Изминаха почти две години, откакто Кремъл започна пълномащабна инвазия, или това, което руснаците наричат „специална военна операция“, срещу Украйна, и повечето руснаци се адаптираха, научавайки се да се справят със стреса от военното време, като се дистанцираха толкова, колкото възможно от реалността на случващото се на фронта.
В същото сред руските граждани все по-чести стават разговорите за желанието за мир или поне за надеждата за мирни преговори с Украйна.
Съавторите на статията „Алтернативната реалност: как руското общество се научи да не се тревожи за войната“ Андрей Колесников, старши сътрудник в Евразийския център Карнеги Русия в Берлин и Денис Волков, директор на Център Левада , обсъждат състоянието на съвременното руско общество във Фондация Карнеги.
В статията си те се опитват да опишат процесите, които унищожиха остатъците от морал в руското общество и изкривиха усещането за реалност на неговите граждани, подложени на натиск от идеите пропагандирани от Кремъл и събитията от последните две години, които в Руската федерация, под заплаха от наказателно преследване, изискват да се наричат „специална военна операция“.
Какви процеси протичат днес в съзнанието на мнозинството руснаци?
Преди година голяма част от руското общество предпочиташе „да се скрие от новините“.
Днес тези хора живеят в изкуствено създадена алтернативна реалност, в която руският народ уж „изпълнява месианска задача, защитавайки се от Запада, който се стреми да го унищожи“. Андрей Колесников характеризира наближаването на третата година от войната като период на принудителна адаптация на мнозинството руснаци към реалността. „Хората разбраха, че войната е нещо, което ще продължи дълго време и затова „включиха“ психологическа защита от нея, от тези ужасни събития. Те приеха оправданията за действията на Руската федерация в Украйна, оправдания, идващи от самия връх, от президента, от различни длъжностни лица, чрез телевизията и прокремълските публики в социалните мрежи“, така описа ситуацията анализаторът.
Журналистът и изследовател Андрей Колесников обясни, че хората „се фокусират върху личния си живот и това явление се разбира добре в Кремъл“, смята експертът.
„До края на тази президентска кампания Кремъл няма да проведе мобилизация.Не само във военния смисъл на думата, но и в емоционалния.И не мисля, че Кремъл знае какъв вариант на политическата линия ще следва в бъдеще, но в момента общественият договор остава в сила: „спокоен живот“ в замяна на подкрепа за лидера и режима“, казва Колесников.
Как Кремъл успява да постигне стабилност в обществото по време на войната?
Денис Волков потвърди това, като добави, че „основна роля играе икономическата стабилност, за поддържането на която бяха насочени големи ресурси, особено след паниката, възникнала в първите месеци“ на пълномащабното нахлуване.
Социологът отбеляза основния проблем на режима – „необходимостта да се плащат пари на държавни служители, служители на военни предприятия и най-важното на участниците в така наречената „СВО““.
Волков твърди, че тъй като тези хора са предимно от „бедни села и малки градове в Русия“, доходите им „са се увеличили спрямо начина, по който са живели преди войната с Украйна“.
„Въпреки инфлацията, за първи път в целия си живот значителна част от населението се чувства по-добре“, подчерта той. „Освен това от самото начало, дори преди войната, дори преди да започнат боевете, конфликтът и ескалацията се разглеждаха като насърчавани и инициирани от Запада, Съединените щати, а не от Русия. В тази схема Русия „води отбранителна и справедлива война“, а Путин се разглежда като „защитник на Русия“ и „руснаците в Донбас“.
Андрей Колесников продължи идеята, изразена от Денис Волков, обяснявайки, че „зависимостта на днешната руска икономика от държавата стана още по-голяма по време на войната, но това подкопава държавния бюджет, който е източникът на лоялност на населението“.
„Докато Министерството на финансите на Руската федерация все още използва различни трикове, за да поддържа бюджетния дефицит по-малък, – казва експертът – те създават нещо като нова средна класа: това са хора от ФСБ, армията, Националната гвардия, прокуратурата и те са готови да подкрепят този режим, за да се защитят.
Милиони хора работят за държавата. Това са бюджетно зависими хора: учители, лекари, държавни служители. Те биха могли да създадат голяма вълна от подкрепа по време на президентските избори. Разбира се, проблемът със загубите на фронта може да подкопае доверието във властите, но никой не знае реалния брой на тези загуби. В провинциите хората казват: „Ние бяхме нападнати, ние се бием, трябва да защитим страната си, това е дълг да защитим нашата страна, това е дълг на нашите синове и съпрузи.“ Въпреки че и тук се появиха някои проблясъци на разбиране на реалността, които се проявяват например в дейността на малко движение на семействата на мобилизирани войници. Те открито изразяват известно недоволство. Протести има и в националните републики – в Якутия и Башкортостан. Сега консолидацията е доста крехка, но не знаем кои новини, какви действия могат да променят ситуацията в страната и напълно да върнат усещането за жестоката реалност за мнозинството руснаци“.
