Автор: Алберт Волф
Международната политика е изкуство на възможното. Израел не може да постигне военните цели, които си постави. Той може да спечели само ако стесни целите си, съпоставяйки целите със средствата.
Правителството на премиера Бенямин Нетаняху ясно посочи какво иска да постигне Израел: освобождаване на заложниците, осигуряване на границите с Газа и унищожаване на Хамас. Добавена е и четвърта цел: израелците, принудени да напуснат домовете си на север заради бомбардировките на Хизбула, трябва да могат да се върнат.
Неспособност да се постигнат военните цели в Газа
Израел не постига военните си цели срещу ХАМАС. Първо, той е хванал само шепа заложници. Някои са убити; съдбата на много други все още е неизвестна.
Второ, ХАМАС не е унищожен. Унищожаването на една терористична организация е трудно измеримо. Някои сочат обезглавяване на ръководството. Обаче, както Джена Джордан посочи, унищожаването на терористични лидери рядко води до крах на техните организации. Фактори като обществена подкрепа, идеология и организационна структура играят по-голяма роля при решаването на съдбата на тези групи.
Например, когато Израел уби Исмаил Хания в Техеран, Яхя Синвар, предполагаемият организатор на атаките от 7 октомври, наследи Хания. Не е ясно каква цена е платил ХАМАС за смъртта на Хания.
Друг критерий, използван за определяне дали една терористична група е била унищожена, е намаляване или премахване на нейната териториална сфера. Израел не успя да лиши ХАМАС от територията, която управляваше преди войната. ХАМАС беше разбит в Газа, но все още е политическа сила, с която трябва да се съобразяваме. Несвързаните палестински кланове отказаха да се присъединят към усилията за следвоенно възстановяване от страх от отмъщение от ХАМАС.
Неизпълнението на публични заплахи вреди на репутацията на страната като решителна страна и демонстрира неспособност на лидера да управлява външната и военната политика.
Трето, Израел не успя да защити границите си. Въпреки че си възвърна контрола над някои гранични пунктове, подземната инфраструктура, която позволи на ХАМАС да се занимава с контрабанда на оръжия и да извършва нападения, все още съществува.
Свалянето на Хамас няма да направи Израел по-безопасен
Някои твърдят, че мирът не е възможен, ако ХАМАС остане на власт. Израел има мощни стимули да свали ХАМАС, като се започне от неспособността на групата да поеме надеждни ангажименти за мир. Може също така да изглежда по-евтино за Израел да свали ХАМАС, отколкото да го възпира в бъдеще. Тези фактори обаче пренебрегват мрачните провали на наложените от чужбина промени на режима (FIRCs).
Първо, всяко управляващо образувание след ХАМАС ще се изправи пред проблем с легитимността. Държавата има монопол върху легитимното използване на насилие в определена териториална област. Новите режими трябва да удовлетворяват както местната, така и международната публика. Близостта на режима след ХАМАС с чуждестранен покровител (в този случай Израел), би го накарала да изглежда като троянски кон за местната публика, лишавайки го от легитимност да управлява.
Второ, FIRC рядко водят до промените, които са били предназначени да направят. Смяната на режима „често не успява да подобри отношенията между намесените лица и целите“.
Както в случая с талибаните в Афганистан, смяната на режима няма да премахне членството в ХАМАС. Членовете на ХАМАС могат да се укрият, изгодно да се възползват от оплакванията, от палестинския гняв за неефективността на новото правителство, до лошото поведение на израелските заселници. Или могат да създават проблеми, когато това е удобно на тях или на техните чуждестранни покровители.
Ливан: Гробището на израелските правителства?
Нетаняху иска да избегне още едно десетилетно тресавище в Ливан (а ла Менахем Бегин), толкова, колкото не иска да бъде смятан за капитулант или отстъпващ срещу Хизбула, като Ехуд Барак или Ехуд Олмерт. След като първоначално бяха формулирани ограничени цели в борбата срещу Хизбула, обаче остават въпроси относно това дали изобщо съществува план за „деня след“ поражението на Хизбула.
Военните цели на Израел спрямо Хизбула в настоящия конфликт са по-тесни от целите му спрямо ХАМАС, но може да се окажат също толкова скъпи. Израел отклонява ресурси от Газа за борба с Хизбула. 98-ма дивизия, която се сражаваше в Хан Юнис, беше пренасочена към границата с Ливан.
