Франция иска да влезе във война с Русия – или поне така изглежда. Може би френският президент Еманюел Макрон, в желанието си да превърне Стария свят в световна сила, си представя себе си като ново превъплъщение на Наполеон. Наскоро той каза, че европейците „не трябва да изключват съображения за сигурност, които оправдават частично военно разполагане“. Той не само призова „нищо да не се изключва“, но също така обеща да „направи всичко възможно, за да попречи на Русия да спечели“.
Ключови членове на НАТО, начело с Вашингтон, отхвърлиха предложението му. Въпреки това Макрон, чиято бравада контрастира рязко с мизерния принос на правителството му от около милиард долара за Украйна, отстоява позицията си – и дори спечели подкрепата на съюзници в противоположния край на военния спектър (Чехия, Естония и Литва). Например, министър-председателят на Естония, с всичките 7200 мъже и жени под оръжие настоя, че „всичко е на масата, за да помогне на Украйна да победи Путин“.
САЩ и няколко съюзници от НАТО вече са дълбоко въвлечени в прокси войната срещу Москва. Предоставянето на множество оръжия за убиване на хиляди руснаци е достатъчно провокативно. В миналото и Вашингтон, и Москва играеха играта – на ум ми идват съответно Афганистан и Виетнам. И въпреки това, в нито един от случаите нео-воюващите не бяха толкова публични за прякото си участие и показни в празнуването на смъртоносните резултати.
Като начало, много чужденци, воюващи с Украйна срещу Русия, са неофициално разположени. Бившият служител на Пентагона Стивън Брайън обясни: „Сега руснаците казват, че много от така наречените „наемници“ в Украйна всъщност са добре обучени войници на НАТО. Те носят украински униформи с национални маркировки, които ги идентифицират. Те са „необходими“ за работа с високотехнологичните оръжия, изпратени от НАТО в Украйна. Когато руснаците наскоро превзеха Авдеевка, те откриха телата на тези наемници, в това число американци и поляци.
Преди няколко седмици Русия заяви, че при въздушен удар е унищожила цяла група френски бойци. Париж нарече доклада „дезинформация“, но опровержението му не беше широко разпространено, особено сега. Брайън добави: „Повечето от загубите на военни на НАТО се прикриват. Когато изобщо се съобщава, те обикновено казват, че това са „доброволци“, оказвали медицинска помощ.
Други съюзнически сили действат по-открито. Германският канцлер Шолц разкри, че и Франция, и Обединеното кралство са прехвърлили в Киев специалисти, подпомагащи използването на високотехнологични оръжия. Шолц отбеляза: „Това, което британците и французите правят по отношение на контрола на целта и подкрепата за контрол на целта, не може да бъде направено в Германия.“
Обединеното кралство призна истината, критикувайки Шолц само за изтичане на информация. Лондон помага на Украйна за унищожаване на руски военни кораби. Освен това, специалистът по международни въпроси Майкъл Бренер обясни, че „специализираният персонал на Обединеното кралство е управлявал ракетите Storm Shadow (аналог на френските SCALP), използвани срещу Крим и другаде. MI-6 пое водеща роля в проектирането на множество атаки срещу Керченския мост и друга критична инфраструктура. Разпространиха се слухове, че британски персонал е помагал на частта за противовъздушна отбрана, която е свалила руския самолет, превозващ украински военнопленници.
Такива дейности са широко разпространени. Le Monde съобщи: „От избухването на инвазията в Украйна множество държавни актьори, свързани със западните разузнавателни служби, често с военен статут, присъстват в страната. Дипломатически персонал под прикритие, съветници за Украйна и членове на специалните части по своята същност играят роля от началото на войната.
Предложението на Макрон за ескалация на конфликта предизвика съюзническа словесна война. Той предположи, че критиците му са слаби хора: „Със сигурност наближаваме момент за Европа, в който ще бъде необходимо да не бъдем страхливци.“ Съобщава се, че неговото правителство обмисля изпращането на специални сили в помощ на Украйна в нейните операции за противовъздушна отбрана.
САЩ също разполагат с персонал на място в ролята на обучение и други задачи. Двама германски генерали, чийто разговор беше подслушван от Русия отбелязаха, че „знаем, че там се мотаят много хора с американски акцент в цивилни дрехи“. Очевидно, действително не са малко. Бренер обясни:
„Приблизително 4-5000 американци изпълняват критични оперативни функции от самото начало. Мнозинство от тях са пристигнали години преди началото на военните действия преди 2 години. Този контингент беше подсилен с допълнителна група от 1700 души миналото лято, която беше като корпус от логистични експерти, с обявен за мандат да търси и изкоренява корупцията в черния пазар на откраднати доставки. Украинската армия също гъмжи от хора от Пентагона, от щабни плановици до полеви съветници, техници и специални части. Широко известно е, че американците са управлявали сложната далекобойна артилерия HIMARS и батареите за противовъздушна отбрана Patriot. Това последното означава, че членове на американската армия са се прицелвали – може би натискайки спусъка – с оръжия, които убиват руснаци“.
ЦРУ също играе активна роля в отбраната на Украйна:
В седмиците преди нахлуването на Русия през февруари 2022 г., офицери от ЦРУ останаха на отдалечено място в Западна Украйна, когато администрацията на Байдън евакуира персонала на САЩ. По време на нахлуването, офицерите предадоха критична разузнавателна информация, включително къде Русия планира удари и кои оръжейни системи ще използват. „Без тях нямаше да има начин да се противопоставим на руснаците или да ги победим“, каза Иван Баканов, който тогава беше ръководител на вътрешното разузнаване на Украйна, СБУ.
