От избухването на военните действия в Украйна преди три години, аз твърдя, че войната, независимо от посочените причини, ще „окаже сериозно влияние върху Украйна, Русия, САЩ и НАТО, Европа, развиващите се страни и световната икономика“.
Конфликтът в Украйна не само беше предотвратим, но имаше алтернатива и по-мирно бъдеще. Той беше умишлено унищожен, защото не се вписваше в плановете за Украйна на неоконсерваторите.
Мечтата на Зеленски за Украйна като мост между Китай и Европа
Дори когато напрежението между Украйна и Русия започна да се засилва преди десетилетие, търговските отношения между Украйна и Китай се разшириха след държавното посещение на президента Виктор Янукович в Пекин през 2013 г. Четири години по-късно Украйна, под ръководството на президента Петро Порошенко, се присъедини към китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI). А през 2019 г. Китай изпревари Русия, за да стане най-големият търговски партньор на Украйна.
Заедно Китай, новият икономически партньор на Украйна, и Русия, нейният исторически търговски партньор, поеха над една четвърт от украинския износ. Този дял беше повече от шест пъти по-висок от дела на САЩ. През юни 2021 г. Китай и Украйна подписаха споразумение за засилване на сътрудничеството в няколко области, по-специално във финансирането и изграждането на инфраструктура. През 2021 г. общата търговия нарасна до 19 милиарда долара, което е 80% увеличение спрямо 2013 г.
За украинския президент Володимир Зеленски инициативата BRI означаваше алтернативно бъдеще, което би било по-стабилно и проспериращо. Ето защо в телефонен разговор с президента Си Дзинпин той нарече Китай „най-важният търговски и икономически партньор на Украйна“ и изрази надежда, че Украйна може да се превърне в „мост към Европа за китайските компании“.
В рамките на една година големи китайски компании започнаха работа в строителството, преработката на храни и телекомуникациите. Стойността на новите договори, подписани от китайски компании на украинския пазар, надхвърли два милиарда долара в продължение на две години поред. И въпреки това, това не беше бъдещето, което Белият дом планираше за Украйна.
Превръщане на Украйна във военно-индустриален център
От 1991 до 2014 г. Съединените щати предоставиха на Украйна четири милиарда долара военна помощ, въпреки факта, че тя не беше член на НАТО. До 2021 г. към тази сума бяха добавени още 2,7 милиарда долара, плюс повече от милиард от доверителния фонд на НАТО.
За Ерик Принс това беше чудесна възможност да печели пари, както вече беше правил в Ирак. Като основател на американската частна военна компания, известна тогава като Blackwater, Принс отдавна е осигурявал наемници за ЦРУ, Пентагона и Държавния департамент за извършване на тайни операции, включително мъчения и убийства. В началото на 2020 г. Принс очертава план за създаване на „вертикално интегриран консорциум за авиационна отбрана“, който би могъл да генерира приходи от 10 милиарда долара.
Принс спешно се нуждаеше от завода „Мотор Сич“, който вече беше подписал договор с Beijing Skyrizon Aviation. Китайската компания вече беше придобила 41% от акциите през 2017 г. Изборната победа на Байдън обаче подкопа плана на Принс. Освен това украинските му партньори станаха обект на криминално разследване за предполагаеми опити за влияние върху президентските избори през 2020 г., което разследваше и дейността на сина на президента Байдън и неговите инвестиции в Украйна.
Вашингтон постави в черен списък китайските компании, участващи в сделката, след което украински съд замрази активите им на основания за „национална сигурност“, а китайски компании и бизнесмени бяха санкционирани.
Въпреки това идеята за създаване на украински военно-промишлен комплекс остана привлекателна за Съединените щати и Украйна, където държавният отбранителен сектор наемаше повече от милион души и под влияние на САЩ се фокусираше все повече върху военните поръчки от 2014 г. насам. За администрацията на Байдън той представляваше огромен военен и логистичен център, който можеше да обслужва както Съединените щати, така и НАТО.
