау се надява да му даде нещо, което не е имало от дълго време: национално светилище. Както ми каза един от авторите, „Този език е наше наследство“.
Aвтор: Чарлз Карман, докторант по сирийска и църковна история в Католическия университет на Америка.
Източник: theamericanconservative.com
Превод и редакция: opposition.bg
