След швейцарската “световна среща” в Бургенщок, съвсем неочаквано Украйна даде да се разбере, че допуска участието си в бъдещи форуми за мирно уреждане, дори ако Русия присъства. Нещо повече, подобен вариант за представители на украинските власти се представя не само като възможен, но и като много желан.
Това е много важна промяна.
По-рано Киев публично отказваше да обсъжда начините за разрешаване на конфликта преди изтеглянето на руските войски зад границите от 1991 г. и като цяло с руския президент Владимир Путин. Също така Украйна беше фундаментално против покана на Руската федерация за форума в Швейцария, като държеше линия, че първо е необходимо да се разработи “мирен план” на базата на т.нар. формули на президента Володимир Зеленски, да обединят около него повечето страни от света – преди всичко великите сили – САЩ, Китай и т.н., а след това да представят този, всъщност ултиматум, на Москва.
Идеята за “мирен план” и ултиматум обаче не можа да се реализира на швейцарската среща на върха. Китай като цяло игнорира форума, а други ключови страни от глобалния юг – Бразилия, Индия, Саудитска Арабия, южна Африка – въпреки че изпратиха свои представители, отказаха да подпишат комюникето. Въпреки факта, че в него не влязоха най-строгите изисквания към Русия от “формулата на мира”. Освен това, на форума като рефрен звучеше призивът за необходимостта да се обсъди краят на военните действия и с двамата участници. Може да се предположи, че в задкулисните части това е говорено още по-често и по-настойчиво.
Може да се предположи, че поради тази причина Украйна, подобно на западните си съюзници, е променила позицията си за участие в един форум с Русия.
Още по-забележително е обаче, че и ръководителят на кабинета на президента Андрей Ермак, и външният министър Дмитрий Кулеба заявиха, че на втората среща на върха малко или много трябва да “сложи краят на войната” (тоест, по същество, да се сключат мирни споразумения).
“Целта на втората среща на върха ще бъде да се сложи край на войната и да се разрешат кризите”, каза Ермак.
“Идеята е следващата среща на върха да бъде краят на войната. И, разбира се, имаме нужда от другата страна на масата за преговори”, каза Кулеба.
Какво накара украинското ръководство да промени предишната линия и може ли това да премести мирния процес от мъртвата точка.
Стриктно по “формулата”
За седмицата след срещата на върха в Швейцария, Зеленски, Ермак и Дмитрий Кулеба по един или друг начин заявиха за участието на Русия в следващата “среща на върха”.
Нещо повече, Киев няма нищо против и седне на една маса с Москва и на други форуми с такова съдържание – например китайски.
Това е сериозна промяна в концепцията на Украйна за преговори. В крайна сметка доскоро ръководството на страната провеждаше линия, че докато Украйна не върне цялата си превзета територия, включително и Крим, и докато Путин е президент на Руската федерация, преговори не може да има.
По отношение на срещата на върха в Швейцария Киев настоя и за отсъствието на Русия, въпреки че вероятно още на етапа на подготовката осъзна, че планът за разширяване на коалицията и принуждаване на Москва към изгодния за Украйна мир, няма да успее. Сигналите от страните от глобалния юг вероятно също са били разочароващи.
Но на тях трябваше да се реагира.
“Промяната на реториката за преговорите е опит да се излезе извън границите на “западния свят” и да се доближат до ключовите страни от глобалния юг. Русия продължава да разиграва картата, че е готова за преговори, но Украйна отказва, с което продължава войната. Това ограничава диалога на Киев с голям брой държави. Между другото, Западът по въпроса за въвличането на Русия в преговорния процес също не е единен. Има страни, готови да подкрепят преговорите с Москва, но не искат да поемат отговорност за започването им и за резултата. Ако има решение на Украйна в това отношение – те ще го подкрепят”, коментира политологът Руслан Бортник.
Според него Украйна демонстрира готовност за преговори и поради вътрешни причини.
Броят на украинските граждани, склонни на компромиси с Руската федерация нараства, и властите са принудени да реагират на промените в настроенията.
Това се доказва например от наскоро публикуваните резултати от проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС).
Според това проучване, 58% от анкетираните заявяват, че украинските власти не трябва да правят компромиси в преговорите с Руската федерация и трябва да продължат да се борят максимално. В същото време през май 2022 г. те са били 80%. Сега една трета от анкетираните не са съгласни с това твърдение – 30%.
“Както виждаме, голяма част от обществото е за преговори. Властите се опитват да удържат тази група и говорят за желание за започване на преговори. Може да се каже, че Киев е решил да играе същата игра, която Москва играе от дълго време – постоянно говори за желание за диалог, но ето, така да кажем, “другата страна” не иска. Това, че подходът започва да се променя, виждаме и по това, че най-радикалните украинци са станали по-малко в медиите. Това показва промяна в “температурата” в президентския Офис във връзка с промяната на тактиката”, коментира експерт.
Вероятно новият подход ще намери разбиране сред западните съюзници на Украйна. За това говори, например, бившият външен министър Павел Климкин в едно от интервютата си. Според него, в западните страни от мейнстрима се налага идеята, че с Русия “може и трябва да се говори”. Това обаче трябва да се направи “от позиция на силата, без компромиси и пазарене”. Нещо повече, според Климкин, част от Запада допуска дори определен вариант на “замразяване” на конфликта.
Китайският фактор
Отделен проблем за Украйна е позицията на страните от глобалния юг, смята политологът Бортник.
