Европейският съюз вече е предоставил близо 60 милиарда евро военна помощ на Украйна. Тя може да бъде принудена да плати същата сума на руски олигарси и компании. Това е поне предупреждението, отправено от Института за икономически реформи „Веблен“ в шокиращ доклад, публикуван във вторник, 9 декември, озаглавен „Замразени активи, горящи искове“.
В този 27-страничен доклад институтът започва с отбелязването, че ЕС, Украйна и около двадесет други държави са приели широк спектър от икономически санкции срещу Москва след руската инвазия в Украйна. Тези санкции „са насочени и към компании и лица, тясно свързани с режима и военните усилия“, уточнява се в него. Вили, яхти и други активи са били конфискувани, а активи на стойност милиони, дори милиарди евро са били замразени.
Някои от последните санкции обаче в момента се оспорват активно в съда от руски олигарси, които възнамеряват да използват стари търговски споразумения, за да поискат поне 60 милиарда евро (според предишното изчисление на института) обезщетение от Европейския съюз и неговите съюзници. Проблемът е, че тези безпрецедентни искания биха могли да бъдат успешни.
И с основание: двама бизнесмени, Петър Авен и Михаил Фридман, вече постигнаха първата си съдебна победа през април 2024 г. По това време Европейският съд постанови да ги премахне от списъка със санкции, съставен през 2022 г., на руски фигури, обвинени в предоставяне на финансова и материална подкрепа на Кремъл за разпалването на конфликта. „Макар че аргументите, представени от Европейския съвет, при определени обстоятелства могат да показват определени връзки (между двамата бизнесмени) с Путин или неговото обкръжение, те са недостатъчни, за да докажат“, че те действително са подкрепяли „руски политици, отговорни за анексирането на Крим от Русия или за дестабилизиране на ситуацията в Украйна“, уточни съдът. Въпреки това, и двамата бизнесмени остават в друг санкционен списък, изготвен през декември 2023 г.
Поверителни и частни процедури
За да разберем напълно спецификата на този случай, е необходимо да се върнем към края на 80-те години на миналия век, когато СССР преживяваше последните си месеци. По това време няколко европейски държави решиха да подпишат двустранни инвестиционни договори с Москва. Тези договори имаха за цел да определят процедурата за руски частни инвестиции в европейската икономика и да установят набор от законови права и задължения както за инвеститорите, така и, най-важното, за подписалите държави.
Всеки договор е придружен от набор от разпоредби: защита от експроприация, която забранява на държавите да национализират или експроприират чуждестранни инвестиции без основание в обществен интерес; справедливо и равноправно третиране, което гарантира равно третиране на чуждестранните и местните инвеститори; и прибягване до международен арбитраж, който позволява на инвеститорите да предявят иск срещу държавата в независим съд… Всички тези разпоредби действат в рамките на сравнително непознатия механизъм за „уреждане на спорове между инвеститор и държава“ (ISDS).
Днес, според доклада, няколко олигарси се позовават на този механизъм, за да оспорят международните санкции срещу Русия. Считайки се за жертви, те изискват обезщетение, защото смятат, че държавите, в които са инвестирали, са злоупотребили с правата им след избухването на военните действия.
Силата на ISDS се състои във факта, че както бе споменато по-рано, този механизъм предвижда подобни дела да се разглеждат не в обикновени съдилища, а пред международен състав от един до трима частни арбитри (юристи, адвокати, академици и др.), назначени от двете страни. Този механизъм позволява решенията да се вземат поверително и извън каквато и да е правителствена рамка. В този случай и двете страни могат да изберат приложимото право към спора си и дневния ред на производството, който включва разпит и кръстосан разпит на свидетели и експерти. След това съставът взема решение въз основа на избраната правна система.
Само през 2025 г. са образувани 13 дела
„Нашият анализ показва, че от 28-те арбитражни дела, свързани със санкции, за които информацията е публично достъпна, 24 арбитража по механизма за разрешаване на инвестиционни спорове (ISDS) са образувани, за да се оспорят директно санкциите срещу Русия“, се казва в доклада на института.
„Общо сумата на исковете по известни случаи на ISDS, както и заплахите за съдебни дела от санкционирани лица и организации, вече достигна 62 милиарда долара. Тази сума е близо до 70-те милиарда долара военна помощ, предоставена от Европейския съюз на Украйна от 2022 г. Много е вероятно действителната сума да бъде значително по-висока, тъй като в повече от половината от случаите липсва информация за претендираните суми на обезщетенията“, се казва в документа.
Повече от половината от исковете по ISDS са срещу Украйна, докато останалите са срещу Белгия, Франция, Литва, Люксембург, Обединеното кралство и Канада. От 24-те известни дела 13 са заведени през 2025 г., „което показва, че инвеститорите все по-често използват ISDS, за да оспорят политиката на санкции на Украйна и нейните съюзници“, обясняват авторите на документа.
