„Грубо и откровено, трябва да видим маси руснаци да бягат, да дезертират, да застрелват своите офицери, да бъдат пленени или мъртви. Руското поражение трябва да е несъмнено голяма, кървава бъркотия.… За тази цел, с най-голяма спешност, Западът трябва да даде всичко, което Украйна би могла да използва“, твърди Елиът Коен в The Atlantic.
Това, което нито Коен, който настояваше също и за американската инвазия в Ирак, нито The Atlantic признават в статията е, че повечето от оръжията, които Коен споменава в статията, включително ракети с голям обсег, F-16 и дори F-35, са направени от спонсори на работодателя на Коен, Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).
Въпреки че това може да изглежда като очевиден конфликт на интереси, който най-малкото трябва да бъде разкрит в статията, нов доклад, чийто автор съм аз, за Института Куинси под название „Мозъчните тръстове, финансирани от изпълнители на отбраната доминират дебата за Украйна“ доказва, че тази статия не е изключение; това е норма. Американските водещи външнополитически мозъчни тръстове са залети от финансиране от отбранителната индустрия. Те доминират на медийния пазар, свързан с войната в Украйна и рядко, ако изобщо разкриват, че много от оръжията, които препоръчват на САЩ да дадат на Украйна, са произведени от техните спонсори.
Накратко, когато чуете учен от аналитичен център да коментира войната в Украйна, има шансове да слушате някого, чийто работодател е финансиран от онези, които печелят от войната, но вероятно никога няма да го разберете.
Това е така, защото 78 процента от най-високо класираните аналитични центрове за външна политика в САЩ получават финансиране от Пентагона или неговите изпълнители, както е документирано в новия доклад.
На самия връх влиянието на отбранителната индустрия е още по-голямо: всеки един от 10-те най-добре класирани външнополитически мозъчни тръста получава финансиране от отбранителния сектор.
И за много аналитични центрове размерът на финансирането на отбраната е огромен. Например Центърът за нова американска сигурност и Атлантическият съвет съобщават, че получават повече от милион долара годишно от отбранителния сектор.
Тези и други мозъчни тръстове, които получават значително финансиране за отбранителния сектор, публично се застъпиха за по-милитаризирани отговори на САЩ на войната в Украйна и доминираха медийния пейзаж, в сравнение с колегите си, които не са на заплата при отбранителния сектор.
В новия доклад са анализирани публикациите на тези най-високо класирани външнополитически мозъчни тръстове в статии, свързани с войната в Украйна, които се появиха в The New York Times, The Washington Post и The Wall Street Journal.
Този анализ разкри, че аналитични центрове с подкрепа от отбранителния сектор са били повече от седем пъти по-цитирани от медиите, отколкото независимите им колеги. От 1247 публикации на аналитични центрове в медиите, които проследихме за кратката информация, 1064 (или 85 процента) бяха публикации на аналитични центрове с финансиране от сектора на отбраната. И двата най-споменавани мозъчни тръста в статиите, свързани с войната в Украйна, са Центърът за нова американска сигурност и Атлантическият съвет, наводнени с долари от сектора на отбраната.
За обемите на финансиране на Центъра за нова американска сигурност и Атлантическия съвет от отбранителния сектор ние знаем, защото и двата мозъчни тръста са похвално прозрачни за своите донори и изброяват всички финансиращи на своите уебсайтове.
За съжаление, много от техните колеги не могат да се похвалят с такава откритост. Всъщност новият доклад установи, че близо една трета от аналитичните центрове на САЩ за външна политика не разкриват публично своите донори.
По същия начин медиите мълчат относно конфликтите на интереси на експертите, които цитират.
Всъщност нито в една от медийните публикации, анализирани в доклада, не се съобщава за финансиране от отбранителната индустрия на аналитичните центрове, които препоръчват изгодната за тях политика.
Всичко това сочи за назрели реформи. Ето някои конкретни препоръки.
Първо, Конгресът трябва да задължи аналитичните центрове да разкриват своите спонсори. Като се има предвид важната им роля в процеса на създаване на политики и огромните суми пари, които те получават от отбранителната индустрия, чужди правителства и други специални интереси, наложително е обществеността и политиците да знаят кой финансира един или друг експерт или аналитичен център.
Второ, медиите трябва да съобщават за всички потенциални конфликти на интереси с източниците, които те цитират, относно важни решения на външната политика на САЩ.
Както се отбелязва в нашия доклад, „в противен случай медиите мамят своите читатели, слушатели или зрители.“
Като се има предвид нарастващият брой изследвания, документиращи как финансирането на аналитични центрове влияе върху работата им, най-малкото, което медиите могат да направят, е да уведомят своите читатели, когато даден източник може да е предубеден, особено когато коментират въпроси за войната и мира.
Автор: Бен Фрийман; Източник: responsiblestatecraft.org /Превод и редакция: opposition
