Урсула фон дер Лайен изготвя план за спасяване на европейските индустрии от падане към гибел. Има само един проблем: европейските правителства го мразят.
Председателят на Европейската комисия тази седмица ще изложи своите идеи за индустриална политика, предназначена да помогне на големите производители и други предприятия да останат конкурентоспособни пред две екзистенциални заплахи: високи сметки за енергия и американски вътрешни субсидии за техните конкуренти. Централно място в плана й е разхлабването на ограниченията за това колко пари правителствата – или централно ЕС – могат да вливат като субсидии, известни като “държавна помощ”, за да подкрепят затруднения бизнес. Рискът е, че ако лимитите на субсидиите бъдат премахнати, най-богатите икономики в ЕС като Германия и Франция ще могат свободно да изпреварят най-слабите в блока и това би разрушило принципа на справедливост, който е в основата на европейския единен пазар.
„Тези планове рискуват да фрагментират единния пазар и да поставят основата за безплатни субсидии за всички“, каза дипломат от ЕС. Така наречените равни условия на европейската икономика „висят на косъм“, след като трилиони евро държавни субсидии вече бяха одобрени по време на пандемията и за противодействие на първоначалния шок от нахлуването на Русия в Украйна, добави дипломатът.
Плановете на Фон дер Лайен за нов европейски фонд за суверенитет – потенциален източник на пари, отворен за по-малките страни членки – са само „трик“ за облекчаване на правилата за субсидиране, добави друг подозрителен дипломат.
В проекта, с който POLITICO се запозна, председателят на Съвета Шарл Мишел също представя идеята за създаване на фонд, финансиран от съвместни заеми на ЕС, който ще позволи на страните от ЕС да субсидират индустрията при равни условия.
Широк кръг от посланици на ЕС се противопоставиха на тези проектозаключения на среща миналата седмица, казаха пред POLITICO четирима дипломати от ЕС. По време на срещата холандският посланик Робърт де Гроот критикува твърдението на Мишел като „Карл Маркс“ на стероиди, според трима от дипломатите.
„Написано в Париж“
Друг дипломат от ЕС каза, че проектозаключенията „са написани в Париж“.
Франция, с нейните собствени грандиозни промишлени проекти за Европа, включително призиви към ЕС да ускори производствените цели и да създаде спешен фонд за суверенитет, беше в челните редици на усилията за разширяване и разширяване на по-свободните правила за държавна помощ, които биха позволили на правителствата да изсипят повече пари върху компаниите.
Лидерите на ЕС ще обсъдят възможностите си на среща на върха на 9 и 10 февруари. Фон дер Лайен планира да последва това с по-подробни предложения за индустриална политика през март и Закон за нулева промишленост, който ще насочи инвестициите към производствени обекти за зелени технологии, като част от нови стандарти за щадящи климата индустрии. Тя каза, че ще работи в по-дългосрочен план върху Европейския фонд за суверенитет.
Комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер каза наскоро пред аташетата на ЕС по въпросите на държавната помощ, че бързи субсидии за насърчаване на индустриалната конкуренция в ЕС „няма да работят“.
Дания, Финландия, Ирландия, Холандия, Полша и Швеция вече изразиха опасенията си, че „държавната помощ за масово производство и търговски дейности може да доведе до значителни отрицателни ефекти, включително фрагментация на вътрешния пазар, вредна надпревара за субсидии и отслабване на регионалното развитие”, според неотдавнашен неофициален документ, получен от POLITICO.
Миналата седмица финансовите министри на Финландия, Чехия, Дания, Естония, Ирландия, Австрия и Словакия изпратиха писмо до комисаря по търговията Валдис Домбровскис, критикувайки това, което те наричат „постоянни или прекомерни нецелеви субсидии“ в отговор на действията на САЩ.
Италия също изпрати неофициален документ, който предупреждава срещу разхлабване на правилата за държавна помощ и посочва, че 77 процента от държавната помощ, одобрена съгласно настоящата кризисна рамка, е „концентрирана в две държави-членки“ – Франция и Германия – „и този дисбаланс може допълнително да се увеличи“, тъй като други страните не могат да се справят с разходите си.
От своя страна, комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер възприе предпазлив подход, като наскоро каза на аташетата на ЕС по въпросите на държавната помощ, че субсидии за засилване на индустриалната конкуренция в ЕС „няма да работи“.
Спаринг на страните от ЕС
Докато държавите от ЕС продължават да спорят как най-добре да отговорят на огромния зелен пакет субсидии на Съединените щати, Комисията държи картите, когато става въпрос за това откъде вероятно ще дойдат парите.
Като част от проектоплановете, които фон дер Лайен трябва да представи на държавите от ЕС в сряда, предпочитанието на Комисията е да пренасочи неизползваните заеми от пакета за възстановяване на блока и други рамки за финансиране като RePower EU, вместо да набира средства чрез емитиране на нов дълг.
И в по-широкия въпрос за това как Европа може да се конкурира в световен мащаб чрез защита на работните места, разговорът също се насочва към това дали Брюксел трябва или не да подсили своята финансова рамка SURE, която използва социални облигации за предоставяне на заеми на страните от ЕС.
Някои държави не са доволни от повторното използване на инструмент, който беше приложен по време на дълбоката икономическата криза в Европа, като част от усилията за възстановяване от пандемията.
Това е особено чувствително за “пестеливите” страни като Германия и Холандия. Други също са скептични, тъй като е малко вероятно да донесе много лесни пари в сравнение с данъчните облекчения в САЩ в Закона за намаляване на инфлацията.
Германският министър на финансите Кристиан Линднер каза в понеделник, че „не е за повече субсидии и прекомерна държавна помощ [и] не съм убеден, че се нуждаем от някакъв допълнителен инструмент за финансиране“. Той каза, че Германия не е склонна да повтори основани на дългове инструменти на ЕС като NextGeneration EU или SURE. „Предлагам да избягваме тези дебати, защото не може да се очаква добър край“, каза той.
Имайки предвид разделенията, Европейският съвет едва ли ще доведе до ясна посока, казаха няколко от дипломатите. Остава висока надеждата, че Вашингтон и Брюксел могат да намерят общ език, преди ЕС да се впусне в собствената си субсидия. Представители на ЕС настояват за по-голям достъп до програмата за субсидиране на САЩ за европейски фирми.
„Все още има място за премахване на някои от негативните странични ефекти“, каза дипломат от ЕС. „Има място да продължим да говорим“.
Източник: politico.eu
Превод и редакция: opposition.bg
