Механизмите на пропагандата и в двата случая се оказаха толкова сходни, че нямаше как да не обърнем внимание на това как се води съвременната информационна война.
„Лош удар“ по родилния дом в Мариупол: четирима загинали
На 9 март 2022 г., по време на щурма на Мариупол, родилна болница № 3 беше сериозно повредена.
Според очевидци е имало две експлозии, които са повредили сградата, убивайки четирима души, включително бременна жена.
Няма много твърдо установени факти. Имало е експлозии. Загинали са хора. След това започват реконструкции и предположения. За щастие атентаторите не са си поставили за цел специално да разрушат изцяло родилния дом и да убият всички: боеприпасът избухва недалеч от сградата, а най-големи щети бяха нанесени на зданието, в което вече нямало хора и паркирани наблизо автомобили.
Имало ли е военнослужещи от украинските въоръжени сили непосредствено в родилен дом №3?
Вероятно не. Украинските въоръжени сили са окупирали перинаталния център в другия край на града, тъй като той има автономно захранване. В конкретния родилен дом № 3 нямаше следи от украински войски. Друг е въпросът дали са били в околните къщи; и отговорът е по-скоро положителен. А по-нататък е можело да се случи всичко – дисперсията при използване на тежки, нискоточни оръжия в града дава чудовищни ефекти – цивилни и военни са наблизо.
Вярно, остава въпросът защо такава тълпа цивилни изобщо е останала в Мариупол.
И отговорът вече беше даден от много жители на Мариупол: украинските военни не пускат никого от града. Обръщали колоните от бежанци, принуждавали хората да действат като жив щит. С всички произтичащи от това последствия.
В същото време самият факт на обстрела беше широко отразен в световната преса и веднага беше определен като военно престъпление на руските въоръжени сили.
Какви са боеприпасите, откъде идват и кой ги е изстрелял, имало ли е украински военни близо до мястото на обстрела – всички тези въпроси дори не бяха повдигнати.
Просто „руснаците бомбардират родилните домове, защото са човекоядци“.Украинският президент Владимир Зеленски веднага обяви, че тази трагедия е „последното доказателство за геноцида над украинците“.ООН осъди атаката, а ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел я нарече “чудовищно престъпление”.Украинските и световните медии се фокусираха върху тезата за целенасочена бомбардировка – други версии всъщност дори не бяха разгледани.
Снимки и видеозаписи от мястото на събитията бяха разпространени във всички медии, а броят на жертвите, макар и недиректно обявен, се предполагаше, че е много по-голям от действителния.
Всичко се промени, когато Марианна Подгурская, даде интервю за журналисти от Донбас. Тя е една от свидетелите на обстрела, чиято снимка беше използвана от западни медии без нейно съгласие.
Характерно е, че правилността и общата достоверност на материала се потвърждава дори от опозиционни неукраински издания.
Подгурская отрече версията за бомба над родилния дом и спомена украинските военни, които изгонили родилките от другите перинатални центрове.
Тя отбеляза и нетактичното поведение на журналистите от американското издание АП, които изрязват нейното интервю.
Изведнъж се оказа, че цялата пропагандна кампания, която си постави за цел да обвини руските въоръжени сили в целенасочено убийство на бременни жени, е просто плод на работата на враждебни медии.
Но вече беше твърде късно – интервюто на Подгурская почти не се разпространи на Запад, а и в Русия е по-малко известно от първоначалните изявления на Киев, обвиняващи руските военни.
„Добър удар“ по болница Ал-Ахли: стотици убити пациенти и бежанци
Нощният взрив на територията на болницата Ал-Ахли в Газа веднага започна да обраства с чудовищни подробности.
По първоначална информация израелска бомба или ракета е поразила сградата на болницата и буквално я е унищожила, заедно със стотици пациенти и бежанци, укриващи се на територията на лечебното заведение.
Важно е да се отбележи, че болничният комплекс беше мястото, където се криеха хиляди хора, прогонени от домовете си от безразборни израелски бомбардировки.
Преди това болницата вече беше обстрелвана на 14 октомври, след което на 16-ти израелците поискаха евакуацията на 20 болници в северните райони на Газа, включително Ал-Ахли.
От администрацията на лечебното заведение заявиха, че извеждането на хората е невъзможно поради липса на легла в болниците в южната част на сектора и значителен брой нетранспортабилни пациенти. Този факт, както и предишните безразборни бомбардировки на жилищни райони, лесно обясняват защо версията за умишлено нападение на ЦАХАЛ срещу болницата първоначално се възприема от всички като повече от вероятна.
Обявеният брой на жертвите расте от час на час и в пика си достига 1 хил. души.
