Въпреки климатичната криза, въоръжените конфликти и отстъплението на демокрацията по света, субективните нива на благосъстояние и удовлетворение от живота на планетата се повишиха през последното десетилетие. Тези промени обаче се случват изключително неравномерно и са съпроводени с рязко нарастване на „неравенство на щастието” – както географско, така и по възраст.
От субективна гледна точка най-много се е влошил животът в Афганистан и Ливан, докато в Централна и Източна Европа животът се е подобрил. За първи път младото население на този регион е постигнало същото ниво на удовлетвореност от живота като своите връстници от Западна Европа. В същото време в САЩ и други англоезични страни същото поколение е станало значително по-нещастно, особено в сравнение с родителите си. Всичко това са заключения в новия доклад за световното щастие на изследователската компания Gallup, който продължава най-големия глобален проект за изследване на щастието и удовлетворението от живота. Възможно ли е да се измери нивото на щастие в проучвания, откъде идва такова неравенство и как се е променило нивото му.
Възможно ли е изобщо да се измери щастието? И защо учените смятат, че знаят какво е това?
„Щастието“, обсъждано в World Happiness Report, не е философско понятие или дори обективно изчислен индикатор, а отговорът на самите респонденти на въпроса за нивото на удовлетвореност от живота им. Въпросът, на който хората отговарят в проучването, е: „Представете си стълба със стъпала, номерирани от нула на дъното до 10 на върха. Горната част на стълбата представлява възможно най-добрия живот за вас, долната част представлява най-лошия възможен живот. На кое стъпало от стълбата смятате, че се намирате в момента? Къде мислите, че ще бъдете след пет години?“
Именно отговорът на този въпрос изследователите наричат щастие, без да влагат допълнителен смисъл в това понятие. Въпросната въображаема стълба се нарича стълбата на Кантрил; тя е предложена като удобна обща форма на въпроса за благосъстоянието от американския психолог Хадли Кантрил през 1965 г. Единственото нещо, което изследователите правят с отговорите на респондентите, е да ги усреднят за всяка отделна страна.
Проучванията, систематично провеждани от Gallup в такава формулировка най-малко от 2012 г. (в различните страни по различно време), позволяват да се проследява динамиката на самоусещането на жителите на различни страни и да се сравняват страните една с друга в „чист вид“ – без да се вземат предвид различията в икономическото състояние и други обективни фактори различаващи ги една от друга.
Въпреки че самият World Happiness Report се подготвя сравнително отскоро, подобни проучвания за субективното качество на живот съществуваха и преди неговото въвеждане. Исторически тези изследвания произлизат от приложния интерес на икономистите, които се опитват да допълнят обективните показатели като доход на глава от населението или БВП и да разберат как точно тези показатели влияят на субективното самочувствие на жителите на различни страни. Целта беше да се изследва връзката между икономическите промени и субективното състояние на живота на хората. В днешно време изследването на щастието е надхвърлило иконометрията и се е превърнало в обект на интерес за различни експерти – от политолози до генетици.
Силата на проучвания като Gallup е интегрирането в едно прост числов показаел на всички възможни фактори, които влияят на живота на хората, при това от тяхната собствена гледна точка. Слабостта на метода е, че отговорите на респондентите на такива общи теми са изключително чувствителни към формулировката: нивото на щастие, което изследователите измерват, зависи от това как точно е зададен въпросът. Това прави много трудно обединяването на резултатите от различни изследвания, в които въпросите за щастието в миналото са задавани малко по-различно.
Ярък пример за трудностите при интерпретирането на данни е изследването на общественото благополучие в Япония. От 1958 г. в страната се провеждат национални проучвания, по време на които жителите, наред с други неща, говорят за нивото си на щастие. Изследователи, които съпоставят тези отговори с обективни икономически данни отбелязват, че въпреки десетилетия следвоенен икономически растеж, субективното ниво на благополучие на японците почти не се променя до икономическата криза от 90-те години (когато се срива).