Денис Волков смята, че „в прифронтовите региони и градове хората са по-„ядосани на Украйна“ и в резултат на това подкрепят повече руската армия и руското правителство“.
Експертът каза, че изследванията на ръководената от него служба показват, че „когато започна обстрелът на руски градове, както и атаките с дронове през пролетта на миналата година, нивото на подкрепа за мирните преговори е спаднало, въпреки че преди това в рамките на шест месеца беше нараснало до 55%.“
„За мен това беше един от индикаторите за нарастваща умора в обществото“, отбеляза експертът. В същото време Волков подчерта, че отношението на хората в регионите към решенията в Кремъл се свежда до формулата: „там знаят какво правят“.
Кой е Борис Надеждин?
Андрей Колесников смята появата му за „интересна и неочаквана“. „Той не беше толкова разпознаваем в цяла Русия, въпреки факта, че участва в телевизионни токшоута. Същевременно дълги години е и практически политик. Той е човек с либерални възгледи. Но сега той стана нещо като кандидат от нищото. Той е символ на възможността да се изрази личното недоволство от режима. Някои хора се надяват на възможността да демонстрира протест“, каза Колесников. Експертът обясни, че „подкрепата за Надеждин е открита демонстрация на либерални антивоенни и антипутински възгледи“.
„Случай на смелост е да покажеш паспорта си, когато се регистрираш в неговата подкрепа.
Следователно това е доста сериозно явление за Кремъл. От друга страна, властите може да се надяват, че той ще получи, да речем, 2%, за да кажат: „вижте – либералните възгледи не се подкрепят от много хора – нашият президент има 80%, а този човек има само 2, по-малко отколкото комунистите могат да вземат на изборите”. Но рискът за режима е доста голям“, казва анализаторът.
Денис Волков не е съгласен с това, заявявайки че „напротив, не вижда голяма заплаха за Кремъл“.
„Неговото (на Надеждин) участие ще повиши избирателната активност на изборите, уверен е Волков. „Войната доведе до голяма консолидация на общественото мнение около Путин, около руската държава. След месец и половина, разбира се, още много може да се промени, но това, което виждаме, е растящият руски национализъм“.
Въпреки че Денис Волков припомни, че от самото начало на войната проучванията на „Левада център“ показват устойчиво отхвърляне на войната сред 20-25% от руснаците, той е убеден, че „всеки политик ще трябва много да се постарае тези хора да му повярват.”
Каква е основата за парадоксалното мислене на много руснаци?
Проучванията на „Левада център“ показаха парадоксален феномен: същите руснаци, които смятат, че така наречената „спецоперация е причинила повече вреда, отколкото полза“, „подкрепят решенията и инициативите на правителството“.
Андрей Колесников смята, че това е „доста типично да има противоречиви мнения в главата на един респондент“.
“Хората се опитват да си обяснят защо са точно в тази точка, където е “невъзможно да повлияят на ситуацията и да спрат войната”, обясни изследователят. “Те казват, че “нашите мъже, нашите момчета са там. Не можем да бъдем срещу тях.” Още нещо: невъзможно е да се измери или изчисли колко силен е страхът сред обикновените руснаци. При това не всички смятат, че са в концентрационен лагер. Мнозинството все още смятат, че живеят в повече или по-малко демократична държава и че имат възможност да не се страхуват от властите. А „затварят“ други хора, „чужди агенти, лоши хора, които се опитват да подкопаят нашата консолидация“.
Денис Волков припомня, че „само около 20% от руснаците се интересуват от политика и се опитват да следят новините“.
„Повечето от тях обаче нямат последователен поглед върху политическите събития и разчитат в голяма степен на това, което пишат основните прокремълски медии. И мнозинството са склонни да подкрепят репресивни закони, а не ги смятат за репресивни, тъй като според тях те са прилагат, за да защитят държавата и ежедневието на обикновените граждани“, обясни социологът.
„Повечето хора в Русия все още са склонни да разчитат на държавна телевизия или дори на поддържани от държавата блогъри, които сега са много активни в Интернет, в YouTube, във VKontakte.
Последната е най-популярната социална мрежа в Русия, държавата налива много пари в нея, за да оформя и контролира наративите на своите потребители“, казва Волков.
Какво очакват повечето руснаци в бъдеще?
Андрей Колесников предполага, че „за много руснаци основният въпрос е какво ще се случи след изборите?
Ами ако изведнъж след изборите този режим стане по-жесток, по-репресивен и започне нова вълна на мобилизация?“ В същото време, според Андрей Колесников, мнозинството руснаци не допускат възможността за военно поражение на Русия. Дори за мирните преговори много хора мислят, „представяйки си ги на фона на руска победа“, при която някои „територии на Украйна ще преминат към Русия“.
А властите изглежда са „уверени, че имат ресурсите да продължат тази война“, смята изследователят. В същото време, смята Денис Волков, на този фон „мнозинството руснаци не искат да жертват много” и мнозинството биха искали да избегнат каквото и да е лично участие в конфликта.
Автор: Стан Прибылов; Източник: golosameriki.com: Превод и редакция: Opposition
