Неотдавнашната конференция в Джеда, на която Володимир Зеленски представи своя „мирен план“ от 10 точки, беше опит да се привлече международна подкрепа за преговори за прекратяване на опустошителния конфликт в Украйна.Предложението предвижда пълно изтегляне на руските войски и възстановяване на контрола на Киев върху суверенната му територия.Следващата голяма стъпка ще бъде срещата на върха на световните лидери, за да одобрят формулата на Киев и да увеличат натиска върху Москва да прекрати военните действия.
Този нов подход на Украйна и нейните западни съюзници може да претърпи същата съдба като другите мирни предложения от Бразилия, Китай и Южна Африка.
Въпреки това присъствието на делегации от Китай, най-големият стратегически партньор на Русия и един от нейните ключови експортни пазари, и Индия, основен вносител на руски суров петрол, изглежда показва, че най-накрая се е появил световен консенсус относно принципите, необходими за разрешаване на конфликта.
По-специално, присъствието на Китай би могло да е знак, че този най-важен съюзник на Владимир Путин би искал руският лидер да започне да прави необходимите отстъпки, за да сложи край на украинския военен конфликт.
По-вероятно е обаче, по този начин Пекин просто да засили ролята си в бъдещи преговори. Притискането на Русия да промени курса на продължаване на военните действия, е опасна игра: ако Путин бъде принуден да направи компромис и властта му отслабне, Китай може да загуби стратегически партньор. В допълнение, всяко споразумение за Украйна рискува да отслаби икономическата и дипломатическа зависимост на Москва от Пекин. Залагането, че китайците не разбират това, изглежда неразумно.
Големият въпрос е дали Русия, която не участва в преговорите в Джеда, ще направи отстъпки.Въпреки официалното мълчание на Кремъл изглежда, че САЩ са в неофициални преговори с Москва.Въпреки че е възможно руският президент да обмисли компромиси, но плановете му да удвои разходите за отбрана през 2023 г. и да повиши максималната наборна възраст говорят за друго.
Основният проблем е в различните възприятия за това как могат да изглеждат „разумните отстъпки“.
За Кремъл приемането на мирния план на Зеленски би се възприемало като безусловна капитулация – въпреки че Русия не е била окупирана от чужди сили и от нея не се иска да демилитаризира и предаде която и да е част от своите суверенни територии. Киев вижда възстановяването на пълната териториална цялост на Украйна и защитата на нейния народ като жизненоважни както по морални, така и по прагматични причини. За Русия обаче пълната или частична загуба на териториите, които заема в момента – и особено на Крим – се смята за неприемлива.
Защото това, което започна като военна операция за възстановяване на принадлежността на Украйна към „руския свят“, сега се превърна в екзистенциална битка не само за Путин, но и за самата Русия.
Кремъл използва разширяването на НАТО на изток, за да оправдае военните си действия, въпреки че нямаше конкретни планове за членство на Украйна в НАТО. И това даде обратен ефект. За Русия въоръжените от Запада Въоръжени сили на Украйна сега представляват реална заплаха. Въпреки големите шансове, украинските сили показаха своята ефективност на бойното поле и Москва очевидно е загрижена, че те биха могли да навлязат дълбоко в окупираната от Русия територия и потенциално да изтласкат нейните сили от Крим.
Освен това НАТО планира да разположи 300 000 войници в повишена бойна готовност на източния си фланг, ако е необходимо.
В резултат на това Москва вече не отнася украинските територии, контролирани от 2022 г., като част от „руския свят“ (все пак Русия атакува тази територия). Те се разглеждат само като буфер срещу Украйна и НАТО.
Кремъл все повече се примирява с факта, че Украйна няма да бъде „денацифицирана“ (няма да има проруско „марионетно“ правителство в Киев), „демилитаризирана“ или неутрална.
Сега за Москва е ясно, че Украйна вероятно ще стане част от ЕС и ще бъде обвързана със структурите на евроатлантическата сигурност. За Русия приемането на тези нови реалности вече е значителна отстъпка. Приоритетите на Москва изглежда са да се защити от украинските и натовските сили, да запази част от територията, която в момента заема в Украйна (особено Крим и Донбас) и да гарантира на Путин да запази лицето си, след като бъде намерен компромис.
Много е рисковано обаче да се приемат условията на Русия в замяна на прекратяване на военните действия тя да запази част (ако не и всички) от окупираните територии и да даде мълчаливото си съгласие с евроатлантическия курс на Украйна.Това не само ще подкопае сериозно позициите на Киев, но и ще оправдае руската специална операция и дори може да провокира нови атаки, например от Китай в Индо-тихоокеанския регион.Няма гаранция, че Русия няма да прегрупира силите си след постигане на споразумение за прекратяване на огъня, което ще създаде нова заплаха за Украйна.
По този начин договореният и съгласуван изход от конфликта, изглежда остава недостижим.
Докато воюващите изпробват силите си на бойното поле, позициите им остават далеч една от друга. Нещата обаче могат да се променят, ако никоя от страните не спечели военно предимство и настъпи студена зимна безизходица.
Източник: ft.com//Превод и редакция: opposition.bg
