Глава II. Комплимент от шефа.
Широката общественост за първи път чу за бизнесмена Пригожин в края на август 2011 г., когато започнаха масово да уволняват готвачи и миячи от училища в югоизточната и северната част на Москва. Хората бяха уволнявани, защото училищните столове имаха нов “собственик” – търгът за доставка на храна за учебните заведения беше спечелен от малко известната тогава фирма “Конкорд”.
Сумата на договора по днешните стандарти изглежда незначителна – 1,6 милиарда рубли.
Но това беше само началото.
Появата на Пригожин в обществото е неуспешен: съкращенията все още са половината от проблемите, но и учениците не получиха храна в началото на учебната година.”Конкорд” просто не успява да оборудва столовите.Бизнесменът трябваше да се оправдава: „Тъй като ни беше възложено и инсталирането на оборудването и всички други технологични процеси, не всичко е толкова гладко, за съжаление.Някъде проблеми с тока, другаде нещо друго … Решаваме всичко.Затова е възможно в някои училища още няколко дни да има проблемни моменти.Но мисля, че преди 10 септември ще ги решим.Даже по-рано.<…> Просто времето за подготовка беше малко.Само преди две седмици имахме конкурс за организация на храненето в училищата.<…> На някои места не ни стигна времето ”, обяснява се той объркано.
А след това се оказа, че проблемът не е само в забавянето на доставките.
Училищата в Санкт Петербург, чиито ученици Пригожин тихо храни още преди да дойде в Москва, решиха да изразят претенциите си към бизнесмена.
- „Всичко е еднообразно, менюто е циклично.
Постоянно имаме рибни кюфтета с оранжев цвят и доматен сос. А още и някакви бели кюфтета. Модифицирана соя ли е това? Не знаем какъв е този продукт. Полуфабрикати. И ни омръзна да ги ядем. Не може да се яде едно и също през цялото време.” Жалба от училище номер 67.
- „Можеха просто не да не донесат храна.
Случвало се е да няма с какво да нахраним децата. Достатъчно често. В началото около веднъж седмично. Те се измъкваха, както можеха.” От училище номер 185.
- „Кюфтетата са напълно негодни за консумация: при дългосрочно съхранение те губят вкуса си.
Много деца и дори и възрастни – второто, особено тези кюфтета, не можеха да ги ядат, след което се появяваха киселини. Много отиде в торбите за боклук.” От училище номер 197.
Осъзнавайки, че вълната от критики е твърде силна, Пригожин избра най-доказаната в Русия тактика – просто спря да отговаря.
И продължи да превзема пазарите. След като коригира системата в училищата, започвайки да храни децата, макар и безвкусно, но стабилно, бизнесменът предлага услугите си на болниците и армията.
В края на 2012 г. неговите структури получават 92 от 100-те милиарда рубли, отпуснати за прехрана на военните през 2013 и 2014 г. Оттогава паричният поток от Министерството на отбраната към Пригожин не е пресъхнал.
Ако държавата разбираше до какво би довело неограниченото финансиране на усмихнатия петербургски бизнесмен с криминално минало, може би, поне за самосъхранение, щеше да спре да му дава пари.
Още повече, че поводът се появи през 2018 г.
През декември стотици деца, живеещи в югоизточната част на Москва, развиха подобни симптоми: повръщане, лошо разстройство, повишена температура.
Мнозина трябваше да бъдат хоспитализирани в тежко състояние, някои се озоваха в интензивно лечение. В материалите от прокурорската проверка се казва: „Причината за груповата заболеваемост е консумация на продукт, съдържащ бактерия ешерихия коли“. Всички болни имаха едно общо: ходеха в детски градини, в които доставяха храна фирмите на Пригожин.
Епидемично изследване потвърди, че причината е некачествена храна.
И тук, изглежда, всички договори с Пригожин можеха да бъдат прекратени. Но решават да потулят инцидента: Роспотребнадзор глоби „Конкорд“ с 2 милиона рубли, три дузини родители получиха обезщетение от 10 хиляди, някои Пригожин доброволно компенсира за морални щети и разходи за лечение. Стова всичко свърши.
Бизнесът продължи да набира скорост.
От 2011 до 2023 г. хранителната империя на Евгений Пригожин е получила държавни поръчки за 845 милиарда рубли.
Печалбата от този бизнес е в основата на финансовата му мощ.
Доставчик на кошмари. Глава III. Евгений Пригожин придобива „фабрика за тролове“ и собствена медийна империя, започва война с независими медии и изпраща свои агенти там
През есента на 2015 г. Олга разбира, че е бременна.По това време тя вече е работила почти две години в Агенцията за интернет изследвания в Санкт Петербург – в просторен офис на „Савушкина“ 55. Жената не се замисля много върху това, което прави: тя просто пише постове и коментари в социалните мрежи.За това й плащат сносна заплата – 40 хиляди рубли на месец.А това, че компанията има лоша репутация, не е работа на обикновения служител.
Олга работи във “фабриката за тролове” – истинска машина за производство на шовинистичен патриотизъм. Тук създават образа на великата страна: стотици хора възхваляват решенията на правителството в социалните мрежи според наръчниците, разпространяваха идеите на „нужните“ философи – от Дугин до Илин, нападаха опозиционерите и организираха рейдове в коментарите на независими медии.
