Едно табу е нарушено в Европа. Само преди няколко месеца би било немислимо европейските лидери да предложат изпращане на европейски войски в Украйна. Но на 26 февруари френският президент Еманюел Макрон каза, че разполагането на европейски сили в Украйна не може да бъде „изключено“. Оттогава и други европейски служители се присъединиха към припева; финландският министър на отбраната и полският външен министър предположиха, че силите на техните страни могат да се озоват в Украйна. Тези коментари, в съчетание със съществуващата подкрепа на подобни мерки в балтийските държави показват, че има нарастващ блок от държави, готови за пряка европейска намеса във войната.
Тези експлозивни коментари се дължат на променящата се динамика на конфликта. Дебатът в Конгреса на САЩ относно изпращането на военна помощ на Украйна беше провал. Нов пакет от помощи най-накрая е на път да бъде одобрен, но месеците на колебание във Вашингтон разтревожиха европейците и дадоха на Москва надежда, че решимостта на Запада да подкрепи Киев отслабва. Руските сили – подсилени с оборудване от Китай, Иран и Северна Корея – се възползваха от пункнатината във военната подкрепа на САЩ за Украйна, като засилиха атаките си срещу цивилни и невоенна инфраструктура. В началото на април, знаейки, че Украйна изпитва недостиг на противовъздушни боеприпаси, Русия започна ракетна атака, която унищожи най-голямата електроцентрала в района на Киев. По-рано, през март, руските сили атакуваха водноцентралата на Днепър и други енергртични съоръжения около Херсон, подкопавайки украинската индустрия и поставяйки икономиката на страната в по-гояма зависимост от европейската електрическа мрежа. Понататъшни щети върху критична инфраструктура, атомни електроцентрали и земеделска земя ще повишат драстично разходите за възстановяване, голяма част от които вероятно ще трябва да поемат западните партньори на Украйна.
Тъй като руските сили ускоряват напредването си, възможността да пробият украинската отбрана по протежение на източния фронт и да предизвикат украинския контрол над Харков или дори Киев, представлява заплаха за сигурността на Европа, която тя не може да пренебрегне. Една руска победа в Украйна би оправдала ревизионистичните амбиции на президента Владимир Путин и вярата му в присъщата слабост на Запада. Това би позволило на Кремъл да поддържа Русия на бойна нога – подход за завладяване на цялото общество, с който европейските страни не биха могли да се мерят. Няма причина да очакваме Путин да спре с Украйна. Той нарече разпадането на Съветския съюз „най-голямата геополитическа катастрофа“ на ХХ век, оплаквайки се, че „десетки милиони наши съграждани и сънародници се оказаха извън руска територия“. Балтийските държави са в непосредствена опасност, както и Полша: миналата година бившият руски министър-председател и лоялен на Путин Дмитрий Медведев описа Балтийските държави като „наши“ (има предвид руски) провинции, а Полша като „временно окупирана“ (има предвид от НАТО).
Като заплашват да изпратят войски, европейските страни се опитват да нарушат тази тревожна траектория. Но за да променят наистина резултата в Украйна, европейските страни трябва да направят повече от това просто да говорят за разполагане на войски. Ако Съединените щати продължат да забавят помощта и особено ако изберат Доналд Тръмп (който обеща да сложи край на войната в Украйна в рамките на 24 часа, вероятно като позволи на Путин да задържи неправомерно придобитите си печалби) за президент през ноември, Европа ще бъде единственият защитник на Украйна. Европейските лидери не могат да си позволят да оставят американската политическа дисфункция да диктува европейската сигурност. Те трябва сериозно да обмислят разполагането на войски в Украйна за осигуряване на логистична подкрепа и обучение, за защита на украинските граници и критична инфраструктура, или дори за защита на украинските градове. Те трябва да дадат на Русия да разбере, че Европа е готова да защити териториалния суверенитет на Украйна. Да приемем ужасната реалност на ситуацията в Украйна и да се заемем с нея сега е по-добре, отколкото да оставим отворена врата за Русия да ускори своя имперски напредък.
