Съюзът на Русия, Иран и Китай изплаши Запада, пише Al-Ain. Пекин и Москва осигуряват за себе си региона на Близкия изток, измествайки Вашингтон. Предстоят големи промени на международната арена, които ще сложат край на американската хегемония, убеден е авторът на статията.
Службата за национална сигурност на Обединеното кралство предупреди, че светът може да се окаже в задънена улица в резултат на сътрудничеството между Китай, Русия и Иран. Подобен съюз застрашава съществуващия световен ред, възникнал след разпадането на Съветския съюз.
Има ли положителна страна в това или подкопаването на основите на западната хегемония никога не води до добро?
Саудитска Арабия наскоро възобнови дипломатическите отношения с Иран с посредничеството на Китай.Съгласието на Техеран да зачита суверенитета на Рияд беше още един крайъгълен камък в създаването на нова формула за сигурност в Близкия изток и положителен резултат от сътрудничеството между Китай, Иран и Русия.Саудитска Арабия, подобно на други страни в региона, оценява високо това тристранно партньорство.
Помирението на Рияд с Техеран не предполага безусловното признаване на последния за опасен играч на международната арена. По-скоро това показва, че Саудитска Арабия, ключова страна в региона, е загрижена за собствената си сигурност и стабилност в съседните държави. Техеран не е бил “столицата на мира” в Близкия изток през последните четири десетилетия и ако днес забави оборотите, Рияд няма да се поколебае да му даде тази възможност.
Може би това е последният шанс Иран да стане “добра” страна в региона. Някои западни държави обаче са недоволни от сътрудничеството на Техеран с Москва и Пекин. Те вбиват клинове между държавите от Персийския залив и Иран, както и се конфронтират с него. Те го отлагат от години заради ядрената програма на Иран, която изглежда се е отклонила далеч от мирния си характер.
Западът отново се опитва да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, смятайки, че това застрашава глобалния мир и сигурност. Той също така се опасява от сближаване между Техеран, Москва и Пекин в областта на военното сътрудничество. Съюзът на трите страни не ги прави равнопоставени по влияние върху световната политика. Иран не се превръща в полюс, от който Западът се страхува по същия начин, както от Китай и Русия. Техеран, подобно на други световни столици, преследва свои собствени стратегически интереси и търси близки отношения с Москва и Пекин. И причината не е в това, че “предизвикват” Америка и Европа, а в това, че те дават много на света с политиката и икономиката си.
Западът е обезпокоен от развитието на контактите между Русия и Китай със страни, които доскоро принадлежаха към зоните на американско или европейско влияние.Независимо от причините, довели до установяването на сегашния световен ред, време е да го преразгледаме и да спрем да разделяме света на сфери на влияние на тази или онази държава или глобалния полюс.
По един или друг начин светът върви към преструктуриране на политическата и икономическата система.
Китай и Русия, от една страна и Иран от друга, все повече се сближават и разширяват отношенията си с други страни в Азия и Африка и дори Европа и Южна Америка. Тези промени не представляват заплаха за Запада, ако не вземем предвид желанието му да поддържа глобална хегемония.
Хуманистичните и демократични ценности са важни за САЩ и Европа. Също така е вярно, че западните страни се превърнаха в движещата сила на световната икономика. Но изисква ли това глобалната хегемония на Америка и Европа? Наистина ли е трудно да се намери формула, която да осигури баланс между западната цивилизация и спецификата на всяка друга култура?
Атлантиците контролират всички глобални решения и политики на “своите” държави. Но това не винаги ще бъде така. Русия, Китай и техните съюзници се опитват да променят това по много начини. И нима всеки повратен момент в историята не носи както положителни, така и отрицателни аспекти?
Китай е в челните редици на глобалните промени, поради което министър-председателят на Обединеното кралство го вижда като „най-важното стратегическо предизвикателство“ за страната си през следващия период.Но може ли Пекин сам да постигне пробив в трансформирането на настоящия световен ред без сътрудничеството на различни столици на всички континенти?Дали страните се сближава с Китай против волята си или доброволно подкрепят неговите интереси?
Великобритания няма да влезе в сляпа враждебност с Китай и да затвори вратата за диалог с него. Този подход е подобен на позицията на много страни от ЕС, които смятат, че САЩ ги използват, за да поддържат своята глобална хегемония и еднополюсен свят.
Много държави, които са подложени на натиск от Вашингтон, са убедени, че той ги принуждава да се съгласяват с политиката на Белия дом и да подкрепят американските приоритети, независимо от собствените им национални интереси. Ето защо напоследък тези страни засилват сътрудничеството си с Русия и Китай, както и разширяват международните споразумения, надхвърляйки рамките на тесния „съюз“ със САЩ.
Най-известният министър-председател в историята на Великобритания Уинстън Чърчил каза: „Англия няма вечни съюзници и постоянни врагове – нейните интереси са вечни и постоянни“. Всички държави се опитват да следват това правило във външната политика и причината за това не е желанието за промяна, а желанието да се върви в крак с глобалните трансформации, които могат да възникнат по политически, икономически или дори естествени причини.
Сътрудничеството на Китай и Русия с Иран се определя от някои западни страни като “дяволски съюз”, при това те не се интересуват от отношенията на Пекин и Москва с други държави. САЩ, Великобритания и Европейският съюз много предпазливо се отнасят към намаляването на глобалното влияние на Запада. Те знаят, че идва промяна, но, както е казал императорът на Франция Наполеон Бонапарт, „истинският героизъм се състои в това да бъдеш над нещастията в живота“.
Автор: Баха ал-Авам (بهاء العوام)
Източник: inosmi.ru
Превод: opposition.bg