Врагът може да се промени в движение: днес Турция сваля руски самолет и нейният президент Ердоган става обект на омраза, а утре Путин говори с Ердоган и той отново се превръща в „надежден партньор“.
На Олга не й пука. Трябвало обаче да получи обезщетения от работодателя си, тъй като излиза в отпуск по майчинство. Отговорът на отдела по персонала я изненадва: „Тук не се плащат обезщетения“, заявяват кадровиците, намеквайки, че има дълга опашка от кандидати за работното място на жената.
Опитите за постигане на справедливост се превръщат в необходимост да се спасяват – служители на персонала и охраната буквално преследват Олга, изисквайки тя да подпише документи, в които се посочва, че напуска “по собствена воля” и няма претенции към компанията.
Тя не е подписва нищо. Тогава неизвестни хора започват да се обаждат на съпруга й и да казват, че някои „радикално настроени другари от Украйна“ могат да навредят както на Олга, така и на него. И това не били празни заплахи.
В допълнение към коментарите, „фабриката за тролове“ поддържа публична картотека „Whoiswho“, в която въвеждат данни за журналисти, блогъри и политици, които се изказват негативно за властите. Често попадналите там имат неприятности:
- хората са заплашвани,
- нападани,
- автомобилите им са подпалвани.
Само от януари до август 2016 г. 13 души от „фабриката з тролове“ списък са били нападнати и тормозени в Санкт Петербург.
И Олга го знае това. За щастие, в крайна сметка нищо лошо не се случва на семейството й, оставят ги на мира.
Евгений Пригожин придобива “фабриката за тролове” през 2013 г. От една страна, това му придава политическа тежест, защото неговата пропагандна машина не отстъпва по нищо на телевизията, а освен това била „народна“ – „обикновените хора“ казват истината за случващото се чрез десетки фалшиви акаунти. От друга страна, троловете избелват образа на самия Пригожин в конфликти, представяйки всякаква информация в необходимата му светлина, създавайки в публичното пространство вид, че мнозинството мисли по начин, който е изгоден за господаря им.
Но Пригожин не може да се ограничи само с „народна подкрепа“.
През същата 2013 г. в интернет се появиха дузина „патриотични“ сайтове, които разказваха за успехите на Русия, проблемите на Запада и отчаяно разобличаваха „петата колона“. Най-забележителните от тях бяха РИА ФАН (Федерална новинарска агенция), „Икономиката днес“ и „Политика днес“.
Те бързо бяха подхванати от Yandex News, чиято емисия с течение на времето също се превърна в инструмент за пропаганда.
И така – още преди цялото блокиране на Роскомнадзор – започна „патриотичното“ превземане на руския нет.
Остава въпросът, какво да се прави с независимите медии?
Държавата тогава все още се държи доста либерално. Трябваше да се докаже мащабът на заплахата. Така на прага на московския офис на „Новая газета“ се появи младо момиче на име Маша Купрашевич. Тя идва от Санкт Петербург, изминавайки 700 километра, и поиска да бъде наета като стажант в рекламния отдел. Тя беше готова да работи дори безплатно – просто защото “много обича Новая”. Редакторите се съгласиха – разбира се, като й възложиха процент от рекламните договори.
Но скоро редакторите получиха документ – разпечатка от нашия уебсайт за търсенето на стажант в рекламния отдел, на който по някаква причина имаше виза … Евгений Пригожин.
Започнахме да изучаваме биографията на Мария и разбрахме, че трудовата книжка, предоставена на „Новая“, не е единствената, която тя има, и че нашият стажант има постоянно място на работа – PR службата на „Конкорд“.
Редакторите решиха да наблюдават какво се случва и дори да позволят на Маша малко повече – тя получи достъп до вътрешни мрежови папки, които не съдържаха никаква ценна информация.
Купрашевич се оказа непредпазлива и изтегляше съдържанието им изцяло. На преносими твърди дискове тя предаваше изтеглените файлове на оперативния служител по сигурността на „Конкорд“ Георги Бубнов.
Стажантката има и чисто професионален проблем – зле сключва рекламни договори. И за да докаже своята незаменимост, тя прави още една глупост: предлага на „Новая газета“ да рекламира вестника на Пригожин „Вестник за вестниците“, значителна част от материалите в който се свежда до „разкрития“, а по-скоро – до нападки срещу журналисти. Купрашевич е уволнена. Евгений Пригожин, разбира се, направи грешка, като изпрати в редакцията на обществено-политическата медия човек, който изобщо не се интересува от политика и просто не навлиза в това, което прави.
Скоро обаче стана ясно, че „кремълският готвач“ изпраща свои „шпиони“ в телевизионния канал „Дожд“ и дори в руския офис на Google Corporation.
Но „видимите“ резултати са в друго – в провокации срещу неугодни на Пригожин хора. С течение на времето хората на Пригожин започват да действат съвсем директно.
Например, на фона на конфликт с бизнесмен пристига колет с погребален венец и отрязана глава на овен в офиса, а сграда на Потаповск беше подложена на химическа атака.
Бандата на Пригожин прави същото с други неудобни хора.
Но големите пари и показната лоялност към властите, уви, позволяват да остане на повърхността, независимо от глупостите или откритото нарушение на основите на самата държава.
(Следва)