Всичко това създаде картина на някакво тотално клане, в което загинаха хиляди и само завъртя още повече маховика на медийната истерия, към която незабавно се присъединиха и западните медии.
Тъй като събитията се случиха вечерта и подробностите започнаха да текат масово през нощта, през това време правителствата на страните от ЕС и САЩ не успяха да изготвят единна версия на случващото се.
Именно поради тази причина в европейската и американската преса масово се появиха материали, в които се говори за трагедията относително честно, без да се плъзга към безусловна подкрепа за Израел.
Израелците реагираха доста бързо на медийната атака на Хамас, но все още нямаха време да представят своята гледна точка до момента, в който общественото мнение на буквално цялата световна общност вече беше ясно настроено срещу Тел Авив.
Опитите да се докаже, че произхода падналата ракета е от Хамас с помощта на кадри от онлайн предаването на Ал Джазира се натъкнаха на подигравка на версията за „самообстрел“ (по някаква причина обаче на Запад няма въпроси относно „самообстрели“ на Донбас). Колкото и да е странно, дори опитите на произраелски източници да се усъмнят в броя на жертвите бяха игнорирани.
Едва на сутринта обединената западна пропагандна машина се „прегрупира” и рязко смени тона.
И уж имало по-малко жертви и като цяло „отговорността беше прехвърлена на Израел твърде бързо“. Но когато в действие влезе тежката артилерия в лицето на Байдън, който веднага обвини „другия отбор“ за трагедията, всичко стана напълно ясно за европейската и израелската общественост.
Но Тел Авив дължи това „прозрение“ не на обективността на световните медии, а на принадлежността си към „цивилизования свят“. Ако в случая с Израел журналистите веднага започнаха да добавят „актуализации“ към вече публикувани материали, че „всичко не е толкова еднозначно“, то когато се отнася до Русия, епизодите на признаване на западни издания, че грешат, могат да се преброят на пръстите на едната ръка.
В същото време в мюсюлманския свят информационната кампания на Хамас заработи с пълна сила.
Всички западни опровержения там (не без основание) се възприемат като опити да се оправдаят израелските престъпления срещу цивилното население на Газа. Продължават масовите демонстрации и протести в Турция и арабските страни. Дори почти се стигна до това тълпа да щурмува американската военна база „Кюреджик” в турската Малатия и израелското посолство в йорданската столица Аман.
Бъдещето на информационната война
Медийното пространство отдавна се превърна в още един фронт на съвременните конфликти.
Цивилните вече периодично стават жертви на войната и дори врагът да не се „нагласява“ и да не извърши нищо, което прилича на военно престъпление, винаги може да се „измисли“ някаква трагедия. Всички ли си спомнят прословутите „Бели каски“?
Подкрепата за Украйна щеше да е много по-малка, ако не беше „колективният Буч“, който представя Русия като човеконенавистен Мордор.
Няма значение, че за 600 дни ООН може да потвърди само малко над 9,8 хиляди цивилни смъртни случая от двете страни на конфликта, докато в арабско-израелския конфликт броят на жертвите вече се доближи до 5 хиляди за 10 дни. Основното е първо да се покажат на обикновения човек милиони убити мъже, изнасилени бебета и изядени жени, а после дори и да се окаже, че не е вярно, на никого няма да му пука. Новинарският дневен ред ще се промени и зрителят ще остане само с най-яркото изображение.
Когато „правилните“ бомби и снаряди падат върху „грешните“ хора, това е добре, но когато е обратното, е лошо.
Това е различно! Трябва да се разбира!
Медийните звена на Хамас обаче показаха перфектно, че и двама могат да играят тази игра. Въпреки факта, че ключови западни медии сега се присъединиха към избелването на Израел, нарастването на антиеврейските и пропалестинските настроения в Европа и Съединените щати ще бъде много трудно да се спре.
Несправедливостта на подхода на „световната общност” към въпроса за оценката на „военните престъпления” вече е очевидна за всички.
Докато на Израел е простено постоянното безразборно обстрелване на жилищни райони на Газа с всички забранени и разрешени боеприпаси с хиляди жертви, Русия, която е почти невъзможно да бъде осъдена за подобен безразборен обстрел, е обявена за световно зло и е заплашена да бъде повлечена до Хага.
Докато на Израел е дадено „правото на защита“, на Русия е отказана самата възможност да има национални интереси.
Но всеки ден все повече хора по света осъзнават този фарс и отказват да делят човечеството на такива, за които е „жалко“ и такива за които „не много“.
Автор: Александър Соцки; Източник: readovka.space// Превод и редакция: opposition.bg