Официални лица на САЩ анонимно, но публично си приписаха заслугите за убийството на руски генерали и потапянето на руски кораби. Вашингтон е един от основните заподозрени за атаката срещу руско-германския газопровод “Северен поток 2”.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също насърчи ескалацията, твърдейки че „всеки съюзник ще реши дали да достави изтребители F-16 на Украйна, но страната има право на самоотбрана, включително нанасяне на удари по законни руски военни цели, извън Украйна.” Въпросът не е само в обсега на самолетите, а кой ще ги управлява. Москва предполага, че НАТО също ще предостави пилоти, колкото и малко вероятно това да изглежда на американците. Но и самите руснаците летяха със самолети от името на Северна Корея срещу САЩ и Египет – срещу Израел.
Някои привърженици на Украйна биха изместили границата на потенциалния казус на войната навън. Чуждите войски биха могли да играят различни небойни роли в Украйна, но всички биха рискували да въвлекат НАТО в конфликта. Париж призна, че една от целите на въвеждането на войски би била надеждата, че „присъствието на френски войници или [тези] на други нации потенциално ще защити определени райони на украинската територия“. Тоест, френската армия, действаща във военна зона, ще се превърне в жив щит, зад който Украйна може свободно да атакува Русия, като избягва отмъщението. Подобно на абсурдното твърдение на президента Удроу Уилсън, че дори един американец на борда на британски крайцер, превозващ боеприпаси през военна зона е гаранция за неговата безопасност, един френски войник в Киев, Одеса или Харков би предпазил цял град от атака. Това би било нелепо, разбира се, когато френските войници сами избират да влязат във военната зона. Париж обаче вече се оплака на Москва за убийството на свои граждани в Украйна.
Бившият член на Палатата на представителите Адам Кинзингер би превърнал тази доктрина в политика на САЩ, твърдейки че с ракетен удар на около 500 фута от украинския президент Володимир Зеленски и гостуващия гръцки премиер Кириакос Мицотакис в Одеса, „Русия току-що се приближи на 150 метра от член 5, с новината за ракетата в Одеса, която едва не удари гръцкия министър-председател“. Още повече, вероятно той би очаквал Америка да влезе във война, ако американски политик, стоящ със Зеленски в Киев, или американски войници, обучаващи украинци другаде, загинат при руски удар.
Откъде е този широко разпространен ентусиазъм за запалване на огъня на това, което може да се превърне в ядрена Трета световна война?
В странен смисъл плащаме цена за факта, че Путин не успя да ескалира. Вашингтон и неговите съюзници започнаха предпазливо, колебливо да действат като оръжейник на Украйна. Въпреки това, тъй като Путин пренебрегна военните провокации, правителствата на НАТО отприщиха смъртоносна каскада от боеприпаси, коствайки живота на хиляди и може би десетки хиляди руски военни. Досега, въпреки острите критики от националистическата десница, Путин отхвърля ескалацията. Външният министър на Франция сега уверено настоява, че съюзниците могат да изпратят войски, „без да преминават прага на войната“.
Дали при подобни обстоятелства Вашингтон ще бъде толкова сдържан, колкото Русия? Преди четири години кандидатът Джо Байдън каза това, което много американци си мислеха: „Не разбирам защо този президент не желае да се изправи срещу Путин, когато той всъщност плаща награди, за да убива американски войници в Афганистан.“ Тази история не беше вярна, но Вашингтон беше пълен с искания за отмъщение. Представете си, че Москва беше изпразнила оръжейните си складове и беше изпратила всичко на талибаните, беше предоставила ракети за нанасяне на удари по територията на САЩ, беше изпратила персонал в Афганистан, който да управлява руски оръжия, ръководеше разузнавателни операции за бунтовниците и открито обсъждаше въвеждането на руски войски в помощ на талибаните. Вашингтон щеше да направи нещо и вероятно много в отговор.
В това отношение западните държави се възползваха от очевидното убеждение на Путин, че Русия побеждава, така че вероятно поради това той отказва да рискува разширяването на войната. (Инвазията е била скъпа, но той очевидно вярва, че въпреки това ще постигне целите си.) И все пак съюзниците казват, че са решени да попречат на Москва да триумфира. Някои настояват да бъде оказана достатъчна подкрепа, за да се гарантира, че Украйна може да договори благоприятен мир. Други, като Макрон, говорят за постигане на украинска победа. Всички приятели на Киев се надяват да изобличат амбициите на Путин като глупост.
Бъдещето на Украйна очевидно е екзистенциален интерес за украинците, но не е, въпреки налудната реторика от двете страни на Атлантика, за американците или европейците. Наистина обществената подкрепа за Украйна от двете страни на Атлантическия океан е слаба и намалява. С течение на времето този спад вероятно ще се ускори.
За разлика от тях, руското правителство и неговите националистически поддръжници също виждат статута на Украйна като екзистенциален интерес. Така по всяка вероятност се отнася и за Путин, когато оценява както историческата си репутация, така и по-скоро политическото си оцеляване. Ако съюзниците открито се включат в битката или дадат възможност за систематични атаки срещу Москва и други големи руски градове, сериозни заплахи срещу Крим или виртуално унищожаване на руски военни части, относителното спокойствие на Москва едва ли ще продължи. За Путин поражението наистина не е опция. И като се има предвид по-ниският праг за използване на ядрени оръжия от руската армия, последствията могат да бъдат ужасни за всички.
Съюзническата помощ помогна на украинския народ да запази своята независимост от нападението на Москва. Въпреки това Макрон, който иска да бъде Наполеон, говори за победа над Русия. Това е глупава задача, която вероятно ще доведе до по-широк и по-разрушителен конфликт. Вместо това Вашингтон и Брюксел трябва да се концентрират върху мирното прекратяване на конфликта.
Автор: Дъг Бандоу; Източник: theamericanconservative.com // Превод: Opposition
