Обстрелът на пазарен център в Донецк от украинските сили на 21 януари доведе до смъртта на най-малко 27 души, включително множество деца.Ужасната гледка е все по-често срещана в продължаващата война и отразява мрачната реалност, която е пропила конфликта.Колкото и западните медии да не са склонни да го признаят, касапницата също е модел на поведение на Киев, който става все по-ясно изразен.
За съжаление, този модел предполага още повече бъдещи цивилни жертви както в самата Русия, така и в източните области на Украйна, които Москва е анексирала.
Това не оправдава цивилните жертви в резултат на руски атаки, а по-скоро предполага, че тази тенденция от страна на Украйна вероятно ще се изостри с продължаването на войната. И въпреки факта, че стратегическата позиция на Киев изглежда все по-слаба, той съзнателно рискува по-голяма ескалация, особено защото за атаките се използват оръжия, доставени от страните от НАТО.
Обстрелът на 21 януари идва по-малко от месец след украинската ракетна атака на 30 декември срещу Белгород, Русия, която доведе до над 20 убити и над 130 ранени.
Всички жертви в този инцидент са цивилни, пазаруващи за новогодишните празници. Според неофициални доклади на украинската армия, цивилните жертви са в резултат от руска система за противовъздушна отбрана, в опит да свали приближаващи ракети, насочени към военни съоръжения в района. Москва, естествено, твърди друго.
Белгород се намира на около 25 мили от границата на Русия с Украйна и е обстрелван ежедневно след първия удар на 30 декември.
Последният беше стартиран, след като Москва отприщи най-големия залп от боеприпаси във войната ден по-рано, на 29 декември. Общо около 40 души бяха убити и 150 ранени при масираната атака на Русия, която порази цели в повече от 5 големи украински града. Въпреки че ударът е бил насочен срещу военни съоръжения, при нападението пострадаха и цивилни. Украинският президент Зеленски твърди, че цивилните жертви са умишлени, въпреки че Русия настоява, че те са били неумишлени и са резултат от съпътстващи щети – подобно на обяснението на Киев за смъртта на цивилни в Белгород. Украйна все още не е коментирала обстрела на Донецк.
Съобщава се, че Украйна е използвала касетъчни бомби при атаката на Белгород. Администрацията на Байдън стигна до спорното решение да предостави на Украйна такива смъртоносни касетъчни боеприпаси през юли 2023 г., след сериозни вътрешни дебати. От Джавелини-те, до танковете M1 Abrams, до F-16, до HIMARS, до ATACMS, пътят на ескалацията неизбежно води до Киев, изискващ все по-големи офанзивни способности, за да поддържа своята съпротива. Вероятността доставено от Запада оръжие с възможности за голям обсег да бъде използвано на руска територия, както беше при удара в Белгород, със сигурност ще се увеличи с продължаването на войната. Ще се увеличи и вероятността за увеличаване на цивилните жертви в резултат на тези удари, като това, което се случи в Белгород и Донецк. Причините за това са няколко.
Първо, несъмнено имаше елемент на възмезднo правосъдие в решението на Киев да атакува Белгород и Донецк.Войната – както всички войни – е изключително нестабилна и допълнително разпали презрение между Украйна и Русия.В нощно обръщение няколко дни след удара срещу Белгород, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че военните сили на страната ще продължат да „работят за обръщане на войната“ там „откъдето дойде – у дома в Русия“.В същата реч той допълнително заяви, че Украйна „ще отговоря на руските терористи за всеки удар“.
При неотдавнашно пътуване до Балтийските страни Зеленски още веднъж повтори предупрежденията си за бъдеща руска агресия и необходимостта от колективна защита в полза на Украйна: „Той [Путин] няма да спре, докато не го довършим всички заедно“.
Ясно е, че Киев не просто иска да изгони Русия от сегашните й позиции и да установи границите от преди 2014 г., а по-скоро да сложи край на режима на Путин.
По този начин, втората причина, поради която трябва да се очакват засилени удари на руска територия е, че битката с Москва е неотменима част от максималистичните цели на режима на Зеленски и неговите най-ревностни поддръжници.
Стратегическите цели, които Киев държи в момента, изискват настъпателни операции, насочени срещу военната инфраструктура и логистичните мрежи вътре в самата Русия.
Но това несъмнено би довело Москва до разширяване на обхвата и дълбочината на конфликта.
Изтласкването на Русия от цялата територия, която е придобила, включително Крим и четирите източни области, които тя официално анексира през 2022 г., по същество би било погребален звън за администрацията на Путин и дори може да доведе до колапс и разпадане на Руската федерация (
което изглежда напълно приемливо за значителен контингент от западната управляваща класа). Абсурдно е да се вярва, че който и да е руски лидер, Путин или друг, би позволил това да се случи (с изключение на внимателно избрана западна марионетка, която въпреки това би се радвала на почти нулева обществена подкрепа). Не е нужно човек да е външнополитически реалист, за да предвиди значителна ескалация, ако руската позиция бъде сериозно застрашена.
