Автор: Андрю Корибко
В неделя се появиха съобщения, че САЩ най-накрая са одобрили искането на Украйна за използване на ракети с голям обхват ATACMS срещу цялата граница на Русия преди 2014 г., след което се появиха съобщения, че Франция и Обединеното кралство са последвали примера. Те все още не са използвани към момента, но Зеленски зловещо намекна по-късно този ден, че това може да се случи много скоро. Причината, поради която това е моментът на истината е, че Путин по-рано предупреди , че това ще означава пряко участие на НАТО в конфликта.
Този анализ тук относно актуализираната ядрена доктрина на Русия препраща към осем групови анализи за всичко от „червените линии“ до „войната на изтощение“, които читателите трябва да прегледат за контекст. Той също така посочва, че тази нова политика „разглежда агресията срещу Русия от неядрена държава, но с участието или подкрепата от която и да е ядрена държава, като съвместими с атака срещу Руската федерация“ по собствените думи на Путин. Затова тези залози никога не са били толкова високи.
Причината, поради която САЩ едва сега дадоха зелена светлина на искането на Украйна е, че управляващият колектив в оставка иска да създаде условия, за да гарантира, че Тръмп или ще продължи, или ще ескалира конфликта. След историческата му изборна победа възникна опасността, че той напълно ще прекрати помощта за Украйна и по този начин ще даде на Русия желаната максимална победа, която след това ще доведе до най-лошото стратегическо поражение на САЩ.
Във всеки случай, най-важното е, че възприятията на тези, които все още са на власт, оформят своите политически формулировки, които в този случай се проявяват чрез предоставяне на Украйна да използва западни ракети с голям обсег, въпреки предварителните предупреждения на Русия. Целият смисъл е да се засили конфликтът през следващите два месеца преди повторното влизане в длъжност на Тръмп, така че той да наследи много по-трудна ситуация от сегашната. Очаква се това да го тласне към приемането на по-яростна позиция по отношение на конфликта.
Реалистично погледнато обаче, всичко, което вероятно ще се случи между тогава и сега, е Русия да нанесе повече ракетни удари срещу военни цели в Украйна. Не се очаква нищо изключително като спекулативното използване на тактически ядрени оръжия или бомбардиране на НАТО. Най-много може да разруши големия мост през Днепър или да извърши обезглавяващи удари, но дори и това е малко вероятно.
Путин е против ескалацията, тъй като искрено се страхува всичко да не излезе извън контрол и да доведе до Трета световна война. Отново и отново прецедентът доказва, че той ще направи всичко по силите си, за да избегне този най-лош сценарий, доказано от отказа му да ескалира значително, след като Украйна бомбардира Кремъл, руските системи за ранно предупреждение, стратегическите летища, Кримския мост, петролните рафинерии и жилищни райони, сред многото други цели. Съответно няма причина да очакваме той да излезе от характера си и значително да ескалира в тази ситуация.
Имайки предвид това, понякога дори и най-търпеливите хора се предават и винаги е възможно Путин да реши да направи това, което много от поддръжниците му са искали от самото начало. Това може да приеме формата на възпроизвеждане на кампанията бомбардировки „шок и страхопочитание“ на САЩ, без повече да се интересува от цивилните жертви. С други думи, Русия може да вземе страница от книгата на Израел, което може да повиши шансовете за максимална победа.
Ако той запази курса и не ескалира, след като Украйна използва западни ракети с голям обсег срещу цели в границите на Русия отпреди 2014 г., тогава това може да се разглежда като още един „жест на добра воля“, който ще има за цел да улесни Тръмп да посредничи за мирно споразумение. Компромисът обаче е, че той може да бъде убеден от някои от ястребите около него, това да се изтълкува като слабост, като по този начин го насърчат да „ескалира заради деескалацията“ и да доведе до сериозни алтернативни разходи за Русия.
В този случай ще е по-добре Русия да ескалира под нивото на кубинската криза, балансирана на границата, достатъчно, за да прокара възможно най-много свои интереси, като същевременно не стига толкова далеч, че да провокира „свръхреакция“ от Запада, което може да доведе до незабавно замразяване на конфликта.
Остава неясно какво в крайна сметка ще направи Путин, но който и от тези два избора да направи, ще определи траекторията на този конфликт оттук нататък: или още ескалация, или възможен компромис.
Източник: Global Research// Превод: Opposition
