Въпреки факта, че напоследък Украйна започна да получава значителни количества чуждестранно оръжие и военна техника, постсъветските системи все още съставляват основната част от способностите на въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Преди инвазията ВСУ разполагаха с около 1000 танка, повече от 1000 единици цевна артилерия, повече от 1000 системи MLRS и стотици комплекси за противовъздушна отбрана. Дълго време като част от своята военно-техническа помощ партньорите на Украйна предаваха и съветски системи, които са били на въоръжение в бившите членки на Варшавския блок или са закупени от други оператори.
Според плановете за бъдещо развитие на ВСУ, тя трябва да бъде оборудвана с по-модерно въоръжение по стандартите на НАТО. Но в краткосрочен и дори в средносрочен план въпросът за използването и поддържането на съществуващите постсъветски системи стои остро. Украинската отбранителна промишленост притежава необходимия опит за такава поддръжка и самостоятелно произвежда значителен брой постсъветски системи и техните компоненти. Въпреки това не е в състояние да покрие всичко. Русия остава единственият производител на значителен брой критично необходими елементи.
След началото на пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. Украйна започна процеса на замяна на руски компоненти и успешно усвои производството на много такива елементи – но отново не всички. Необходимостта от осигуряване на боеприпаси, особено за артилерийските системи, РСЗО и системите за ПВО С-300 и „Бук“, е особено критична. Партньорите на Украйна вече са похарчили милиони долари за закупуване на боеприпаси за съветските системи, но това става все по-трудно, тъй като пазарът се изчерпва и Русия често е единственият доставчик.
За съжаление, войната може да продължи известно време и това изисква наличието на индустриални мощности, които могат да поддържат висок интензитет на военни действия. За поддържане на боеспособността на ВСУ ще е необходимо бързо да се осигури възможност за производство на боеприпаси и резервни части, които в момента се произвеждат само в Русия. Украйна разполага със специалисти, които са добре запознати с тези системи и често притежават необходимата техническа документация. Западните отбранителни компании разполагат с необходимите технологии и производствена база, които могат да се използват както за реинженеринг, така и за производство на подобрени аналози.
Несъмнено основният потребител на тези продукти днес ще бъде ВСУ. В същото време, след края на руско-украинската война, това сътрудничество може да се превърне във важен инструмент за геополитическо влияние и да се използва за изместване на Русия и Китай от световния пазар на постсъветско оръжие и военна техника. Въпреки факта, че този пазар е по-малък от този на страните от НАТО, западното присъствие е важно за намаляване на зависимостта на страните, управляващи съветски и постсъветски системи, от Русия и Китай, които използват военно-техническото сътрудничество, за да влияят на правителствата на тези страни и техните външни политики. Ярък пример за такова влияние е Индия, която разполага със значително количество съветско и руско оръжие и военна техника. Тъй като е зависима от Русия за тяхното поддържане, тя е принудена да се съобразява с Москва във външната си политика, което се забелязва в позицията на Индия по отношение на руската агресия в Украйна.
“С помощта на Запада Украйна може напълно да измести Русия на пазара за поддръжка и модернизация на хеликоптери Мил за две години.”
Заместването на Русия на тези пазари е важно и от гледна точка на ограничаването на възможностите на Москва да получи значителни финансови ресурси, които след това да бъдат използвани за разработване на нови модели руски оръжия.
Продажбите на оръжия са важна част от икономиката на Русия и представляват третия по големина износ след въглеводородите и храните. През последните 20 години Русия е продала оръжия на стойност 180 милиарда долара и е най-големият доставчик на оръжия в света след САЩ. През 2021 г. делът й на световния пазар беше 20%.
В същото време за Русия това не е просто бизнес, но и средство за геополитическо влияние.
Русия доставя оръжие на десетки страни; сред най-големите й потребители са Индия, Алжир, Египет и Виетнам. Освен това Русия е един от основните играчи на пазара на евтини оръжия – т. нар. value market. Въпреки малкия си финансов размер, този пазар обхваща 112 държави. В замяна на продажба дори на остарели оръжия Русия получава достъп до ресурсите на тези страни, както и политическата лоялност на местните власти. Именно продажбата на евтини оръжия позволява на Русия, която е икономически по-слаба от Китай, САЩ и европейските страни, да запази влиянието си в Субсахарска Африка, както и да увеличи влиянието си в Латинска Америка поради сътрудничеството не само с нейните традиционни съюзници Куба, Перу и Никарагуа, но също и Венецуела, Боливия и Еквадор, както и такива мощни икономики като Бразилия и Аржентина. Освен това Русия е най-големият доставчик на оръжия за Югоизточна Азия.
Заслужава да се отбележи, че санкциите, приложени към руската отбранителна индустрия, не са били много ефективни, което позволи на Русия да продаде оръжия на стойност 8 милиарда долара през 2022 г. и да подпише договори за още 16 милиарда долара.
Темпото определено намалява, но все пак е в съответствие с предишни години. Самолетите и хеликоптерите представляват около 40% от целия износ, оръжията за сухопътните сили и флота – около 30%, а оборудването за противовъздушна отбрана – повече от една трета. Общият портфейл от поръчки на Рособоронекспорт е повече от 42 милиарда долара.
Делът на продажбите и поддръжката на авиационна техника в общия обем на руския износ на отбрана надвишава 50%, с висок специфичен дял на хеликоптерите.