“Страните от глобалния юг очакват от Киев определени стъпки, дори конкретни отстъпки. Но Украйна при промяна на реториката, същностно не е готова за това. Това е само опит да се проучи ситуацията”, смята Бортник.
И това ще създаде трудности за украинското ръководство, ако Пекин все пак въплъти идеята си за собствена мирна конференция. Дори само участието може да изисква някаква игра с Китай, който има свой собствен мирен план за Украйна.
Този, който преди това не устройва Киев, преди всичко, защото говори за спирането на боевете на фронта без изтеглянето на руските войски от украинска територия.
Тези дни обаче посланикът на Украйна в Сингапур Екатерина Желенко в коментар за South China Morning Post заяви, че Киев допуска участието си в китайската мирна среща на върха с участието на Руската федерация.
А Кулеба обяви готовността си да продължи преговорите с Китай. “Убеден съм, че ще продължим да разговаряме с Китай за края на войната в Украйна”, каза външният министър.
Дали това свидетелства за готовността на Украйна да се съгласи с фундаменталните моменти от китайския мирен план (включително спирането на войната на фронта) е неизвестно. Това не е официално заявено. Освен това, както беше написано по-горе, редица експерти възприемат всички скорошни изказвания като обикновена игра, за да покажат намеренията на Киев да преговаря и отсъствието на такова от страна на Русия.
Но друг момент насочва вниманието.
И Кулеба, и Ермак подчертаха, че на втората среща на върха за мир (която теоретично може да се проведе в китайски формат), ще бъдат постигнати споразумения за края на войната в Украйна.
На пръв поглед такъв амбициозен план изглежда почти недостижим.
Дори да си представим, че Украйна ще се откаже от официално обявената си позиция по формулата за мир и се съгласи да спре войната по линията на фронта (т.е. китайският план), все още остават два сериозни проблема.
Първият – самият Путин наскоро заяви, че не е готов да спре войната на фронтовата линия. И настоява да се прехвърли в Украйна Херсон и Запороже. Също така Русия активно разпространява темата с “нелегитимността” на Зеленски, като дава да се разбере, че не възнамерява да води преговорите с него. Москва дори заяви, че уж Вашингтон иска да смени Зеленски със Залужни, за да може да сключва споразумения с Русия.
Няма доказателства за това, но потокът от подобни изявления показва поне, че Москва възнамерява да търси напускането на Зеленски от поста му като условие за началото на преговорите. Което, разбира се, не доближава постигането на споразумения и компромиси (също както и искането за предаване на Русия на цялата територия на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожска области).
Вторият проблем е как Западът ще реагира на отхвърлянето на принципа “изход на границите от 1991 г”. Особено ако това се случи на срещата, която Китай организира. Има две противоположни версии за това. Според първата от тях Западът категорично е против подобна “смяна на концепцията”. Той не иска да даде на Русия дори формална причина да говори за победа, циментирайки завоюваните територии след войната. Но има и обратното виждане, че Западът тласка Украйна към компромис с Русия, за да сложи край на войната. На първо място, защото има реални страхове от военно поражение на Украйна в случай на дълга война. Също така за Белия дом е полезно войната да приключи преди изборите и Тръмп да се лиши от един от основните си козове за това, че “Байдън води към световна война”.
Друг въпрос е, че дори Западът да подкрепи компромисите на Украйна с Русия, той не е готов да подкрепи изпълнението на исканията на Путин.
Източник от дипломатическите среди смята, че в такава ситуация постигането на реални споразумения за прекратяване на войната е възможно само ако Китай се включи, а Украйна отиде до сериозна промяна в позицията си.
“Китай е единствената страна в света, която може да повлияе на Путин да направи компромиси. Ясно е, че не можем да говорим за изтеглянето на руските войски към границите от 1991 г., но ако Украйна се съгласи за край на войната по фронтовата линия плюс неутрален статут, то се появява тема за разговори на Пекин с Москва. И шансовете да се стигне до компромис на такава основа не са нулеви. Да, за това Украйна ще трябва да се съгласи с преговорите на китайската среща на върха и реално да приеме китайския мирен план. Готов ли е Киев за това? Стратегически, специалните отношения с Китай са изключително важни за Украйна. Защото само Китай може да бъде истински гарант за сигурността на Украйна. Тъй като това е единствената страна, която може да насърчи Русия да направи нещо (или обратно – да не прави нещо), без да прибягва до военна сила. Западът вече изчерпа невоенните си методи на влияние върху Руската федерация, а към военни не е готов заради заплахата от ядрен конфликт. И по същата причина въпросът за членството на Украйна в НАТО задълго увисна във въздуха. Затова стратегически за Украйна идеална позиция би била пътят към Европейския съюз, но с гаранциите за сигурност на Китай и стратегическото партньорство с нея. Но тук възниква въпросът за позицията на Запада – дали ще приеме този вариант. Защото мирното уреждане в Украйна по китайския план може да предизвика тектонични промени в геополитиката. Например, да промени рязко позицията на Тайван, който може да стигне до извода, че не е необходимо да се готви за война с Китай, рискувайки огромни жертви и разрушения, а да върви към сближаване с него на принципа “една страна – две системи”. И това е само един пример. Затова ситуацията е много сложна. Но споразуменията на Украйна с Китай са единственият повече или по-малко реален шанс да се изпълни задачата, която Кулеба и Ермак формулираха: да се споразумеят за края на войната на втората среща на върха, която от Банкова искат да проведат преди края на годината.
Автор: Денис Рафалски; Източник: strana.news// Превод: Opposition
