Беатрис Фламини знаела, че трябва да бъде силна. Тя при никакви обстоятелства няма да напусне новия си дом, дори някой от роднините й да умре.
След като се спуска на 70 метра под земята в пещера в Южна Испания, 49-годишната испанска алпинистка успя да преодолее предизвикателството да прекара 509 дни без контакт с външния свят.
Когато излезе на повърхността миналия петък, тя трябваше да сложи слънчеви очила, за да предпази очите си от ярката светлина.
„Чувствах се много добре сама със себе си, можех да остана още известно време”, каза тя, смеейки се. „Но исках да си взема душ.”
Година, четири месеца и 22 дни тя живя в изолация от света.
Беатрис нямаше новини отвън, дори не знаеше колко дни са минали в тъмната пещера. Нейната задача беше да види дали може да оцелее в това, което тя нарича “самодостатъчност” и да направи документален филм за испанската компания Dokumalia.
След завръщането й, екип от психолози и лекари оценили състоянието на алпинистката за да й помогнат да се адаптира към живота над земята.
Беатрис не успя да отговори на въпроси на Euronews, тъй като екипът й е загрижен за здравето й.
Вместо това нейният треньор по физическа подготовка Давид де Антонио отговори на въпросите.
„Важно е да се разбере, че когато Беатрис излезе от пещерата, тя веднага премина от нулев контакт към 100% контакт и това не беше лесно“, казва де Антонио.
„Цялото това приключение ще приключи, когато тя се почувства нормално. Виждам го така, сякаш сме изкачили Еверест: ние сме на върха и сега трябва да слезем надолу“, добавя той.
500 дни без контакт с външния свят
Беатрис не е първата, която опитва да живее в пещера толкова дълго време.
Преди да започне своето приключение, тя решава да добави няколко допълнителни трика, за да направи изживяването уникално. Един от тях е да остане сама в пещерата, без да се съобразява с времето. Алпинистката нямаше представа кой ден или час е. Единствените технологични устройства в пещерата са били камера, която тя използва, за да записва своите преживявания, и компютър със „затворена“ операционна система.
Устройството имало рутер и е използвано от Беатрис, за да съобщава основните си нужди на екипа.Тя можела да поиска вода или храна, когато почувства нужда.Храна, електрически крушки и батерии са й донесени от членове на местна група пещерняци.Предварително са уговорили мястото, където ще оставят продуктите, за да може тя да ги вземе, без да види никого.
При необходимост те събират и нейните отпадъци.
Диетата й се състояла от бебешка храна, а понякога са й носели специални лакомства, като парче плод или авокадо.
“Тъй като тя нямаше препоръки по време, тя нямаше дневен ред. Не знаеше кога да яде или да спи. Не можеше да разбере дали е вечеряла преди час или преди ден. Не знаеше дали е спала десет минути или десет часа”, казва нейният треньор.
Единственото нещо, което й позволяваше да следи времето, беше собствената й менструация.
Беатрис не общувала ежедневно с екипа, но психолозите използват съобщенията, за да преценят психическото й здраве и как се чувства. Това беше единственият й контакт с външния свят. Никой друг не знаеше повече, дори семейството й.
По време на опита тя трябвало да преодолее трудни ситуации. Тя страдала от слухови халюцинации и твърдяла, че заради тишината в пещерата мозъкът й „измислял какви ли не неща“, дори от време на време чувала писъци.
Но най-ужасното било нашествието на мухи. „Мухите влязоха, започнаха да снасят ларви, не можах да ги контролирам, бяха твърде много“, казва тя.
Технически проблеми
По време на опита си спортистката напуска за кратко пещерата за шест дни поради технически проблем.
След 300 дни тя усеща “шум на рутер в мозъка си”, имайки предвид устройството, което държи в пещерата, за да комуникира с екипа си. Тя прекарва шест дни в палатка до входа на пещерата, докато техник поправя устройството.
След това непредвидено събитие тя се връща в пещерата.
От екипа й обаче се страхували, че след като напусне, тя няма да иска да се върне. „Мозъкът винаги търси извинения, за да се откаже. Този случай усложнява ситуацията, защото можеше да бъде идеалното извинение за Беатрис да спре експеримента“, казва де Антонио.
„Когато правиш нещо за първи път, е по-лесно да вземеш решение, защото не знаеш в какво се забъркваш. По-трудно е да направиш същото нещо отново, знаейки с какво ще се сблъскаш. Фактът че тя не отхвърли предизвикателството, дори когато знаеше какво ще се случи, говори за невероятната сила на волята й “, добавя той.
Придържайки се към решимостта си, Беатрис успя да завърши приключението.
Процес на възстановяване
В петък Беатрис научила, че в Украйна се води война, но най-вече била поразена от новината за смъртта на кралица Елизабет II.
„Казаха ми, че е мъртва“, казва тя изненадана пред репортери.
Доброволната изолация даде своите резултати. Де Антонио казва, че преди да се насочат към пещерата, те са измислили план за минимизиране на щетите. „Тя учи с психолози как да предвиди възможни ситуации, които могат да се случат в пещера“, казва той. Беше изготвен и тренировъчен план, за да не губи физическата си форма, въпреки че според него като спортист Беатрис вече била в страхотна форма.
В момента се опитват да я върнат в контакт с външния свят. „Никой не е бил лишен от светлина толкова дълго. Въпросът, който треньорите задават сега, е как да възобновят циркадните ритми възможно най-безопасно“, казва Беатрис.
Де Антонио вижда възстановяването на алпинистката като важна част от експеримента.
„Тъй като никой не е правил нещо подобно, ние нямаме модел за подражание”, отбелязва той. „Тези 500 дни на тъмно бяха „контролирана лудост”. „Пещерата е враждебно място, малко съвместимо с човешкия живот“, допълва треньорът.
През това време, според алпинистката, тя никога не е мислила да се откаже от експеримента, но нейният треньор е изумен как се е справила.
“Не знам какво е било в главата й, не знам дали е мислила за това. Надявам се, че ще ни каже по-късно”, казва той.
Източник: euronews.com
Превод: opposition.bg
