На 6 февруари Турция претърпя най-мощното земетресение поне от 1939 г. В резултат на трусовете в югоизточната част на страната и в съседна Сирия по последни данни са загинали повече от 43 хиляди души, десетки хиляди са ранени.СЗО изчислява, че в зоната на бедствието има приблизително 23 милиона души, включително 1,4 милиона деца.Възможно е мащабната хуманитарна катастрофа да доведе до промени в социално-политическата структура на Турция.
На 14 май в страната ще се проведат президентски избори, след които Реджеп Тайип Ердоган може да загуби властта.
По ирония на съдбата в началото на 2000-те години самият Ердоган стана министър-председател след народното недоволство от правителство, което не успя да се справи с последиците от земетресението от 1999 г. и икономическата криза от 2001 г. Сега турското общество може да поиска сметка на Ердоган и неговата партия за това, че през последните години не са поправили грешките и не са подготвили страната за нов удар на природата.
Нещата са много по-сложни в Сирия, чието ръководство е в международна изолация от много години.
Основните райони на арабската република, засегнати от земетресението, не се контролират от властите в Дамаск. Въпреки това лидерите на редица държави, които доскоро смятаха президента Башар Асад за неподходящ, все повече се насочват към него. Какви други политически промени доведе изместването на тектоничните плочи на Анадолския полуостров?
Ердоган призовава Турция да се обедини около общата скръб.
Но опозицията вече започна да задава въпроси за грешните изчисления на властите. Залогът е изходът от президентските избори на 14 май
Още в първите часове след земетресението турското ръководство, начело с Реджеп Тайип Ердоган, призова да не се политизира темата за природното бедствие, а да се обединим около обща скръб.
„Надявам се, че ще оставим тези ужасни дни зад нас, като проявим солидарност и единство като страна и нация. Днес е денят, в който 85 милиона трябва да бъдат заедно като едно сърце“, каза президентът, говорейки на 6 февруари за извънредната ситуации. Коалиционният съюзник на Ердоган, лидерът на Партията на националистическото движение Девлет Бахчели също подчерта, че сега „не е денят за губене на време в неуместни полемики“.
Въпреки това, постепенно отдалечавайки се от шока, турското общество и особено опозицията започват да анализират критично причините за случилото се и да задават въпроси. Например, направено ли е всичко от властите, за да се избегнат такива мащаби на катастрофата и достатъчно ли е ефективна работата на спасителните служби, за да извадят жертвите от развалините възможно най-бързо?
Така председателят на водещата опозиционна Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу, който е и най-вероятният кандидат от обединената опозиция на предстоящите президентски избори на 14 май, призна във видеообръщение на 8 февруари, че е изумен от това, което е видял на мястото на трагедията:
„Видях положението на нашия народ на мястото [на случилото се].
Отказвам да разглеждам случващото се извън политиката и да се равнявам с ръководството на държавата. <…> В никакъв случай няма да говоря с Ердоган, неговия дворец и [свързаните с него] банди от бенефициенти. Ще се сражавам заедно с моя народ“.
Отделно възмущение на турската общественост предизвиква работата на най-големите медии в Турция, около 95% от които принадлежат към най-близкото обкръжение на Ердоган.Така кореспондентка на телевизионния канал ShowTV внезапно прекъсна разговор на живо с момиче, пострадало от земетресение, което започна да се оплаква от недостатъчно ефективната работа на спасителните служби.
Турските власти не пренебрегват критиките по свой адрес. Още на 7 февруари Главната прокуратура на Истанбул започна разследване срещу журналистите Мердан Янардаг и Енвер Айсевер, които разкритикуваха действията на властите, за „подстрекаване на населението към омраза и враждебност“. На следващия ден достъпът до Twitter, TikTok и Instagram беше ограничен в Турция.
Много въпроси предизвика в турското общество и въведеното от Ердоган извънредно положение за три месеца в 10 провинции, засегнати от земетресението.
През 2016–2018 г. в републиката вече беше в сила извънредно положение. Формално то беше обявено (и удължавано няколко пъти) за преодоляване на последиците от опита за преврат през юли 2016 г. На практика през тези две години Ердоган изпрати в затвора няколко видни опозиционери и журналисти, критикуващи властите.
Този път турският лидер, осъзнавайки несигурността на своята позиция и позицията на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на фона на катастрофалната инфлация и срива на турската лира спрямо долара, може теоретично да разшири извънредното положение до мащабите на цялата страна и дори се опита да отложи изборите от 14 май за по-късна дата.
