Последните събития във Вашингтон, свързани с Украйна и Близкия изток, ми напомнят, че има голяма разлика между запазването на секретност, когато ситуация го изисква, и лъжата по въпроси, когато няма убедителна причина за това извън политическата целесъобразност. След като съм прекарал повече от двадесет години в американските разузнавателни агенции, където поверителността е оперативна норма, бих илюстрирал тази разлика по следния начин: легитимната тайна би била нещо като неразкриване на информация, която би изложила на опасност хора или жизненоважни национални интереси, докато лъжата e извършване на престъпление и измисляне на разказ, който би отрекъл или замъглил, че нещо ужасно наистина се е случило. Когато става въпрос за лъжа аз, разбира се, имам предвид странното поведение на правителството на Съединените щати, най-вече след 11 септември, да извършва военни престъпления и след това да измисля причини, поради които тяхната политика за външна и национална сигурност да имат единствено агресивен и принудителен характер, неоправдан нито от реалността или от някаква реална заплаха. Тази промяна в поведението имаше дълбоко негативни последици, като голяма част от света вече е склонен да идентифицира Съединените щати като най-опасната страна в световен мащаб по отношение на заплахата за мира между нациите.
В тази светлина може разумно да се присъди златния медал за съзидателно унищожение на администрацията на Джордж У. Буш, която издигна лъжата до ниво, което до този момент трудно можеха да си представят във Вашингтон.Буш имаше външнополитически екип, доминиран от неоконсерваторите, съсредоточен в Пентагона с Доналд Ръмсфелд, Пол Улфовиц и Дъг Фейт и със Скутър Либи в кабинета на вицепрезидента, който не се поколеба да предава изфабрикувана информация чрез системата, за да оправдае една напълно мошеническа войнасрещу Ирак.Конспираторите, повечето от които бяха евреи, които имаха близки връзки с израелското правителство, подкрепяха желанието на еврейската държава да принудят САЩ да атакуват Багдад.В стремежа им към война към тях се присъединиха нещастният държавен секретар Колин Пауъл, ужасно невежият съветник по националната сигурност Кондолиза Райс и безмилостно амбициозният Джордж Тенет от ЦРУ, които се включиха в пътуването.В този контекст остава неизвестно какво всъщност е мислил президентът на Съединените щати, ако изобщо е мислил.Резултатът беше катастрофата на Ирак със стотици хиляди мъртви цивилни, заради напълно измислена заплаха от „оръжия за масово унищожение“ в ръцете на Саддам Хюсеин.В момента, двадесет години след събитието, Вашингтон все още има войници в Ирак, въпреки че иракският парламент многократно ги е молил да напуснат.
Интересно е обаче, че това, което се разигра при Джордж Буш, беше детска игра в сравнение със съвременната политическа среда, в която медиите се присъединиха към администрацията на Джо Байдън в лъжите за почти всичко.
Това включва акт на война, извършен както срещу ядрен въоръжен противник, така и срещу съюзник под формата на унищожаването на тръбопровода „Северен поток“, което очевидно беше извършено от Съединените щати срещу Русия и Германия, след като Байдън дори предупреди публично, че той би го направил. Откакто разследващият журналист Сиймор Хърш разкри тази историята, САЩ и техните пленени медии реагираха, като помогнаха да се разпространи напълно неправдоподобна алтернативна история за това как това може да е било постигнато от шепа мошеници украинци, действащи от рибарска лодка. Опитите на Русия инцидентът да бъде разследван от ООН и/или Международния наказателен съд (МНС) бяха успешно блокирани от САЩ, които в отговор подкрепиха успешния опит на британски юрист да постигне разследване на самите руснаци за военни престъпления от МНС.
