Миналата година украинското правителство по същество възложи целия процес на следвоенна „реконструкция“ на компанията BlackRock, най-голямата фирма за управление на активи в света.Те подписаха споразумение за „осигуряване на консултантска подкрепа за проектиране на инвестиционна рамка, с цел създаване на възможности както за публични, така и за частни инвеститори да участват в бъдещата реконструкция и възстановяване на украинската икономика“.През февруари J.P. Morgan също беше привлечен на борда.
Двете банки ще управляват Фонда за развитие на Украйна, който има за цел да привлече частни инвестиции в проекти, потенциално на стойност стотици милиарди долари в различни сектори, включително технологии, природни ресурси, селско стопанство и здравеопазване.
BlackRock и J.P. Morgan даряват услугите си, но, както отбелязва Financial Times, „работата ще им даде ранен поглед върху възможните инвестиции в страната“. А възможностите са значителни, особено в селскостопанския сектор: Украйна е дом на една четвърт от световния чернозем („черна земя“), изключително плодородна почва, а преди войната тя беше най-големият производител в света на слънчогледово брашно, масло и семена, и един от най-големите износители на царевица и пшеница.
От определени гледни точки войната очевидно е добра за бизнеса: наистина, колкото по-големи са разрушенията, толкова по-големи са възможностите за възстановяване.
В Давос тази година Лари Финк, главен изпълнителен директор на BlackRock каза, че се надява инициативата да превърне страната във „фар на капитализма“. Дейвид Соломон, главен изпълнителен директор на Goldman Sachs, също говори радостно за следвоенното бъдеще на Украйна. „Няма съмнение“, каза той, „че докато възстановявате, ще има добри икономически стимули за реална възвръщаемост и реални инвестиции.“
Виждайки възможност на фона на трагедията, 500 световни фирми от 42 държави вече подписаха с Украйна бизнес договор, „за да помогнат за реализирането на огромния й потенциал“ – или да осигурят своето парче от украинския пай.
„Повечето засега стоят настрани, предвид заплахата за сигурността“, съобщава Financial Times. „Но вече има компании, които са на прага на навлизане – особено в нископроизводителните индустрии на строителството и материалите, селскостопанската обработка и логистиката.“
През годините, в поредица от подобни събития, западните правителства и корпоративни лидери не крият ентусиазма си да използват режима след Майдана – а сега и войната – за радикална промяна на политическата икономика на Украйна.
Главната цел е да отворят страната и да я направят безопасна за западния капитал, като я превърнат в специална икономическа зона. Според тях тази неолиберална шокова терапия трябва да включва „укрепване на пазарната икономика“, „децентрализация, приватизация, реформа на държавните предприятия, поземлена реформа, реформа на държавната администрация“ и „евроатлантическа интеграция“, както и широка „дерегулация“ и съкращаване на „остарялото трудово законодателство, водещо до сложен процес на наемане и освобождаване, регулиране на извънредния труд и т.н.“. Накратко, Вашингтонският консенсус, само на стероиди.
Тази програма вероятно е в ход от средата на 90-те години, когато Западът използва заеми от МВФ и условия, за да наложи на Украйна, точно както на Русия, поредица от радикални реформи, насочени към свободния пазар, които осакатиха икономиката.Както посочва индийският икономист Прабхат Патнайк, МВФ изигра ключова роля в ускоряването на кризата от 2014 г.: тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович отказа да приеме исканията на МВФ да намали заплатите, да намали социалните разходи и да прекрати субсидиите за газ, за дасе интегрира с ЕС и вместо това се обърна към Русия за алтернативно икономическо споразумение.Това беше фонът на подкрепяните от Запада протести на Евромайдана и в крайна сметка смяната на режима през 2014 г.
След 2014 г. икономическата програма на Запада беше засилена отново.