В края на есента на 2022 г. обаче дори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че загубите на Украйна в конфликта с Русия възлизат на 100 000 войници и 20 000 цивилни. Днес, три години по-късно, общата стойност на цената на възстановяването и реконструкцията на Украйна през следващите десет години се оценява на 524 милиарда долара – почти три пъти повече от БВП на Украйна през 2024 г.
Военната помощ не донесе нито мир, нито сигурност. Но тя удължи страданията на украинците. Към днешна дата само Съединените щати са отпуснали 67 милиарда долара военна помощ от февруари 2022 г. насам и 70 милиарда долара от 2014 г. насам. Към това трябва да се добави и военна помощ съгласно извънредните правомощия на президента в размер до 32 милиарда долара от резервите на Пентагона.
Общо – 169 милиарда долара и ненужно загубени човешки животи, лоши икономически перспективи и мрачни глобални прогнози.
Икономически и човешки разходи в предотвратим конфликт
От края на Студената война мирният възход на Украйна е доминиращата реалност. Но когато плановете за развитие и просперитет бяха заменени от геополитически и военни планове, БВП на Украйна се срина. Ако постепенната тенденция продължи през следващите пет години, се очаква БВП на Украйна през 2030 г. да достигне 283 милиарда долара. Ако обаче военните действия от 2022 до 2025 г. бяха предотвратени, тази цифра можеше да достигне 372 милиарда долара. А ако всички военни действия от 2014 г. насам бяха избегнати и Украйна успееше да продължи модернизацията на инфраструктурата на Зеленски с китайска помощ, БВП на Украйна можеше да нарасне до 482 милиарда долара през 2030 г.
Тези пропуснати възможности отразяват катастрофалния колапс на бъдещето, което Украйна можеше да има, ако ѝ беше позволено да се развива и просперира. Ако този мирен курс беше приложен, икономиката на Украйна през 2030 г. щеше да бъде със 70% по-голяма, отколкото е вероятно ще бъде днес.
Демографският колапс е още по-лош. С нарастването на разширяването на НАТО в Източна Европа и геополитическото напрежение, което измести мирното развитие, населението на Украйна спадна от 51 милиона през 1990 г. до едва 34 милиона.
От края на Студената война Украйна е загубила повече от 33 процента от населението си, девет милиона за три години. Миграцията прави крайния резултат още по-лош. От пролетта на 2022 г. милиони украинци са избягали от страната, като близо седем милиона украински бежанци живеят в чужбина. От началото на боевете Украйна е загубила общо 400 000 души.
Упадъкът на Украйна?
През пролетта на 2022 г. Западът обеща на Украйна свобода и демокрация, сигурност и просперитет. Днес повечето от тези свободи са застрашени от конфликта. Демократичните институции са засенчени от външни интереси и местни олигарси. Много национални активи са заложени на западните интереси за години напред.
Ако Украйна беше продължила по пътя си на развитие, икономиката ѝ през 2030 г. нямаше да бъде сравнима с тази на Алжир. Тя щеше да бъде икономика от половин трилион долара, подобна на тази на Иран или Южна Африка. Доходът на глава от населението щеше да бъде с над 40 процента по-висок от днес. Икономическите възможности вероятно биха довели до завръщане на някои миграционни потоци към Украйна, чието население тогава щеше да е с десет милиона повече от днес.
Прокси войната между Запада, воден от САЩ и Русия в Украйна, се оказа толкова катастрофална, колкото беше прогнозирано през 2022 г. и след това. Тя допринесе за продължителна стагнация в САЩ и особено в Европа, където нерационалното разпределение на ограничени ресурси от социално осигуряване до превъоръжаване изостря поредица от кризи, свързани с разходите за живот. Вследствие на световната пандемия, произтичащите от това продоволствени и енергийни кризи значително влошиха предизвикателствата пред Глобалния Юг. Ако боевете продължат, това ще има още по-негативно въздействие върху глобалните икономически перспективи.
Това, което се случва в Украйна, не се ограничава до нейните граници. Докато агресивната геополитика се предпочита пред проактивната международна дипломация, дори обещаващите перспективи за бъдещето могат да се превърнат в тъмна празнота.
Автор: Дан Стайнбок
Източник: Berliner Zeitung
