Ще бъде ли крайната десница големият победител на тазгодишните европейски избори?Ако е така, какво би означавала нейната победа за бъдещето на ЕС?И кои са крайно десните?Преди пет години европейските лидери правилно признаха, че европейците страдат от световъртеж.По думите на Милан Кундера, световъртежът не е същото като страх от падане – това е по-скоро желанието да паднем, срещу което, ужасени, се защитаваме.Тогава избирателите си играеха с крайнодесните популисти и обмисляха разпадането на съюза, но в крайна сметка мнозинството избра да гласува за основните партии.
Кризите са разделили европейските избиратели на пет „племена“, сочи проучване
Този сценарий изглежда малко вероятно да се повтори този път.
Днес повечето крайнодесни партии изоставиха исканията страните им да напуснат ЕС или еврозоната и детоксикираха политиките си. Вместо да излизат от ЕС, искат да го преправят и да го управляват. След неотдавнашните избори в Холандия и Словакия и регионалните избори в Австрия и в някои региони на Германия, се очертава консенсусно мнение, че предстоящите европейски избори през юни ще са катастрофа и че миграцията е единственият проблем, който ще дефинира кампанията и резултата. Но може ли тази картина да е грешна?
Вярно е, че Европа е в кризисно настроение.Но миграцията е само една от петте кризи, които разтърсиха континента през последните 15 години.Тя дойде на фона на глобална финансова криза, която накара европейците да се съмняват, че децата им ще се радват на стандарт на живот, по-добър от техния, а също и климатичната криза, която ги принуди да си представят света в опасност.Междувременно Covid-19 разкри уязвимостта на нашите здравни системи и предизвика страхове от нов дигитален авторитаризъм.И накрая, войната в Украйна погреба илюзията, че голяма война никога няма да се върне на европейския континент.Тези пет кризи имат няколко общи черти: те бяха усетени в цяла Европа;те бяха изживени като екзистенциална заплаха от много европейци;те драматично повлияха на правителствените политики;и в никакъв случай не са приключили.Но тези пет кризи не са еднакви – те предизвикаха различни страхове и емоции и едновременно разкъсвайки Европа, – парадоксално – запазиха единството на ЕС.
Новото проучване, което проведохме, ни помага да си представим Европа, населена от пет различни „племена“, чиято политическа идентичност е била формирана като отговор на тези кризи.
Тези „племена“ създават разделения между и вътре в държавите-членки на Европа.
Терминът „поликриза“ се появи, за да подскаже, че много кризи протичат повече или по-малко едновременно и че шокът от тяхното кумулативно взаимодействие е по-голям от сумата им.
Но недостатъчно отчетена особеност на поликризата е, че за различните общества, социални групи и поколения една криза обикновено играе доминираща роля над другите. Еманюел Макрон улови това добре, когато сравни тези, които се тревожат за края на месеца (икономическа криза), с тези, които се тревожат за края на света (климатична криза). Това имаме предвид когато казваме, че всеки има своя собствена криза. Извънредната климатична ситуация, войната в Украйна, Covid-19, имиграцията и глобалните икономически сътресения – всеки от тези пет проблема има свой собствен „електорат“, за който това е Кризата.
Интересното е, че Германия е единствената страна, в която имиграцията очевидно е водеща, когато хората бъдат попитани коя криза ги притеснява най-много за бъдещето.
Естонците и поляците са съсредоточени върху войната в Украйна. Италия и Португалия виждат икономическата криза като най-голямата заплаха. Испания, Великобритания и Румъния са страните, в които Covid-19 се разглежда като най-голямата травма. А във Франция и Дания извънредната климатична ситуация се смята за най-важната криза.
Настоящата загриженост за миграцията не идва от факта, че повечето хора в повечето страни са обсебени от нея, нито от факта, че това е най-разединителният въпрос в обществата.
В действителност сме свидетели на възникването на един вид миграционен консенсус в цяла Европа: подкрепата за осигуряване на външните граници се превърна в нещо обичайно за политическите партии.
Но това, което отличава „миграционното племе“ – тези, които определят миграцията като криза – е интензивността. Те са най-ядосани от всички на политиките на ЕС и гневът им ги тласка надясно. Тези, които смятат миграцията за най-голямата криза, много вероятно ще гласуват за дясноцентристки или крайнодесни партии. В Германия това означава голям шанс да гласуват за Alternative für Deutschland; във Франция за Rassemblement National на Марин Льо Пен или Reconquête на Ерик Земур.
Климатът е другата криза, която води своето „племе“ в ясна политическа посока.
„Климатичното племе“ е огледален образ на миграционното, като членовете му често подкрепят зелени партии или лявоцентристки партии. Именно сблъсъкът между тези две племена ще определи резултата от предстоящите европейски избори.
Интересно е обаче, че тези две племена имат много различни нагласи, след като предпочитаните от тях партии са на власт.
Когато миграционното племе види десни партии на власт, неговите привърженици са склонни да стават по-спокойни относно миграцията. В Италия имиграцията се нарежда изненадващо ниско сред тревогите на много избиратели: само 10% от населението на страната и само 17% от привържениците на „Братя на Италия“ я описват като най-трансформиращата криза, независимо от факта, че партията „Братя на Италия“ беше избрана със силна антиимиграционна платформа и че през последната година потокът от нелегални имигранти се е увеличил.
„Климатичното племе“ се държи по обратния начин.Нашето проучване в Германия показва, че хората продължават да се тревожат за климатичната криза, дори когато Зелената партия е част от настоящото правителство, което има силна програма за климата.Въпреки че Германия успя да намали въглеродните емисии миналата година с впечатляващите 20%, те не смятат проблема за решен.Накратко, гласоподавателите може да възприемат, че избирането на крайнодясно правителство е отговорът на страховете от имиграцията – дори и малко да се промени в реалността – но те не смятат, че извънредната климатична ситуация е приключила, след като са избрали Зелените.
Тази асиметрия, – че „миграционно племе“ е мобилизирано чрез реторика, докато „климатичното племе“ страда дори когато има резултати, – обяснява донякъде истинското предимство на десницата на предстоящите избори.
Всяка от петте кризи в Европа ще има много животи, но те ще живеят, умират или възкръсват в урните.
Това, което европейските лидери трябва да осъзнаят е, че изборите няма да бъдат само състезание между леви и десни – или проевропейци и евроскептици, – но и битка за надмощие между различните кризисни „племена“ в Европа. Разпокъсването, а не поляризацията е това, което оформя европейската политика. Много избиратели ще се съсредоточат върху предотвратяването на собствената им криза. Фокусирането само върху миграцията би се оказало грешна политика.
Автори: Иван Кръстев и Марк Леонард ; Източник: www.theguardian.com// Превод и редакция: Opposition
