„Преживявали сме това и преди“, „Стига с фарса“, „Не за това загина баща ми“ – с такива лозунги вечерта на 22 юли хиляди украинци излязоха на протест срещу закон, който лиши най-важните антикорупционни органи в страната от тяхната независимост и доведе до най-голямата политическа криза от началото на руската инвазия.
Демонстрациите бяха предшествани от представление в две действия. В деня преди гласуването на законопроекта, Службата за сигурност на Украйна (СБУ) извърши общо 80 претърсвания, свързани с дейността на 19 следователи от Националното бюро за борба с корупцията (НАБУ). Това беше съпроводено от добре организирана информационна кампания, целяща да очерни цялата институция, а не конкретните обвинени лица, и да подготви почвата за промени в закона.
По-нататъшните събития се развиха със светкавична скорост. Според украинските медии, в нощта на 21 срещу 22 юли депутати от президентската партия „Слуга на народа“ са одобрили изменения, според които НАБУ и САП (специализирана прокуратура за борба с корупцията) трябва да бъдат поставени под пълния контрол на главния прокурор, което означава, че те де факто ще загубят своята независимост. Измененията бяха добавени към предварително регистрирания законопроект и бяха подложени на гласуване сутринта от Върховната рада, която прие закона. Вечерта той беше подписан от президента Зеленски и веднага публикуван в правителствения вестник, с което придоби правна сила.
“Не знам друг закон да е приет с толкова бързи темпове”, признава Андрий Боровик, ръководител на аналитичния център Transparency International Ukraine.
Понякога важни законопроекти за отбрана са заседнали във фризера на парламента с месеци, но този път целият законодателен процес отне само 16 часа. За по-малко от 24 часа беше унищожена антикорупционната инфраструктура, чието изграждане отне 10 години.
Според източници на The Economist, внезапността, с която бяха атакувани НАБУ и САП, изненадала дори хора от най-близкото обкръжение на президента. Има обаче и такива, които посрещнаха промените с облекчение. Валери Пекар, публицист, футуролог и преподавател в Киевско-Могилянската бизнес школа, посочва, че депутатите, гласували за унищожаването на НАБУ и антикорупционните САП, са били тези, които са участвали в антикорупционни разследвания, което е очевиден конфликт на интереси.
След гласуването на закона в много украински градове започнаха спонтанни протести, а самите украинци говориха за чувство на дежавю и недоверие, че трябва да протестират отново. В края на краищата, така започна Революцията на достойнството през есента на 2013 г., предизвикана от решението на тогавашния президент Виктор Янукович да се откаже от интеграцията със Запада.
Въпреки че НАБУ и САП често бяха критикувани за некомпетентността си в борбата с корупцията, те бяха условие и гаранция, че Украйна няма да се отклони от европейския път.
“Обществото беше готово да прости много на управляващите, стига най-важното постижение на Революцията на достойнството да остане непокътнато – проевропейският курс на Украйна. Това беше един вид неписан обществен договор”, казва Валери Пекар.
Несъвършена институция
През 2014 г., веднага след Революцията на достойнството, борбата с корупцията изглеждаше като основен политически въпрос. В Донбас вече се водеше война, а в Киев излизаха наяве още скандали от ерата на Янукович.
По това време Украйна се представи катастрофално в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International – тя се класира на 142-ро място от 176 изследвани държави. Новите власти, възпитани от революцията, обаче не бързаха да изпълнят основното изискване на ЕС – създаването на напълно независима антикорупционна инфраструктура, т.е. разследваща инстанция, прокуратура и съд, които да могат да разглеждат дела на най-високите нива на управление в затворен цикъл.
“Не знаем дали Върховната рада щеше да гласува в полза на НАБУ и САП, ако ЕС не беше оказал натиск. Той обвърза безвизовото пътуване с въвеждането на механизми за борба с корупцията. Депутатите нямаха избор”, спомня си Володимир Фесенко, украински политолог.
През 2015 г. законът най-накрая беше приет, а западните партньори на Украйна финансираха създаването на НАБУ и САП. „Западът предостави финансова, организационна и политическа подкрепа, а Министерството на правосъдието на САЩ по същество беше външен политически куратор на НАБУ“, добави Фесенко.
Но много политици бяха силно обезпокоени от американското лоби в собствения им двор. Не липсваха гласове зад кулисите, че Украйна се е превърнала в „колония“ на Запада. Още по-неудобен беше фактът, че НАБУ и САП можеха да посегнат на практика към всеки – депутати, съдии, министри, бивши президенти.
“Разследванията за корупция не бяха харесвани от политическия и бизнес елит. Антипатията към НАБУ и САП обедини новата опозиция на Майдана и старите политически елити”, казва Фесенко. От двете страни на барикадата НАБУ и САП бяха възприемани като заплаха.