Въпреки че като цяло нивото на субективното благополучие корелира добре с икономическото развитие, такава стагнация се наблюдава не само в Япония, но и например в САЩ и някои други страни. Впоследствие това явление е наречено „парадоксът на Естерлин“ – на името на канадския икономист, който (предимно използвайки данни от Съединените щати, а не от Япония) издига хипотезата, че нивото на щастие всъщност не се променя с времето – въпреки че във всеки един момент разпределението на благополучието наистина корелира силно с текущото икономическо състояние на определена държава или социална група.
Парадоксът на Естерлин може да бъде свързан с различни ефекти в различните страни, но в случая с Япония той има доста просто обяснение. През 2008 г. американските икономисти Бетси Стивънсън и Джъстин Улфърс показаха, че очевидната стагнация в нивата на щастие в Япония, противно на видимия растеж на икономиката, е причинена от постоянните промени във формулировката на самите въпроси. Ако първоначално на респондентите е зададен въпросът „Как оценявате условията в дома си?“, след няколко години става дума за удовлетворението от „живота у дома“ като цяло, а скоро само за живота – въпросът се превръща в „Колко сте доволни от живота си в момента?” Такива формулировки имат различен контекст за респондентите, поради което основното ниво на положителни отговори се оказа различно. Интересно е обаче, че ако се разделят годините на изследването на периоди, в които формулировките не са се променяли, тогава парадоксът изчезва: както демонстрират изследователите, в рамките на сегментите нивото на благосъстояние ясно корелира с растежа на обективен стандарт на живот, както може да се очаква.
Ето защо за такива изследвания конкретната формулировка на въпроса е от голямо значение, а дългосрочните и глобални проучвания със стабилни серии от данни са по-ценни от епизодичните или тясноспециализираните изследвания. В света няма много такива дългосрочни проучвания, като най-известните от тях са:
- Проучване на световните ценности, провеждано от 1981 г. в 100 страни;
- Евробарометър, провеждан от 1973 г., но засягащ само европейски страни);
- World Happiness Report, който обхваща болшинството страни по света, но се провежда систематично едва от 2012 г.
Кои държави в света са най-щастливите днес? И къде нивото на щастие се е повишило в последно време?
Не е тайна, че според всички дългосрочни проучвания – както World Happiness Report, така и други – най-високите нива в рейтинга на щастието от много години заемат северните страни: Дания, Швеция, Норвегия, Исландия и шампионът от последните години години – Финландия. Също така постоянно в челните редове са страните с висок БВП на глава от населението: Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Холандия, Израел, Нова Зеландия, Австралия и т.н.
Ниските нива на класацията са заети предимно от бедните африкански страни: Зимбабве, Конго, Сиера Леоне, Лесото. Двете най-нещастни страни, според доклада, са Ливан и Афганистан. Ситуацията тук не просто е лоша – напоследък тя рязко се влоши. Афганистан и Ливан силно се открояват на фона на останалия свят – при съпоставяне на данни отпреди десет години с настоящи показатели прави впечатление, че тези две страни са паднали съответно с рекордните 2,6 и 2,3 пункта. Това е най-голямата абсолютна промяна в рейтинга за времето на проучването. Трябва да се има предвид, че Gallup не взема за изчисления годишните стойности, а ги осреднява за три години проучвания. Тоест спадът се наблюдава от средните данни за 2006–2010 г. до нивото на периода 2021–2023 г. А в Афганистан ситуацията продължава да се влошава.
Въпреки че съставът на топ 10 на най-щастливите държави остава почти непроменен през последното десетилетие, има забележима промяна в по-широкия топ 20, като много страни от Централна и Източна Европа попадат във втората десетка. Списъкът на държавите с максимален ръст на благосъстоянието през последното десетилетие се оглавява от Сърбия, която добавя почти два пункта спрямо ситуацията през 2010 г. Следват България, Латвия, Конго, Румъния, Китай, Грузия, Литва, Филипините и Того. Върхът представлява различни региони, но в Източна и Централна Европа се наблюдава синхронизирано и мощно движение, обхващащо почти целия регион. Страните от ОНД, включително Русия, също подобриха позицията си – но за разлика от по-западните им съседи, напредъкът тук е средно два пъти по-скромен.
