Терминът е създаден за първи път от психотерапевта от трансперсоналната психология Джон Уелуд в книгата му „Към психология на пробуждането: будизъм, психотерапия и пътят на лична и духовна трансформация“ в началото на 80-те години.
Според Уелуд духовното заобикаляне може да се дефинира като „склонността да се използват духовни идеи и практики, за да бъдат заобиколени или да се избегне изправянето пред неразрешени емоционални проблеми, психологически рани и незавършени задачи на развитието“.
Примери за това могат да бъдат …
- Обвинението на циклите на Луната, звездните знаци, ретроградността и т.н. за всички емоции.
- Вярването, че всичко, което се случва, е знак.
- Усещането, че всички сме контролирани от „колективна енергия“ и всичко, което се случва, е заради това.
- Достигане до живот изцяло в идеалистичен духовен начин на съществуване, като същевременно избягвате настоящето.
- Вярването, че трябва да се „издигнете“ над своите емоции или земни проблеми, за да постигнете мир и просветление.
- Прехвърлянето на вината върху другите за вашите чувства и описването им като „отрицателни енергии“, за да избегнете лична отговорност за вашата собствена вътрешна реакция.
- Мисленето, че можете да преодолеете всички несгоди с позитивно мислене.
Уелнес индустрията често насърчава идеи за токсична позитивност и ползите от оптимистичното мислене и може да бъде скрита сила зад духовен „околовръстен път“. Това означава, че хората не могат да бъдат добре, ако не са в състояние да се издигнат над всяка негативност. Трудността идва при това, че трудните емоции са напълно нормални и могат да бъдат индикатор за нужда от промяна или растеж. Пренебрегването на тези признаци може да доведе до проблеми като:
- Избягване на неразпозната или неизлекувана травма.
- Тревожност
- Сляпо доверие към духовни водачи, системи или вярвания.
- Духовен нарцисизъм.
- Съдене на другите.
- Потискане на естествени и оправдани емоции.
Източник: FB страница нa Integrative Counseling and Psychotherapy Network, UK