На свой ред, във властовите структури, по-високите заплати, специалните отношения със Запада и по-големите процедурни възможности на новите институции предизвикаха раздразнение. Но дори и с тази възможност за маневриране, бързо се оказа, че НАБУ и САП са некомпетентни. Следователите и прокурорите често не са подготвени и с ниски познания на закона. Някои случаи бяха премълчани, докато други бяха публично достояние, въпреки че изглеждаха тривиални в сравнение с истинските корупционни скандали. Следователите обаче все по-често правеха „изтичания“ на информация към медиите и организациите за борба с корупцията, предизвиквайки шум вместо осъдителни присъди.
“Първият опит за демонтиране на НАБУ и САП беше направен от Порошенко. Дори тогава СБУ е извършвала обиски и арести, като и двете институции са говорили за опити за политически натиск”, казва Фесенко.
Отмъщение
Докато САЩ оказваха натиск върху украинския елит, НАБУ и САП, макар и често критикувани, продължиха работата си. Всичко се промени със завръщането на власт на Доналд Тръмп, който ясно заяви, че не го е грижа за демокрацията, особено в Украйна. Антикорупционната инфраструктура загуби най-големия си щит.
Нямаше и натиск от Европейския съюз, който зае позицията, че докато войната трае, е по-добре да не се влиза в конфликт с Киев. “ЕС иска Украйна да не загуби войната и това е приоритет, от който зависи собствената му сигурност. Така че той си затваряше очите за много неща”, казва Фесенко.
Повратният момент настъпи в средата на юни, когато НАБУ неочаквано се насочи към Олексий Чернишов, вицепремиер, министър на националното единство и тайно стар колега на Зеленски, който отдавна беше сочен за следващия министър-председател на Украйна. Чернишов беше обвинен в злоупотреба с власт и получаване на незаконни облаги в изключително големи размери. С други думи, той е използвал властта си, за да прехвърли парцел в Киев на предприемач за изграждането на жилищен комплекс, което е могло да причини загуби на държавната хазна в размер на приблизително 1 милиард гривни (приблизително 110 милиона злоти). Чернишов твърди, че е невинен, но гаранция от 120 милиона гривни (10,5 милиона злоти) е била внесена от негово име от компания, свързана с предприемача.
Една от версиите защо кръгът на Зеленски реши да ограничи независимостта на НАБУ и САП сега е отмъщение за случая „Чернишов“. Това накара президентския кабинет да осъзнае, че подобни „изненади“ могат да се появят на всяка крачка.
“Не е голяма тайна, че схемата, за която беше обвинен Чернишов, т.е. парцел срещу апартамент, е типичен пример за корупция. Подобни подкупи са често срещани от 90-те години на миналия век. Подобни обвинения биха могли да бъдат повдигнати срещу половината украински чиновници”, казва Фесенко.
Но според Фесенко, зад кулисите циркулира и друга версия на събитията. Според нея, президентската канцелария е атакувала НАБУ и САП, защото са се насочили към Тимур Миндич, бивш бизнес партньор на Зеленски от времето на студиото “Квартал 95”.
Дискредитация
Случаят с Чернишов предизвика огромен скандал, но въпреки това той не беше уволнен. Това беше първият обезпокоителен сигнал. Друг такъв инцидент се случи в края на юни, когато правителството, в нарушение на закона, отказа да признае резултатите от конкурса за ръководител на Бюрото за икономическа сигурност (БИС). Конкурсът е проведен с участието на западни експерти, за да се гарантира независимостта на селекцията, и е спечелен от Александър Цивински, дългогодишен следовател в НАБУ с добра репутация.
“Вероятно се е смятало, че това назначение ще укрепи НАБУ и ще създаде много силен център, който изобщо не е подчинен на правителството”, казва Фесенко. Цивински е трябвало да бъде дискредитиран заради „връзките си с Русия“, основани на факта, че баща му живее в тази страна.
По ирония на съдбата, Александър Сирски, главнокомандващият на украинските въоръжени сили, който е роден в Русия, е в идентична ситуация. По-късно СБУ ще използва подобни тактики, за да дискредитира други следователи от НАБУ.
На сутринта на 21 юли ръководителите на САП и НАБУ тъкмо започват работна среща в Лондон, когато телефоните им започват да се нажежават. Оказва се, че СБУ тъкмо започва мащабна, координирана операция. Претърсванията са извършени на 19 следователи от НАБУ. В случая с няколко души, използваният претекст е бил участието им в автомобилни катастрофи, случили се преди много години. Други следователи бяха обвинени в сериозни престъпления като държавна измяна, незаконна търговия с Русия и корупция в интерес на олигарси.