ПРОМЯНА НА ТЕМАТА
Идеята европейски войски да бъдат разположени в Украйна предизвика предвидими възражения. Кремъл беше възмутен от неотдавнашните изявления на Макрон и други, предупреждаващи за война – вероятно ядрена – с цяла Европа. Вашингтон и Берлин също реагираха гневно. Както Германия, така и Съединените щати стриктно ограничиха помощта, която предоставяха на Украйна по време на войната, агонизирайки, че Русия може да изпълни заплахите си за ескалация, и остро критикуваха по-яростните европейски държави за това, което смятат за ненужна провокация.
Подобна опозиция не намалява ползите, които европейските сили биха осигурили в Украйна, а фактът, че Берлин, Москва и Вашингтон реагираха толкова остро, показва защо е толкова важно да се проведе тази дискусия. Европейските лидери демонстрираха, че е възможно да се излезе от едностранен дебат за ескалация, който досега работи в полза на Русия. В предишния модел Москва заплаши с ескалация, а Берлин и Вашингтон отговориха с думи и действия, насочени към деескалация – динамика, която възпира както Германия, така и Съединените щати да изпратят по-модерните ракетни системи, от които Украйна отчаяно се нуждае. Сега Европа отправя заплахите, а Русия се чувства крайно неудобно.
Твърде много политици и експерти в Съединените щати и Европа повтарят тезите на Путин, като предупреждават, че всякакъв вид външна намеса в Украйна ще доведе до Трета световна война. В действителност изпращането на европейски войски би било нормален отговор на конфликт от този вид. Инвазията на Русия наруши регионалния баланс на силите и Европа има жизненоважен интерес дисбалансът да бъде коригиран. Очевидният начин да се направи това е да се осигури спасителен пояс на украинската армия, която отново може да бъде оставена на сухо от Съединените щати, а най-добрият спасителен пояс биха били европейските войници. Дори ако политиката в Съединените щати не се промени, Украйна ще има нужда от алтернативни източници на помощ, за да продължи борбата си – и Европа е естественият поддръжник.
ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙСКИ
Европейските сили биха могли да предприемат както небойни, така и бойни операции, за да облекчат част от натиска върху Украйна. Строго небойна мисия би била най-лесна за продажба в повечето европейски столици. Европейските сили биха могли да облекчат украинците като изпълняват логистични функции – поддръжка и ремонт на бойни машини. Като останат на запад от река Днепър – естествена бариера, защитаваща голяма част от Украйна от руския напредък, – европейските сили ще демонстрират, че не са там, за да убиват руски войници, предотвратявайки неизбежното руско обвинение в европейска агресия. Част украинска техника вече е изпратена в Германия, Полша и Румъния за основен ремонт, но извършването на тази задача по-близо до фронта би ускорило процеса, намалило времето, през което оборудването е извън бойни действия, и би освободило повече украински сили за бойни задължения. Френски, полски и други европейски военни съветници също биха могли да осигурят бойно и небойно обучение в Украйна за по-нататъшно професионализиране на армията на страната. Ако допълнителната мобилизация разшири украинската армия през следващата година – което изглежда вероятно, – увеличеният капацитет за обучение на новобранци в Украйна ще бъде особено полезен.
Разбира се, европейските сили биха могли да направят повече от ремонт и обучение. Най-ограничената форма на европейски бойни мисии все още може да остане на запад от река Днепър и да има отбранителен характер. Една такава мисия може да включва укрепване на способностите за противовъздушна отбрана на Украйна в този регион чрез разполагане на персонал, осигуряване на оборудване или дори поемане на командването и контрола на украинската система за противовъздушна отбрана. Рисковете от ескалация биха били минимални, тъй като европейските сили биха имали малък шанс да убият руските военни пилоти, които изстрелват боеприпаси в Украйна от беларуското и руското въздушно пространство. Но биха помогнали за свалянето на крилати ракети и дронове. По този начин водените от Европа батареи за противовъздушна отбрана ще освободят повече украински войници, за да защитят силите близо до фронтовите линии, като същевременно осуетяват руските опити да унищожат критична инфраструктура и да плашат украинското население да се предаде. Европейските сили биха могли да изпълняват и други отбранителни и хуманитарни задачи, като разминиране и обезвреждане на невзривени руски боеприпаси. Поемането на подобна работа от украинския персонал би помогнало за защитата на цивилните и би подпомогнало икономическото възстановяване на Украйна, тъй като сега фермерите се опитват да засаждат и прибират реколтата в полета, пълни с мини и други неексплодирали боеприпаси.
