Русия разглежда войната между Израел и Иран едновременно като стратегическо разсейване и опасен хазарт, увеличавайки печалбите от петрол и отклонявайки западния фокус от Украйна, но рискувайки ядрен хаос и регионални катаклизми.
Докато Израел и Иран обменят ракетни и дронови удари, руското ръководство наблюдава внимателно. Кремъл осъди атаките на Израел срещу иранските съоръжения за обогатяване на уран, наричайки ги „явно нарушение на Устава на ООН и установените принципи на международното право“.
Войната все още може да е от полза за Москва в краткосрочен план, ако Иран остане непокътнат. Рискове от неконтролирана ескалация обаче не биха били от полза за никого. С проточването на войната вероятността от ядрени аварии се увеличава и перспективата за намеса на САЩ става по-реална, заплашвайки да отвори кутията на Пандора на регионалната нестабилност.
Какви са последиците от войната между Иран и Израел?
Първата и най-проследима полза е незабавният скок на световните цени на петрола. Въпреки че по-голямата част от иранския петрол отива в Китай, ударите на Израел по петролни съоръжения и перспективата Техеран да блокира Ормузкия проток, една от най-важните петролни точки в света, генерират устойчива пазарна несигурност.
За Русия всяка цена над лимита на Г-7 от 60 долара за барел означава значително увеличение на ресурсите за финансиране на продължаващата ѝ военна кампания в Украйна. По-рано през май Русия отчете рекорден спад от 32% на данъците върху петрола в сравнение с миналата година, а след ударите на Израел срещу Иран, световните цени на петрола скочиха с близо 10%. Въпреки че цените на петрола се възстановиха от първоначалния шок, някои доклади сочат, че продължителен конфликт може да доведе до 90 долара за барел, преди да спаднат през 2026 г.
Продължителният конфликт също би отклонил вниманието на Запада от Украйна.
В края на май Съединените щати пренасочиха част от първоначално разпределените за Украйна системи за борба с дронове към подразделения на военновъздушните сили в Близкия изток, вероятно в очакване на ирански отговор за израелските удари. Голяма част от медиите се фокусираха върху намаляващите запаси от ракети и дронове на Техеран и способността му да поддържа залпове, но и възможностите на Израел също не са неограничени.
Колкото по-дълго продължава размяната на удари, толкова по-вероятно е Съединените щати да пренасочат допълнителни ресурси, поне отбранителни, в подкрепа на Израел. Последните развития показват, че администрацията на Тръмп обмисля пряка намеса във войната, чийто мащаб остава неизвестен.
Ирано-израелската война може да е от полза за Русия… Засега
От гледна точка на Москва, всяка военна техника, изпратена в Близкия изток, е един актив по-малко достъпен за Украйна. Русия продължава офанзивната си кампания в Украйна, увеличавайки темпото на напредък в края на пролетта и началото на лятото. Украинският президент Володимир Зеленски отбеляза, че миналите ескалации в Близкия изток са забавили помощта за Украйна, тенденция, която вероятно ще се повтори.
Дори с непосредствената привлекателност на високите цени на петрола и отклоняването на ресурси от Украйна, руските политици изглеждат предпазливи да не разчитат прекалено на тези предимства. Потенциалът за неконтролирана ескалация в Близкия изток е далеч по-голям риск от всякакви краткосрочни печалби.
Един такъв риск е нарастващата вероятност от ядрен инцидент в резултат на въздушни удари по съоръжения за обогатяване или съхранение на уран. Досега се съобщава, че радиоактивните изхвърляния са били избегнати.
С проточването на войната те стават по-вероятни. От друга страна, ако военните действия продължат с ниска интензивност, Иран може да избере да продължи програма за разработване на оръжия в ускорен режим, нещо, което Москва отдавна се стреми да предотврати. В този сценарий други държави, стремящи се към ядрено оръжие, биха могли да заключат, че се нуждаят от ядрена програма възможно най-скоро.
Перспективата за смяна на режима в Иран остава сериозен проблем за Русия, цел, която Израел сега открито преследва. Подобна промяна би подкопала сериозно регионалното влияние на Русия, особено след загубата на съюзническия ѝ режим в Сирия. Продължителният конфликт би могъл също да окаже натиск върху администрацията на Тръмп да предприеме офанзивна кампания срещу Техеран, решение, което би могло да доведе до мащабни последици в региона и да нанесе още един удар върху програмата за неразпространение на ядрени оръжия.
Продължителна и ескалираща война би могла да направи Русия уязвима към опортюнистични съседи, които се стремят да разширят влиянието си близо до предполагаемата ѝ сфера на влияние. Турция и Азербайджан, по-специално, биха могли да се възползват от отслабената позиция на Иран, за да прокарат интересите си в Южен Кавказ. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев многократно е предявявал териториални претенции срещу Армения, докато се стреми да установи сухопътен коридор, който да минава директно по северната граница на Иран.
Защо Русия вероятно няма да подкрепи Иран
Противно на някои очаквания, Русия няма да спечели много от предоставянето на отбранителна помощ на Иран.
Първо, договорът за всеобхватно стратегическо партньорство между Иран и Русия, ратифициран от президента Владимир Путин през април, не задължава Москва да помага на Техеран в защитата му от израелски удари. Въпреки че Русия разглежда Иран като партньор, интересите на двете страни често са в противоречие – от Сирия до производството на петрол.
Кремъл се притеснява да не бъде въвлечен в активен конфликт, особено в момент, когато основният му фокус през последните три години остава върху Украйна. Освен това всяка помощ за Иран вероятно би застрашила дипломатическите отношения на Москва със Съединените щати, баланс, който Кремъл се стреми да запази при администрацията на Тръмп.
Москва вероятно би разглеждала връщането към преговори преди ескалация, водещи до отказ или спиране на предполагаемите амбиции на Иран за ядрени оръжия, като желан резултат. Русия обаче изглежда не желае или няма съществен капацитет да играе по-активна роля в конфликта, освен ако страните доброволно не я включат.
Последните изявления на руски официални лица подчертават този предпазлив подход. В забележката си Путин призова за резолюция, която да зачита „както интересите на Иран… за неговите ядрени дейности, включително мирни ядрени дейности… [и] интересите на Израел от гледна точка на безусловната сигурност на еврейската държава“.
В отговор на това мнение, заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков, чиято кариера е фокусирана върху ядрените въпроси, призова всички страни да се върнат на масата за преговори, предупреждавайки за „тежките последици“ от продължаващия конфликт. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия е готова да служи като посредник, повтаряйки по-ранни предложения Москва да играе ключова роля в ядрените преговори между САЩ и Иран.
Призивите на Москва за деескалация може да изглеждат противоречиви, предвид продължаващата военна кампания на Русия в Украйна. В случая с Иран обаче много от опасенията на Русия относно разпространението на ядрени оръжия и възможните начини за ограничаването му би трябвало да резонират с по-прагматични гласове в разделения Вашингтон.
Автор: Микаел Пир-Будагян, специалист по руската външна политика, отношенията между САЩ и Русия и контрола върху ядрените оръжия. Той е член на Мрежата на младите лидери по въпросите на евроатлантическата сигурност към Европейската лидерска мрежа.
Източник: The National Interest