От какво зависи нивото на благосъстояние? Има ли някаква рецепта за щастие?
Както бе споменато по-горе, исторически най-изследваният и разбираем фактор, влияещ върху средното благосъстояние в една страна, е нивото на нейното икономическо развитие, изразено в стойността на БВП на глава от населението. Корелацията е проста и очевидна.
Трябва да се отбележи, че връзката между благосъстоянието и нивото на БВП не е линейна, а логаритмична: за да получат еднакво увеличение на благосъстоянието, по-богатите страни се нуждаят от значително по-голям икономически растеж от бедните. Изследователите на щастието (не само икономисти, но и психолози) наричат този ефект „хедонистична адаптация“ – обяснява се със склонността на хората бързо да свикват с основните налични блага. Подобряването на финансовото състояние има най-силен ефект върху самочувствието. Но след като основните нужди са задоволени, става все по-трудно да се увеличи щастието за сметка на материалните постижения.
Корелацията, наблюдавана на ниво държава, е вярна и вътре във всяка отделна държава – по-богатите групи се чувстват по-проспериращи от по-малко богатите групи. Тази зависимост не изглежда еднакво навсякъде (в страни с много ниско или много високо ниво на обществена инфраструктура на благата е почти плоска), но почти навсякъде се наблюдава.
Авторите на World Happiness Report подчертават, че материалното благополучие е само един от многото компоненти на субективното щастие (макар и най-известният от тях). В доклада те идентифицират шест различни компонента, които според статистическия анализ са значително свързани с нивата на щастие и колективно обясняват повечето от разликите между и вътре в страните. Интересното е, че почти всички те влияят на субективното благосъстояние дори повече от нивото на БВП. В низходящ ред по важност, списъкът на „компонентите на щастието“ изглежда така:
- социална подкрепа – в този случай средният брой положителни отговори на въпроса дали човек има на кого да разчита в трудни житейски ситуации;
- ниво на свобода – определя се от самите респонденти в отговорите на въпроса доколко самостоятелно могат да вземат решения в живота;
- ниво на възприемане на корупцията в страната;
- щедрост – тоест степента на участие на респондентите в благотворителност (в най-широкия смисъл на думата);
- логаритъм на БВП на глава от населението;
- очаквана продължителност на живота при раждане, което обикновено отразява добре нивото на медицинско обслужване в страната.
Всички компоненти на тази „формула на щастието“ са необходими на една страна, за да достигне високо ниво в класацията, но нейните компоненти могат частично да се компенсират взаимно.
Най-яркият пример за такава компенсация, който авторите на доклада специално разглеждат, е рязкото увеличение на взаимопомощта и участието в благотворителност в резултат на пандемията от коронавирус. Както паричните дарения, благотворителност, така и простото частно подпомагане на близките се увеличиха драстично по целия свят в периода след пандемията и това оказа силно въздействие върху нивото на субективно благополучие както на тези, които са приели тази помощ, така и на тези които са я предоставили.
Неочакваното беше, че по-младите поколения респонденти, които обикновено се свързват с по-индивидуалистични ценности (в англоезичната социална литература се приемат клишетата „аз – поколения” срещу „ние – поколения”), отговарят на призива за благотворителност даже по-активно от родителите си.
Подобен, но още по-фрапантен ефект може да се види преди пандемията в резултатите от проучвания в Украйна. Авторите не обсъждат отделните държави в доклада, но в дългосрочните данни, които публикуваха, може да се види колко е нараснало нивото на взаимопомощ и щедрост в страната през последното десетилетие, след избухването на военните действия през 2014 г. . Въпреки очаквания спад в нивото на благосъстоянието, ръстът на взаимопомощта очевидно позволи частично да се компенсират щетите, причинени от войната в Украйна.
Източник: meduza.io// Превод: Opposition