В последното издание на лъжи и още веднаж лъжи, САЩ се мотаят, за да натопят двадесет и една годишния военновъздушен военнослужещ от Националната гвардия Джак Тейшейра, когото обвиняват в кражба и оповестяване публично в стая за чат високо класифицирана информация, свързана с националната сигурност. Летецът наистина може да е виновен, че е направил точно това, въпреки че мотивът му продължава да бъде неуловим и действителната му способност да получи достъп до част от материала, който е получил, е под въпрос. По-важното обаче е предисторията, която е в това, че документите разкриват, че украинците явно губят войната срещу Русия, което кара украинския президент Володимир Зеленски да поиска както членство в НАТО, така и по-нови оръжия с по-голям обсег, за да може да удари Русия директно и достатъчно силно, за да вкара САЩ и НАТО директно и изцяло в конфликта. Неотдавнашният възможен опит за убийство на Владимир Путин с помощта на дрон може да е част от такова планиране и, ако беше по-близо до успеха, руският огромен отговор вероятно щеше да ескалира конфликта, което би довело до катастрофа, вероятно с глобални размери.
Изтеклата разузнавателна информация предполага, че Украйна изобщо няма да може да защити въздушното си пространство след този месец и също така скоро ще изчерпи боеприпасите си.
Тези „факти“ бяха известни на министъра на отбраната Лойд Остин, когато той свидетелства преди няколко седмици, че Киев печели войната срещу Москва. Байдън, от своя страна относно воденето на войната, продължи да отрича, че американските войници са с „ботушите на земята“, заети в Украйна. Изтеклите документи показват, че той също или лъже, или е зле информиран за това. Единственият елемент от разузнаването, който изглежда отразява някаква степен на призната истина е информацията, че няма намерение от страна на Вашингтон да предприеме стъпки за започване на мирни преговори за прекратяване на битките през 2023 г. Това е ясно, Белият дом иска да участва в изборите през 2024 г., където Джо Байдън или който и да е негов наследник ще иска да изглежда като „военен президент“, бдителен защитник на Съединените щати, за да се хареса на избирателите.
От гледна точка на американски гражданин, плащащ данъци, фактът, че Министерството на финансите на САЩ е дало или обещало над 100 милиарда долара на безнадеждно корумпираното украинско правителство, за да се противопостави на ядрената Русия, която не е заплашвала Съединените щати по никакъв начин преди избухването на боевете през миналия февруари, трябва да е значим.И какво се случи с така наречения Закон за военните правомощия, който изисква от Конгреса да обяви война?И така, каква е ползата от всичко това за американския народ?
И има още.
Има и неотдавнашно разкритие, също от Хърш, че Володимир Зеленски и неговата банда мошеници са откраднали 400 милиона долара от парите, предоставени от администрацията на Байдън за закупуване на дизелово гориво за украинската армия. Измамата беше разкрита от ЦРУ, чийто директор Уилям Бърнс всъщност лично удари Зеленски с номерата и имената на замесените през януари. Зеленски и неговите спекуланти осъществиха проекта си, като получиха парите от Министерството на финансите на Съединените щати по курса на американски петродолар за галон плюс разходите за доставка, преди да се обърнат и да купят горивото от по-евтини доставчици в региона, включително рафинерията Лукойл Нефтохим Бургас, разположена в България. След това разликата изчезна в джобовете на Зеленски и неговите генерали. И откъде дойде по-евтиното гориво? Предимно от Русия, а също и от Иран!
Със сигурност имаше известна реакция от страна на малка група предимно републикански конгресмени.
Обменът на мнения с Републиканската партия, както и с почти всички демократи, служи като още една индикация, че проблемът с правителството на Съединените щати е системен: винаги се предпочита да се влиза във война, като същевременно се очернят критиците и след това се лъже за всичко това, за да се избегнат предполагаеми проблеми както за Белия дом, така и за Конгреса.
Без значение кой ще спечели през 2024 г., с възможните изключения на Робърт Кенеди-младши или Тулси Габард, резултатът от гледна точка на разпокъсана и непоследователна външна политика, която всъщност сама по себе си заплашва Съединените щати на всяко ниво, ще бъде приблизително еднакъв.
Автор: Филип М. Джиралди, доктор по философия, изпълнителен директор на Съвета за национални интереси.
Източник: The Unz Review/Превод: opposition.bg