Въпреки че, според една от широко разпространените версии, по-рано Ердоган е решил да пренесе датата на гласуването от 18 юни за май именно във връзка с рязко влошаващата се икономическа ситуация: дори един месец в Турция може да промени много.
От правна гледна точка, според конституцията на страната, единствената причина за отлагане на избори с до една година може да бъде война, така че за Ердоган може да бъде изключително трудно да обоснове промяната на датата.
Впрочем, след конституционната реформа от 2017 г., според която президентът назначава мнозинството от членовете на Конституционния съд (12 от 15), това не е толкова непреодолима задача.
В същото време ръководителят на Турция може да използва случилото се земетресение, наред с други неща, за да спечели политически точки, апелирайки към идеята за необходимостта от сплотяване около общата скръб и представяйки се като спасител на нацията .
От друга страна, опозицията все по-често ще напомня на Ердоган, че през 2002 г. той и новосъздадената ПСР идват на власт три години след разрушителното земетресение в град Измит, разположен близо до Истанбул (тогава загинаха около 20 хиляди души) и последвалата след него тежка икономическа криза от 2001 г.
Символично е, че именно по време на ПСР в Турция започва бумът на строителството на жилищни сгради – често с лошо качество. Така например през 2018 г., за да спечели избиратели, правителството на Ердоган дори обяви амнистия за нерегистрирани строителни работи, във връзка с което тогавашният шеф на националната камара на строителните инженери Джемал Гьокче почти пророчески предупреди, че поради това турските градове „могат да се превърнат в гробища“.
„Ердоган дойде на власт с опустошението от земетресението от 1999 г…. Изглежда, че ще си тръгне [от власт] с опустошението от земетресението от 2023 г.
Това земетресение, отнело хиляди животи, ще погребе под руините [неговата] политика“, казва Джан Дюндер, един от най-известните турски журналисти, който беше принуден да се премести в Германия преди няколко години.
По един или друг начин е очевидно, че опитният Ердоган ще направи всичко, за да остане на повърхността и да отпразнува 100-годишнината на Турската република начело на страната през октомври 2023 г.
Във външната политика Ердоган доскоро се противопоставяше на Запада. Сега риториката ще трябва да бъде смекчена заради подкрепата, оказана от международната общност на Турция
С наближаването на изборите реториката на Ердоган и неговото обкръжение спрямо западните страни ставаше все по-твърда и непримирима.
Така, на 2 февруари не за първи път посланиците на девет западни държави бяха привикани едновременно в турското външно министерство, чиито генерални консулства преустановиха работа в Истанбул.
Опасенията на дипломатите бяха свързани с резките изявления на Ердоган и други турски политици след актовете на изгаряне на Корана от датския крайнодесен активист Расмус Палудан. На следващия ден шефът на турското вътрешно министерство Сюлейман Сойлу се обърна към американския посланик и го призова да “махне мръсните си ръце от Турция”.
Въпреки изострянето на отношенията западните страни бяха сред първите, които помогнаха на Турция след земетресението. По-специално властите на САЩ изпратиха 150 спасители в републиката, а по думите на президента на САЩ Джо Байдън, Вашингтон е готов да предостави на Анкара „всякаква необходима помощ“.
Специално внимание заслужават Швеция и Финландия, чието влизане в НАТО е в застой през последните месеци, заради постоянно променящата се позиция на Ердоган и новите изисквания, които възникват към Стокхолм и Хелзинки.
И двете кандидатки за членство в Северноатлантическия алианс изпратиха свои спасители и отпуснаха средства за преодоляване на последствията от земетресението в Турция и Сирия.Общо Швеция отдели около 2,82 милиона долара на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Финландия – един милион.
Безусловната готовност на Запада да се притече на помощ на Турция в трудните времена не може да не промени позицията на Анкара.
Очевидно е, че Ердоган, който изгради предизборната си програма на базата на антизападен наратив, ще бъде принуден да промени тона и отношението към партньорите от НАТО, поне на ниво публични изказвания. Освен това не е изключено да се ускори процесът на одобряване на кандидатурите на Швеция и Финландия за членство в алианса.
Във всеки случай постигането на консенсус със скандинавските страни може да бъде представено от турското ръководство като дипломатическа победа.
Ако приемем, че изборите в Турция все пак ще се проведат на 14 май, гласуването за Стокхолм и Хелзинки в парламента на републиката трябва да се проведе преди законодателната власт да излезе във ваканция, тоест до средата на април.