Произведените в Русия хеликоптери съставляват 22% от световния флот от военни хеликоптери, 49% от тежките и 65% от средните граждански вертолети. Над 8000 хеликоптера руско производство се използват в повече от 100 страни. Почти всички от тези хеликоптери са вертолети Mil (Mi), от които 70% са различни версии на Mi-8/17 (който е най-широко използваният хеликоптер в света); останалите са версии на Ми-24. Основната причина за тяхната популярност е сравнително ниската цена на самите хеликоптери, тяхната поддръжка и обучението на специалисти, както и липсата на необходимост от специфична инфраструктура.
Основният проблем на руските хеликоптери е критичната им зависимост от украински компоненти, по-специално от двигатели, произведени от украинския завод Мотор Сич, който наскоро беше национализиран от украинското правителство.
Въпреки усилията на Русия, не беше възможно да се създаде собствено производство на висококачествени аналози. Украйна е и основният конкурент на Русия на пазара за поддръжка и модернизация на цялата гама хеликоптери Mil. Украйна разполага с необходимите специалисти, техническа документация и репутация на пазара и – въпреки агресията на Русия – правителството успя да запази производствената си база. С помощта на Запада Украйна може напълно да измести Русия на пазара за поддръжка и модернизация на подобни хеликоптери след две години. Западните компании биха могли да доставят перки, авионика, радари, системи за управление на огъня, оръжия, защита на ПЗРК и други високотехнологични компоненти. Освен това Украйна, в сътрудничество със западни компании, може да създаде съвместно производство на нови хеликоптери, които да бъдат директни конкуренти на гамата Mil. Тези нови хеликоптери ще останат евтини и гъвкави, но поради западните технологии ще превъзхождат руските хеликоптери по отношение на техническите си характеристики. Това може да включва разработването на един универсален хеликоптер (подобен на Ми-8/17) и един атакуващ хеликоптер (подобен на Ми-24).
„Агресията на Русия в Украйна доказа важността на артилерията и ракетните войски, както и необходимостта от големи запаси боеприпаси за тях.“
Украйна е основният конкурент на Русия също и на пазара за поддръжка и модернизация на бронирани превозни средства: танкове, бойни машини на пехотата и бронетранспортьори.Постсъветските бронирани машини се експлоатират от широк кръг страни, като най-важните клиенти са Индия, Пакистан, Египет, Виетнам, Ирак и Алжир.Годишният пазар на руска бронирана техника е 5 милиарда долара, от които около половината се състои от поддръжка и модернизация.В същото време Украйна е конкурент на Русия и на пазара за нови танкове и бронетранспортьори.Сътрудничеството със западни компании в тази област може да включва използването на западни двигатели, оптика, електроника, активна броня и резервоари на танкове.Възможно е и съвместно производство на модернизирани версии на украински танкове като Т-64, БМП (за нейното шаси) и БТР-3/4, както и участие в съвместни разработки.
Годишният пазар на руски системи за противовъздушна отбрана е около 1 милиард долара (повече от половината от тях е поддръжка).
Във връзка с появата на технологично прости и изключително евтини ударни безпилотни самолети с голям обсег, търсенето на модернизирани системи за противовъздушна отбрана и свързаните с тях боеприпаси само ще нараства. Руските системи за противовъздушна отбрана включват различни модификации на С-300, Бук, Панцир, Куб и С-125, които се експлоатират от десетки държави. След 2014 г. Украйна усвои пълния цикъл на поддръжка на такива системи, създаде собствено производство на някои важни резервни части, а също така извърши ефективна модернизация на тези системи, включително чрез използването на украински радари, които по отношение на техническите си характеристики значително надминават руските си колеги. В сътрудничество със западните партньори Украйна може да започне производството на ракети (което е особено важно за С-300 и Бук), да извърши замяна на вноса на важни компоненти, които Украйна никога не е успявала да произведе (например клистрони) и ако е необходимо, организиране на реинженеринга на тези системи. За реинженеринг Украйна ще се нуждае преди всичко от машинен парк, тъй като в Украйна е налична значителна част от техническата документация за тези системи.
Агресията на Русия в Украйна доказа важността на артилерията и ракетните сили, както и необходимостта от големи запаси от боеприпаси за тях.
Нуждата на Украйна от съветски калибри за цевна артилерия и MLRS остава висока и други оператори на съветски системи също вероятно ще изградят своите арсенали. Украйна може да бъде ефективен партньор в производството на снаряди с калибър 152 мм, 122 мм и други, както и в производството на ракети за РСЗО, включително модернизирани. Такъв пример е украинската “Вилха”, която е евтина и високоточна модернизирана версия на съветската РСЗО “Смерч” (калибър 300 мм). Западното участие в това сътрудничество може да включва производство на ракетно гориво (течно и твърдо), експлозиви и електроника.
Най-важният принос, който западните партньори биха могли да направят за изместването на Русия от нейните традиционни пазари, ще бъде преустройството на руските резервни части или замяната им с аналози.
Директното изместване също би изисквало политически инструменти (прилагане на санкции и стимули), както и финансови стимули под формата на заеми за потенциални потребители. Жизненоважно е Украйна и Западът да си сътрудничат, за да заменят Русия на тези пазари, защото в противен случай празнината ще бъде запълнена от Китай, който остава единственият естествен конкурент на Русия с изключение на Украйна. В бъдеще Русия може да бъде заменена не само на пазари като Индия и Египет, но и в бившите съветски републики.
Мненията, изразени в този коментар са на автора.
Автор: Александър Данилюк, експерт по руска многоизмерна война
.Източник: rusi.org
Превод: opposition.bg
