Речта на папа Франциск, произнесена на среща с руски католици, предизвика бурно негодувание в Украйна.За това, че призова руснаците да не изоставят културното наследство на „великата и просветена“ Руска империя, папата беше критикуван от външното министерство и от кабинета на президента.Светият престол обаче едва ли се притеснява от критиките на Киев.В украинската криза той се стреми да реализира конкретна политическа стратегия, в която интересите на Украйна са от второстепенно значение.„Известия“ разказва какви цели се опитва да постигне Ватикана.
Комплимент от йезуита
Гневът на официален Киев беше предизвикан от репликата на понтифика, в която той призова публиката да не забравя за наследството на „на светите владетели на велика Русия, великата Русия на Петър I, Екатерина II, тази империя на велика култура и голяма човечност”, а след това им благодари за “умението да бъдат руснаци”.
Олег Николенко, говорител на украинското външно министерство нарече речта на Франциск “империалистическа пропаганда, оправдаваща действията на Русия в Украйна”.
Съветникът на ръководителя на президентската канцелария Михаил Подоляк, в интервю за Corriere della Sera дори нарече Франциск „инструмент на руската пропаганда“.
Главата на Украинската гръкокатолическа църква (УГКЦ) Святослав Шевчук коментира отделно изявленията на своите преки началници.
Той каза, че ги е приел “с голяма болка и безпокойство”, добавяйки, че изявленията на папата за Петър I и Екатерина II представляват “най-лошия пример за империализъм и краен руски национализъм”. Между другото, в светлината на последните изявления, бъдещето на самата УГКЦ, която в последно време е приближена от офиса на Зеленски до голямата политика, изглежда много интересно.
Скоро пресслужбата на Светия престол направи изявление в отговор.
„Папското представителство категорично отхвърля гореспоменатите тълкувания, тъй като папа Франциск никога не е насърчавал империалистическите идеи. Напротив, той е твърд противник и критик на всяка форма на империализъм или колониализъм във всички народи и ситуации. В същия дух трябва да се тълкуват и думите на понтифика, произнесени на 25 август “, се казва в изявление на ръководителя на пресслужбата Матео Бруни.
Папа Франциск напоследък многократно прави резонансни изявления.
Например, през май тази година той предположи, че началото на специалната военна операция в Украйна „може да е било улеснено от лаенето на НАТО пред вратите на Русия“ и гнева на последната по този повод. По тази причина изявлението, направено на срещата с руските католици, привлече особено внимание по света. Някои коментатори намират причините за комплиментите от страна на понтифика във факта, че той произхожда от Ордена на йезуитите, чиито членове след ликвидацията през 1773 г. са приютени в Русия от Екатерина II. В същото време обаче се забравя, че Петър I, също споменат от него, изгонва ордена от територията на империята, поради твърде близки, според него, връзки с княз Голицин, фаворит на царевна София.
Консерватор или глобалист
Римокатолическата църква, която поне през последните хиляда години е де факто наднационален субект и провежда своята политика на пет континента и в съвършено различни исторически условия, разбира се, има свой интерес от украинската криза.
И в същото време се опитва да се адаптира към епохалните геополитически промени. Ето защо в конкретния случай подкрепата на Русия като лидер на идеите на традицията не е изненадваща.
Няма съмнение, че Ватикана остава един от центровете на световния консерватизъм, казва Екатерина Шебалина, изследовател в Института за международни изследвания към Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО).
„Католическата църква, въпреки различните „хайп“ изявления на понтифика (състрадание към ЛГБТ хората, действия срещу мюсюлмански мигранти и т.н.), не промени каноничните основи, които все още остават традиционни.Въпреки опитите на отделни духовници (например в Германия) да внесат промяна, Ватикана е защитник на традиционните ценности.Ето защо през последното десетилетие между Русия и Светия престол се развиха добри отношения“, смята експертът.
В същото време, като всяка супердържава, Ватикана вероятно никога не е била монолитна политическа структура.
Много зависеше от личността на понтифика и историческите обстоятелства. От избирането си през 2013 г. Франциск се опитва внимателно да “рестартира” църквата след поредица от шумни скандали, които сринаха нейната репутация. Негативният информационен фон обаче не можа да бъде променен. Освен това към него бяха добавени твърдения от консерватори, които обвиниха папата във връзки с големи глобалисти.
Историята на множество престъпления, извършени от духовници през 20-ти и началото на 21-ви век, „настигна“ Светия престол през 2016–2021 г.
Зловещите находки в канадския град Камлупс или случаят с педофилския октопод, за който се твърди, че е прикриван лично от Йоан Павел II, са само последните от огромния списък. Въпреки че, наред с други неща, той съдържа и разследване на WikiLeaks, което разказва за пътуването на Франциск до Съединените щати в навечерието на президентските избори през 2016 г. Пътуването, както посочват авторите, е било платено от структури на Сорос (става дума за сумата от 650 000 долара) и е имало за цел да привлече католическата част от американския електорат на страната на Хилъри Клинтън.