В същото време Анкара, справяйки се с последствията от земетресението, очевидно до известна степен ще се дистанцира от войната в Украйна и по-рядко вероятно да излиза с посреднически инициативи, особено на фона на предаването на нови оръжия на Киев от Западните страни и очакваната ескалация на конфликта.
Сега турският лидер, който преди това беше посредник в преговорите, вероятно ще се ограничи до телефонни разговори с Владимир Путин и Владимир Зеленски, призовавайки страните към политико-дипломатическо решение на конфликта.
Западът помага на Сирия в много по-малък мащаб отколкото на Турция. Но режимът на Асад все пак може да извлече политическа полза, като поправи отношенията с арабските държави.
Докато Турция приема спасители от най-малко 95 страни, със Сирия нещата са много по-сложни.Режимът на президента Башар Асад е в международна изолация и под санкции от много години.„Никой един от представителите на европейските страни или Съединените щати не се осмели да изпрати дори палатка, торба с ориз или одеяло на гладуващия сирийски народ, засегнат от земетресението“, оплака се Мунзир Ейд, колумнист на вестник Al-Watan, близък до сирийското правителство.
Готовност да помогне на Дамаск първи открито заявиха Беларус и Русия, която поддържа военно присъствие в Арабската република.
Самолети с хуманитарна помощ изпратиха и Армения, Иран и Обединените арабски емирства. Освен това, неочаквано за мнозина беше обаждането на египетския президент Абдул Фатах ас-Сиси до неговия сирийски колега (по-рано двамата лидери никога не са се обаждали) с предложение за подкрепа.
От останалите арабски страни Алжир, Йордания и Саудитска Арабия, по-специално, декларираха готовност да помогнат на Сирия заедно с Турция, държави, които наскоро започнаха предпазливо да възобновяват контактите си с режима на Асад.
Тази подкрепа дава още по-голяма легитимност на ръководството на Сирия и увеличава шансовете на страната да се върне в Арабската лига, членството на Дамаск в която беше спряно през ноември 2011 г., след избухването на сирийския конфликт.
Доста безпрецедентна стъпка предприеха и израелските власти, които освен на Турция решиха да окажат помощ и на Сирия, с която еврейската държава по същество е във война от 1948 г.
Както уточни израелският премиер Бенямин Нетаняху, молбата за помощ към Дамаск идва от международен източник. Според израелския вестник Haaretz Русия е помолила Израел за подкрепа за Сирия.
Представители на няколко западни държави дадоха да се разбере, че ако предоставят помощ на Дамаск, то определено няма да е директно. По-специално, Германия обяви отпускането на един милион евро на сирийците чрез неправителствената организация Malta International, за да не се изправя директно пред режима на Асад.
Не по-малко сериозен проблем за сирийските власти от невъзможността да получат западна помощ е, че повечето от засегнатите от земетресението територии просто не се контролират от Дамаск.
Около четири милиона души в северозападната провинция Идлиб, която се контролира от подкрепяни от Турция бунтовнически групи и преди бедствието, разчитаха единствено на международна помощ.
Доставките на хуманитарна помощ в този регион бяха извършвани в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, приета за първи път през 2014 г.
От 2020 г. резолюцията позволява пратки само през един граничен пункт, наречен „Баб ал-Хава“, който беше силно повреден от земетресението. Два дни след земетресението на сайта на ГКПП се появи съобщение, че служителите му са “готови да приемат международна помощ, но тя не идва”.
Така или иначе Анкара, която преди това се занимаваше с тези територии, сега очевидно се фокусира върху преодоляването на последствията от земетресението в Турция, но не и върху земите на Сирия.
Не по-добра е ситуацията и в териториите, контролирани от Дамаск (особено в Алепо, вторият по големина град в страната), където по последни данни на сирийското здравно министерство са загинали най-малко 390 души.
Ръководството на Арабската република, което от много години се бори с недостиг на гориво и електроенергия и с обезценяването на националната валута, очевидно не е в състояние самостоятелно да устои на последствията от такова мащабно бедствие.
Не е изключено общото нещастие да сближи позициите на Анкара и Дамаск, които напоследък доста активно демонстрират готовност за контакт след повече от 10 години замразяване на отношенията. След срещата на министрите на отбраната на двете страни в Москва през декември 2022 г., още през януари се очакваха консултации между външните министри на Турция и Сирия, за да се подготвят разговорите тет-а-тет между Ердоган и Асад. Сега, обединени от обща скръб, лидерите вероятно ще успеят да намерят общ език по-бързо. И може би без посредничеството на Кремъл.
Източник: meduza.io
Превод: opposition.bg