Изпращането на европейски войски би било нормален отговор на конфликт от този вид. Друга бойна роля – която, подобно на мисията за противовъздушна отбрана вероятно няма да засегне пряко руските сили, ще включва патрулиране на части от украинската граница, където руски войски не са разположени, като крайбрежието на Черно море и границите с Беларус и Приднестровието (сепаратистки регион в Молдова, окупиран от руските сили). Охраната на тези флангове ще освободи повече от 20 000 украински войници (и оръжията и боеприпасите, които носят), за да се бият на фронтовата линия. Това също би намалило вероятността от отваряне на нов фронт по тези граници, тъй като Русия почти сигурно ще се опита да избегне разширяването на войната, като атакува други европейски военни. Европейските сили биха могли също да помогнат за осигуряването на трите оставащи черноморски пристанища на Украйна, които са жизненоважни както за украинската икономика, така и за глобалната продоволствена сигурност, облекчавайки допълнителни украински войници. Всякакъв вид европейска операция в Украйна би имала и емоционална тежест. Присъствието на европейски войски ще повиши духа на украинския народ и ще го увери, че бъдещето на страната му е в Европа.
И накрая, Европа трябва да обмисли възможност и за пряка бойна мисия, която да помогне за защитата на украинска територия на запад от Днепър. Освен намаляването на тежестта за украинската армия в тези региони, присъствието на европейски войски би направило малко вероятно руските сили да напреднат през реката, защитавайки голяма част от Украйна от завладяване. Една потенциална руска цел е Одеса, главното пристанище на Украйна, където се изпраща по-голямата част от износа на страната. Ако руските войски се доближат до града, европейските сили в околността ще имат правото да се защитават, като стрелят по настъпващите войници. Те биха могли да помогнат за осуетяването на руска офанзива, която, като се има предвид стратегическата позиция на Одеса, може да задуши украинската икономика и да подготви руските сили за потенциална инвазия в Молдова. Москва ще се опита да представи всеки смъртоносен отговор на руска атака като европейска агресия, но Русия ще бъде отговорна за всяка ескалация.
ПУТИН В НЕИЗГОДНО ПОЛОЖЕНИЕ
Рискът, разполагането на европейски войници в Украйна в каквото и да е качество да ескалира конфликта, е преувеличен. Русия има изключително малко възможности за увеличаване на своите конвенционални атаки, ако не разглеждаме перспективата за разполагането на биологични или химически оръжия. Тя вече е загубила повече от 90 процента от предвоенната си армия, със стотици хиляди жертви, десетки хиляди унищожени бойни превозни средства и по-голямата част от най-модерните си оръжейни системи, изразходвани в удари срещу Украйна. Санкциите направиха производството на руското оръжие по-трудно и скъпо, а разполагането на войски в Украйна остави Русия с недостатъчно сили, за да охранява останалата част от дългата си граница, камо ли да организира значителна операция срещу други европейски държави. През януари 2022 г. руската армия се смяташе за втората след армията на САЩ; днес може дори да не е най-мощната армия в Украйна. Но ако европейските лидери оставят Русия да спечели в Украйна, изводът на Путин би бил, че отправянето на ядрени заплахи може да му позволи да завладее повече страни, без да провокира европейски военен отговор.