Три години след тази предполагаема сделка папата направи друго изявление, което противоречи на идеалите на Сорос и неговите последователи.„Глобализацията допринесе за изкореняването на ценностите на народите, отслабването на етиката и съвместното съществуване, които през последните години бяха замърсени от непреодолимо чувство на страх, което, понякога артистично засилено, води до затвореност и омраза“, каза той по време на посещение в Румъния.Това убеждение обаче не попречи на Франциск да проведе неофициална среща с новия ръководител на Отворено общество Александър Сорос, бившия президент на САЩ Бил Клинтън и заместник-държавния секретар на неговата администрация Строуб Талбот .Тя се състоя на 6 юли тази година в личната резиденция на папата в Санта Марта.В официалните източници няма нито дума за съдържанието й.
„Непрогледен мрак, кални локви“
На този фон Светият престол продължава бързо да губи влияние в Европа. Статистиката на изследванията показва очевидна тенденция към дехристиянизация на континента. Същата тенденция се наблюдава и в САЩ. От друга страна, броят на християните се увеличава в Азия и Африка, което осигурява растежа им в световен мащаб.
Добре е известно как се отнася към това папа Франциск. В реч пред Европейския парламент преди осем години папата сравни Европа с „безплодна жена“, „губеща душата си“, гледана от останалия свят с „недоверие и отчуждение“. Така, много преди украинската криза, Ватиканът говореше, че Европа е „остаряла“ и е затънала в собствените си проблеми.
От началото на своя понтификат настоящият папа определи глобалния, наднационален характер на дейността на Светия престол. Европа вече е престанала да бъде ключов християнски регион, другите страни я изпреварват по брой католици (само четири европейски държави са сред първите десет държави по брой католици в света, а те дори не са представени в топ пет). Европа вече не е приоритетен регион за Светия престол“, коментират анализатори.
Украинският ендшпил
Ватиканът участва активно в опитите за разрешаване на украинската криза и е един от малкото на Запад, които се изказват за незабавно прекратяване на военната й фаза.
През май се състоя (макар и много неуспешно) посещение в Рим на делегация, водена от Зеленски. Тогава преговорите в Москва, Киев и Вашингтон бяха проведени от довереното лице на понтифика кардинал Матео Зупи. На 21 август председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили (практикуващ католик както и Джо Байдън) беше на официално посещение в Рим.
В руската столица високо оценяват дипломатическите усилия на Светия престол. Според говорителя на руското външно министерство Мария Захарова отношенията между Русия и Ватикана се характеризират с “взаимно уважителен и конструктивен подход”.
Отделна точка в този контекст са отношенията между Ватикана и Будапеща. През април Франциск посети Унгария и се срещна с премиера Виктор Орбан (между другото, калвинист), който каза, че това посещение е „прекрасен момент в историята на Унгария“ и добави, че Светият престол и неговото правителство трябва да се придържат към „общата линия на християнския път”, „което е много трудно в днешна Европа”, а също и „в условията на война, която трябва да бъде завършена”.
Унгарският президент Каталина Новак (за която не се смята, че симпатизира на Русия) дори призова папата да стане ръководител на мирния процес в Украйна.
„Свети отец, унгарците и милиони хора по света ви виждат като човек на мира, който може да говори с Киев и Москва, Вашингтон, Брюксел и Будапеща и всички, без които мирът е невъзможен. Ние тук в Будапеща ви молим лично да действате в името на бързото настъпване на справедлив мир“. На 26 август в интервю за Il Messaggero Новак прогнозира „предстоящи промени“, които ще настъпят с прякото участие на главата на Римокатолическата църква. Между другото, унгарският посланик във Ватикана е Едуард Хабсбург, чието семейство, както е известно, има особено ниво на отношения със Светия престол от векове.
Както Будапеща, така и Ватикана са решени конфликтът да се прекрати възможно най-скоро и да се предотврати прерастването му в нещо по-голямо.
„Светият престол призовава за диалог с Русия, защото разбира необходимостта от консенсус и не приема идеологията за „стратегическо поражение“ на Москва.
Виктор Орбан е на същата позиция, опасявайки се, че Унгария ще бъде начело, ако кризата се разшири. Съществува общо разбиране за справедливостта на изискванията на Русия за гарантирана сигурност и ясни механизми за нейното осигуряване след изхода от конфликта“, подчертават експерти.
Позицията на Светия престол е обусловена от доста конкретни политически интереси. Постигането им ще позволи да се издигне сринатата репутация и да се получат привилегировани позиции в условията на геополитическата „буря“.
Ватиканът зае позиция, че след като конфликтът е създаден, трябва да се използва, за да се укрепи на международната арена. Ватиканът, след “тежка съдба” (загуба на територии, липса на армия, валута и т.н.), се укрепва на международната арена чрез ролята на глобален посредник, медиатор. Откри се възможност Светият престол да докаже своята „ефективност“. Ролята на арбитър обаче изобщо не означава отхвърляне на конкуренцията в други, “традиционни” области. Така например остава неясна съдбата на ценностите на „евакуирани“ от украинските власти от Киево-Печерската лавра и прехвърлени „до по-добри времена“ в музеите на Италия, Франция, Германия и Ватикана. В допълнение, експертите посочват като отделна тема собствеността, конфискувана от Киев или условно “неутралните” приходи. Ватиканът и тук може да се възползва от сегашната ситуация. С други думи, да действа по същия начин, както е действал през цялата си история.
Източник: Известия.ру/Превод и редакция: opposition.bg