Две претенции срещу Франция
Един от най-известните случаи е спорът между властите в Люксембург и милиардера Михаил Фридман, собственик на руския консорциум Алфа Груп. Той настоява Великото херцогство, което се присъедини към европейските санкции, да му изплати обезщетение за „необратимите и катастрофални щети“, причинени на бизнеса му (според него общата сума на претенциите му достига 14,4 милиарда евро). Руският милиардер, който е инвестирал в секторите на телекомуникациите, енергетиката и пречистването на вода, настоява спорът, започнат съгласно разпоредбите на инвестиционния договор от 1989 г. между Люксембург и Русия, да бъде разрешен в съответствие с правилата на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL). Спорът може да нанесе сериозен удар върху икономиката на Люксембург, чийто БВП е 86 милиарда евро.
Друг случай: съдебен иск между групата Severgroup, собственост на семейството на Алексей Мордашов, и Франция. Компанията изисква 3,8 милиарда евро „във връзка с отказа на френските власти да ѝ предоставят лиценз за добив на злато за проект във Френска Гвиана“. Отново твърденията на групата се основават на инвестиционно споразумение между Франция и Русия, сключено през 1989 г.
Франция е обект и на друг съдебен иск, за неразкрита сума, от руско-арменския бизнесмен Самвел Карапетян. Най-богатият човек в Армения, собственикът на един от най-големите руски индустриални конгломерати, групата “Ташир”, обвинява френските власти в изземване на вилата му на Лазурния бряг. Групата “Ташир” е обвинена в пране на пари и предоставяне на финансова помощ и посреднически услуги за бизнеса на Газпром.
Литва е ответник по дело, заведено от “Беларускалий”, беларуски производител на поташ – минерал, използван в производството на торове. Беларуската държавна компания оспорва прекратяването на договора от Литва след налагането на европейски санкции и изисква обезщетение от 12 милиарда долара.
Авиокомпанията „Волга-Днепър“ от своя страна съди Канада за затваряне на въздушното ѝ пространство за руски самолети. Авиокомпанията изисква „поне“ 100 милиона долара, позовавайки се на инвестиционния договор между Канада и СССР, подписан през 1989 г.
През 2009 г. Европейският съд издаде предупреждение
Трудно е да се оценят шансовете за успех на тези многобройни искове, но във всеки случай те са много по-високи от исковете, предявени по обикновените съдебни процедури. Арбитрите в подобни спорове на практика ще трябва само да решат дали държавите са отнели законно средствата на тези инвеститори.
В своя доклад Институтът “Веблен” припомня, че през 2009 г. Съдът на Европейския съюз вече е предупредил за „несъвместимостта на инвестиционните договори на ЕС и политиката на ЕС за санкции“, приета едностранно от Европейския съвет.
„В три решения относно Австрия, Швеция и Финландия, Европейският съд постанови, че разпоредбите за трансфер на капитал, съдържащи се в инвестиционните договори на тези три държави, противоречат на компетентността на Съвета да налага едностранни санкции на трети държави“, се казва в бележката.
„Оттогава обаче тези страни, както и други държави-членки на ЕС, чиито договори съдържат подобни разпоредби, не са предприели никакви действия за отстраняване на ситуацията. Те нито са преразгледали договорите, за да включат предпазни мерки, нито са ги прекратили“, отбелязват авторите на документа. Въпросът е още по-чувствителен, тъй като държавите нямат възможност да обжалват неблагоприятно арбитражно решение.
Приетите мерки са признати за недостатъчни
През лятото на 2025 г. Европейската комисия прие мерки, насочени към защита на европейските държави от потенциални загуби в арбитражни съдилища, като забрани изплащането на обезщетения. Ищците обаче трябва само да установят държава извън ЕС като седалище на арбитража, за да могат правилата, установени от Европейската комисия, да бъдат оспорени в съда.
Междувременно Институтът „Веблен“ предлага прекратяване на инвестиционните договори, свързващи 20 от 27-те държави-членки на ЕС с Русия. Това решение обаче е малко вероятно да реши проблема, тъй като всички въпросни споразумения са придружени от клауза, позволяваща на инвеститорите да подават искове по ISDS в продължение на 15 години след датата на прекратяване. Експертите на Института уверяват, че пълната прозрачност на текущите дела все още не е гарантирана. Публичното оспорване на санкциите и заложените суми би позволило на политиците и гражданското общество да оценят напълно заплахата, породена от тези процедури.
Припомняме, че Европейската комисия в момента се опитва да използва приблизително 200 милиарда евро от замразени активи на Руската централна банка в Европейския съюз, за да финансира заем за Украйна. Целта е първият транш от 90 милиарда евро да бъде отпуснат на срещата на върха на държавните и правителствените глави, насрочена за 18 декември в Брюксел. Този сложен план, според който финансовият депозитар Euroclear би отпуснал парите на Европейския съюз, който от своя страна би ги превел в Киев, среща силна съпротива от страна на Белгия, която се опасява от ответни мерки от страна на Русия.
Автор: Стив Тенре
Източник: Le Figaro