И все пак, тъй като стратегическата позиция на Киев продължава да се влошава, перспективата за постигане на неговите максималистични цели е все по-мрачна.
Това ни отвежда до третата (и може би най-значимата) причина за вероятността от нарастващ брой удари на руска територия: отчаянието на Украйна.
Интензивността и честотата на атаките на Москва с балистични ракети срещу Украйна значително се увеличи през последните няколко месеца.
Масираният обстрел на 29 декември беше последван няколко дни по-късно от още една поредица от руски удари, почти толкова разрушителни. Мащабните атаки срещу военните съоръжения в Харков, военновъздушните бази в Полтава и ударите срещу Одеса също продължават през последните няколко седмици.
Насочването на Москва към военната инфраструктура и индустриалния потенциал изглежда има за цел да направи все по-трудно за Киев да продължи да поддържа конвенционална отбрана.
Също толкова важно за тази стратегия е, че Украйна използва доставките си от ЗРК Patriot в опит да прихване боеприпасите, използвани в тези удари.
Настоящата война на изтощение благоприятства огромния индустриален капацитет на Москва, както и способността й да мобилизира значително повече хора.
Дори най-ревностните украински ястреби се отказаха от всякакви спекулации, че доставките на оръжия за голям обсег на Москва са на изчерпване. Производството на крилати ракети в Русия сега надхвърля 100 на месец, надминавайки нивата отпреди войната. Това включва хиперзвуковата балистична ракета “Кинжал”.
Доставените от САЩ системи Patriot са неразделна част от прихващането на последните.
Но ракетите земя-въздух са трудни за производство и Съединените щати значително намалиха собствените си запаси, заради доставките за Украйна. Миналия декември Токио заяви, че ще се възползва от собствения си склад от ЗРК Patriot (на Япония е позволено да изгради оръжейната система по лиценз от Raytheon и Lockheed Martin), за да помогне на Вашингтон да попълни вече изчерпаните си доставки – изключително тревожен обрат на нещата за отбраната на САЩ сам по себе си.
И все пак продължаващата подкрепа на САЩ за Украйна сега е по-малко сигурна от преди.
Геополитическите сътресения в други части на света отвличат вниманието и така необходимите средства. Блокировката във Вашингтон също поставя под въпрос бъдещата помощ за Киев. Продължаването на настоящите обстоятелства гарантира руската победа. Междувременно победата в съответствие с настоящите цели на Украйна не е възможна без значително разширена западна помощ както под формата на по-модерни оръжейни системи, така и оперативна подкрепа – ако не и по-пряко участие на нейните сили – в атаки на руска територия.
Следователно Киев трябва да ескалира конфликта, ако иска да постигне целите си.Това е особено вярно, когато позицията на Зеленски във властта става все по-слаба.Ударите срещу цивилни може да имат за цел да направят точно това, като наложат промяна в стратегията от страна на Москва и засилване на аргументите за повече помощ за Украйна.Докато западните медии отминават атаки като тези срещу Белгород или Донецк – New York Times дори първоначално не съобщи, че жертвите при удара в Белгород са цивилни, – може да се види как отмъщението от страна на Русия лесно се използва отмеждународната преса, за да предизвика по-голям обществен гняв.Стремежът на украинското ръководство да победи Русия е безспорно и тъй като позицията му става все по-ужасна, постепенно стават вероятни и драстични мерки.
В тандем с желанието на Киев за възмездна справедливост, неговите максималистични стратегически цели и реалността, че последните почти сигурно няма да бъдат постигнати, е фактът, че войната все повече се определя от етническа омраза между двете страни.
Москва твърди, че провежда своята операция в интерес на етническите руснаци в Украйна; Киев заявява, че е цел на расово унищожение от чужд народ. Когато залозите се възприемат като толкова високи — едната страна вярва, че се опитва да освободи етнически роднини от раковo идеологическo образувание, а другата вижда себе си във война за национално оцеляване — вероятността от по-нататъшно кръвопролитие на цивилни изглежда много вероятно. Дори и да не е официално разрешено, възможността измамници от двете страни да причинят толкова много физическа и психологическа болка на другия, също се увеличава.
Като се имат предвид тези причини, изглежда много вероятно атаките срещу руска територия да продължат да се разширяват.
Това е също толкова вероятно, независимо дали Украйна печели или губи, въпреки че последното все повече изглежда така. Западните оръжия несъмнено ще бъдат използвани в тези атаки, но това не означава, че конфликтът трябва да се разшири отвъд точката на дипломатическо разрешаване. За тези, които не вярват, че подобна ескалация е в интерес на Съединените щати (да не говорим за останалия свят), е очевидно, че единственият разумен път напред е използването на всички налични лостове за натиск за споразумение чрез преговори за прекратяване на войната.
Автор: Доминик Сансоне; Източник: www.theamericanconservative.com// Превод и редакция: Opposition