Истинският въпрос е дали Русия наистина ще използва ядрени оръжия, ако европейските сили влязат в Украйна. Вероятно това вече е спорен въпрос, като се има предвид, че сили за специални операции от западни държави в момента действат в Украйна. Москва редовно използва агресивна реторика спрямо членовете на НАТО, но досега всичко беше лаене, избягване на контакт със силите на НАТО и фокусиране върху съседни страни извън алианса, като Грузия и Украйна, които може безопасно да рита. Путин заплаши да атакува Полша, Румъния и балтийските държави още през 2014 г., а през следващите няколко години той заплаши да нахлуе във Финландия и Швеция заради присъединяването им към НАТО; в Норвегия за приемането на допълнителни американски войски; в Полша и Румъния за разполагане на съоръжения за защита от балистични ракети, и „всички европейски страни“, които са позволили на тяхна територия да бъдат разположени ракети на САЩ. През последното десетилетие и половина Кремъл заплашваше или провеждаше военни игри, които симулираха използването на ядрени оръжия срещу Дания, Полша, Швеция, Украйна, Обединеното кралство, балтийските държави, Европейския съюз като цяло и разбира се, НАТО и САЩ. В един момент европейските лидери трябва да пренебрегнат дрънкането на оръжие от Путин, което е просто пропаганда, основана на безпочвената представа, че НАТО иска да атакува или нахлуе в Русия.
В крайна сметка Русия не може да си позволи да воюва с няколко европейски страни наведнъж, още по-малко да започне ядрена война. Показателно е, че страните, които е най-вероятно да бъдат мишена на ядрена атака – тези, които граничат с Русия, особено Полша и балтийските държави – са най-малко загрижени от тази перспектива, но с право се страхуват от агресията на възстановена конвенционална руска армия, подкрепена от успех в Украйна. Европа е много по-богата, по-напреднала в технологично отношение и има много по-голямо население от Русия. Москва знае, че не може да спечели, като провокира целия континент, и се стреми да избегне военната намеса на САЩ, която много вероятно би последвала, ако руските сили нахлуят в страна от НАТО и задействат член 5 от устава на алианса.
Вместо това Русия основава надеждите си за победа почти изцяло върху това, че Европа третира Украйна като отделна от останалата част на континента. Досега надеждите му се сбъднаха. Европейските лидери толерираха атаки срещу Украйна, които биха предизвикали обединен европейски отговор, ако се случиха в която и да е държава-членка на НАТО или ЕС. Това отношение позволи на Русия да ескалира войната си в Украйна, знаейки, че останалата част от Европа ще запази дистанция.
Пристигането на европейски сили в Украйна ще промени това изчисление. Москва ще трябва да се изправи пред възможността европейската ескалация да направи войната непечеливша за Русия. Освен това, ответните действия от Европа ще подкопаят руската пропаганда, че намесата на страните от НАТО в Украйна е просто американски трик за подкопаване на Русия. Наративът, че НАТО е агресорът в тази война, е популярен в много части на света и противодействието му може да помогне на Европа да изолира още повече Москва както дипломатически, така и икономически. И тъй като европейските сили биха действали извън рамките на НАТО и територията на НАТО, никакви жертви няма да предизвикат отговор по член 5 и да привлекат Съединените щати. Противникът на Русия няма да бъде НАТО, а коалиция от европейски държави, които се стремят да балансират срещу неприкрития руски империализъм.
Украйна прави най-доброто, на което е способна, но се нуждае от помощ – помощ, която европейските страни са способни и все по-склонни да предоставят. Присъствието на европейски войски би било по-вероятно да предотврати разпространението на конфликта и да предотврати по-нататъшни щети за икономиката и инфраструктурата на Украйна, вместо да форсира руската ескалация. Европейските лидери не трябва да следват диктата на все по-ненадеждните Съединени щати за това как трябва да се води битката в Украйна; те могат и трябва да решат сами как най-добре да гарантират свободата и сигурността на континента. Европа трябва да направи каквото е необходимо, за да защити собственото си бъдеще и това започва с гарантирането, че Украйна ще спечели тази война.
Автори: Алекс Кроутър, Джахара Матисек и Филипс П. О’Брайън; Източник: foreignaffairs.com // Превод: Opposition