Правителството на Нетаняху даде сигнал, че вярва, че може да постигне сделка с Хизбула, като увеличи цената на конфликта чрез въздушни удари, елиминирайки висши лидери като Хасан Насрала и неговия предполагаем приемник, и разбивайки инфраструктурата на групировката. Въпреки че администрацията на Байдън продължава да е „изключително загрижена“ за възможността от тотална война, тя също така смята, че военният натиск може да принуди Хизбула да отстъпи.
Два фактора пречат на потенциална сделка.
Първо, Нетаняху може да постигне същата политическа съдба като Олмерт, ако не изпълни заплахите си срещу Хизбула. По време на войната от 2006 г. Олмерт отправи серия от ясни публични заплахи, изисквайки групировката да върне пленените израелски войници, или в противен случай ще бъде изправена пред тежко военно наказание, докато не капитулира. Впоследствие обаче Олмерт се отказа от заплахата си да продължи да се бие, докато войниците не бъдат върнати и Хизбула не бъде разоръжена. В резултат рейтингите му на одобрение се сринаха, което го превърна в „куца патка“ до края на мандата му. Неизпълнението на публични заплахи вреди на репутацията на страната като решителна и разкрива неспособността на лидера да управлява външната и военната политика.
Второ, Наим Касем, заместник-генералният секретар на Хизбула и сега неин фактически лидер, изрази готовност да се съгласи с усилията на ливанския парламентарен председател и лидер на шиитската партия „Амал“ Набих Бери за постигане прекратяване на огъня. Това говори, че групата се отстъпва от по-ранния си ангажимент да преговаря само след като бъде постигнато примирие между Израел и ХАМАС. Но иранският външен министър Абас Арагчи подчерта пред репортери, че Иран, основният поддръжник на Хизбула, ще подкрепи сделката „… при условие, че тя ще бъде… синхронизирана с прекратяване на огъня в Газа“.
Глупостта на прекалената самоувереност може да подхранва желанието на Нетаняху да разшири военните цели на Израел в Ливан, след като успешно нанесе няколко удара срещу висшето ръководство на Хизбула
Хизбула ще понесе последствия за репутацията си, ако се поддаде на исканията на Израел. Някои твърдят, че силните държави срещат трудности да принудят по-слабите противници да променят поведението си. По този начин по-слабият играч би могъл лесно да си създаде репутация на слаб, провокирайки по-нататъшна агресия в бъдеще. Постигането на прекратяване на огъня може да застраши потенциалната кандидатура на Касем за лидерството.
Прекалена самоувереност: Защо Биби не може да стесни военните цели на Израел
Ключът за избягване на пренапрежение и ново тресавище в Ливан е Израел да стесни военните си цели. Но Нетаняху може да не е толкова склонен.
Вътрешните императиви са очевидни. Първо, сегашните му коалиционни партньори са крайнодесните каханисти Безалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир, като и двамата са пламенни ястреби.
Втората, по-малко очевидна причина е – лъжлив оптимизъм. В този контекст лъжливият оптимизъм се отнася до свръхоценка на своите военни способности и ефективност. Нетаняху е известен с това, че се занимава с авантюри, но преследва сдържани военни варианти, които гарантирано носят политически дивиденти. Глупостта на позитивните илюзии доведе лидерите до участие в конфликти, включително Бурската война, двете световни войни, войната във Виетнам и нахлуването в Ирак през 2003 г.
Но глупостта на прекалената самоувереност може да подхранва желанието на Нетаняху да разшири военните цели на Израел в Ливан. Биби може да се чувства оптимистично настроен за шансовете на Израел за победа, след като успешно нанесе няколко удара срещу висшето ръководство на Хизбула, а също и постигането на неочакваните тактически успехи под формата на взривяване на пейджъри и уоки-токита, принадлежащи на членове на Хизбула.
След една година война Израел не постига целите си в Газа и е изправен пред ново блато в Ливан. Но вътрешните политически и когнитивни ограничения на нейното ръководство пречат на стесняването на неговите военни цели.
Източник: Rusi.org; Превод: Opposition