Западните мултинационални компании отдавна са гледали огромното селскостопанско богатство на Украйна, но мораториумът от 2001 г. върху продажбата на земя на чужденци винаги е представлявал пречка пред необузданата приватизация. След като правителствата след Майдана се обърнаха отново към МВФ за финансиране, помощта беше обусловена от поредица от поземлени реформи, които най-накрая ще позволят на чуждестранните корпорации да придобиват огромни участъци от земеделската земя в страната. В телевизионния сериал от 2015 г. „Слуга на народа“, в който Зеленски играе ролята на измисления президент Голобородко, условията, изисквани от МВФ за нов заем, са отхвърлени и западната делегация е изгонена. Но в действителност нещата се развиха по-различно. През 2020 г. Зеленски отстъпи на исканията на МВФ и най-накрая отмени мораториума.
„Интересите на агробизнеса и олигарсите ще бъдат основните облагодетелствани от такава реформа“, казва Олена Бородина от Украинската мрежа за развитие на селските райони.
„Това само допълнително ще маргинализира дребните фермери и рискува да ги откъсне от най-ценния им ресурс.“ Но Световната банка едва успя да сдържи вълнението си и избухна: „Това е, без преувеличение, историческо събитие“. Въпреки че новият закон не е предвиден да влезе в сила до следващата година, американските и западноевропейските агробизнеси вече са изкупили милиони хектари земеделска земя в Украйна, като според съобщенията, 10 частни компании контролират по-голямата част от тях.
Докато войната бушува, призивите на Запада за „структурни реформи“ в Украйна само се засилиха.В средата на 2022 г. влиятелният американски Център за изследване на икономическата политика (CEPR, публикува доклад „Макроикономически политики за военновременна Украйна“, в който се твърди, че целта на Украйна трябва да бъде „да преследва широкообхватна радикална дерегулация на икономическата дейност“.Още по-тревожното е, че според икономическата обсерватория на Оукландския институт западната финансова помощ „се използва като лост от финансовите институции за насочване на следвоенното възстановяване към по-нататъшна приватизация и реформи за либерализация“.Европейският съюз, например, даде да се разбере, че решението на блока да спре лихвените плащания по заемите на Украйна ще бъде активирано само ако има „спазване на политическите предпоставки“ по отношение на трудовите реформи, например, и приватизацията на държавни активи.
Затова не беше изненада, когато миналата година украинското правителство прие военновременно законодателство, за да ограничи сериозно възможността на профсъюзите да представляват своите членове.
То даде на работодателите правото едностранно да спират колективните договори и на практика огромното мнозинство от служителите фактически отпаднаха от украинското трудово законодателство – болезнен удар за работниците, но благо за световния капитал. Западните правителства мълчаливо се съгласиха с реформите и всъщност изтекли документи от 2021 г. показват, че Обединеното кралство, чрез своя клон за помощ за развитие и посолството си в Киев, е финансирало консултанти, които да помогнат на украинското правителство да внуши на пазара на труда великата полза от реформите.
Тъй като украинското правителство опрости и ускори приватизацията на държавните предприятия, Зеленски прави всичко възможно, за да изрази „отвореността“ на страната към западния капитал.
Миналия септември той виртуално откри Нюйоркската фондова борса, като символично удари камбаната. Той използва случая, за да представи „Украинското предимство“ – новата инвестиционна инициатива на неговото правителство (която разчита на пиара на друга британска фирма, WPP. Зеленски каза, че страната му е „отворена за бизнес“ – тоест за чуждестранни корпорации да дойдат и да експлоатират нейните ресурси и евтина работна ръка. „Ангажирах моята администрация да създаде благоприятна среда за инвестиции, която ще превърне Украйна в най-голямата възможност за растеж в Европа от края на Втората световна война“, написа той в статия в Wall Street Journal. Очаквано, президентът на нюйоркската фондова борса Лин Мартин искрено приветства решението на Украйна да предложи „неограничен достъп до капитал“.
През януари тази година, обръщайки се към участниците в срещата на Националната асоциация на държавните палати, Зеленски описа американския бизнес като „локомотив, който отново ще тласне напред глобалния икономически растеж“. Никой не би обвинил Зеленски, че избра по-малката от двете злини: западните банки пред руските танкове. И все пак остава мрачният факт, че дори неговата нация да успее да отхвърли руската инвазия, бъдещето, което се очаква за Украйна, не е непременно суверенитет и самоопределение, а най-вероятно бъдещето на западна икономическо опека.
Източник: unherd.com/Превод и редакция: opposition.bg