Началникът на регионалното управление на НАБУ в Днепропетровска и Запорожка област Руслан Магамедрасулов беше обвинен в укриване на факта, че баща му има руско гражданство и с помощта на сина си се опитвал да продава технически коноп в Дагестан, откъдето произхожда семейството. Майката на детектива получавала пенсия от самопровъзгласилата се ДНР и писала коментари в интернет, възхвалявайки сепаратисткия анклав. Освен това, според СБУ, Магамедрасулов е поддържал контакти с избягалия проруски депутат Фьодор Христиненко, който е „високопоставен агент на ФСБ“.
При претърсвания на хора, свързани с Христиненко, СБУ открива поверителни документи от НАБУ. Александър Скомаров, детективът, който е работил по случая на Чернишенко, също е обвинен във връзки с Христиненко. Според СБУ, детективът е пътувал в чужбина по работа, когато в съседното купе е бил олигархът Генадий Боголюбов, който е бягал от Украйна. Според СБУ, Скомаров му е помогнал да избяга, въпреки че според изтекли данни самият ръководител на СБУ Васил Малюк е признал в началото, че това е съвпадение.
Според политолога Фесенко, някои от твърденията на СБУ може да се потвърдят. Руските къртици в украинските държавни структури не са нищо ново. Те бяха засечени дори на високи позиции в СБУ. Много въпроси обаче остават без отговор. Защо сега започват да излизат наяве неща, за които службите би трябвало да знаят отдавна? “Затова и обиските на СБУ създават впечатление за добре координирана акция. А съпътстващата ги информационна кампания хвърли лоша светлина върху целия офис, целяща да създаде образа, че всички антикорупционни органи са шпионска мрежа. Това е дискредитиране на НАБУ като институция”, казва Фесенко.
Краят на една епоха
Според украинските медии, докато бурята около обиските все още е продължавала, СБУ се е явила и в САП, изисквайки достъп до всички досиета, включително информация за текущи дела, информатори и потенциални обвиняеми. Сега много от тези случаи може никога да не видят бял свят.
Действителният ръководител на НАБУ и САП в момента е главният прокурор, който се назначава от президента. Неговите правомощия ще включват приемане на дела от НАБУ и възлагане на разследвания на други органи, делегиране на правомощията на прокурора от САП на други прокурори, предоставяне на детективите на „задължителни писмени инструкции“ и дори приключване на дела.
Преди, когато опозицията обвиняваше Зеленски в авторитарни уклони, по-голямата част от обществото не го приемаше насериозно. Сега тези обвинения вече не звучат измислени или преувеличени. Атаката срещу независимостта на антикорупционната инфраструктура е непростима в очите на украинците.
Според Валери Пекар, Зеленски е нарушил неписания обществен договор. “Обществото беше готово да прости много на правителството, стига най-важното постижение на Революцията на достойнството, т.е. проевропейският курс на Украйна, да остане непокътнат”, казва Пекар. Лишаването на НАБУ и САП от независимост очевидно беше възприето като отстъпление от европейския път. “А на това се гради цялата страна – на мечтата за европейско, а не руско бъдеще”, казва Пекар.
Досега Европейският съюз не е обявил, че ще предприеме решителни стъпки. „Сериозно съм обезпокоена от днешното гласуване във Върховната рада. Премахването на ключови гаранции, защитаващи независимостта на НАБУ, е сериозна крачка назад. Независими органи като НАБУ и САП са от съществено значение за Украйна по пътя ѝ към ЕС. Върховенството на закона остава в основата на преговорите за присъединяване към ЕС“, написа Марта Кос, еврокомисар по разширяването.
Според изтекли от пресата данни обаче, преговорите за присъединяването на Украйна към ЕС ще бъдат отложени на този етап.
На свой ред Володимир Зеленски, изправен пред безпрецедентна вълна от критики както в Украйна, така и на Запад, заяви, че ще въведе нов закон, който уж би увеличил независимостта на НАБУ и САП. Засега обаче е ясно, че резултатът от този скандал ще бъде борба на всички срещу всички – службите, елитите, олигарсите. Това още повече отдалечава Киев от реалностите на фронта, където отбранителните линии скърцат поради липса на личен състав. Единственият победител в тази ситуация е Кремъл.
Премината е тънка граница. Вече няма никаква сдържаност или самоцензура, когато става въпрос за критикуване на властимащите. Властите също заеха своята позиция: да не слушат обществото, да стигнат до конфронтация. “Всичко това се е случвало и преди. Знаем как ще завърши”, казва Валери Пекар.
Автор: Татяна Колесниченко
Източник: Wirtualna Polska
Володимир Зеленски, корупция, война в Украйна, протести в Украйна
