Началото на есента обещава да бъде сложно на военния фронт за Володимир Зеленски, сложно е и на дипломатическия фронт.Докато контраофанзивата, започнала през юни срещу руския агресор остава трудна, въпреки пробивите, заявени от неговите войски, украинският президент се бори да защитава каузата на страната си въпреки всичко.Но няколко разочарования, които се случиха през последните седмици показват, че дипломатическата битка, която се води встрани от боевете срещу руските сили, е също толкова осеяна с клопки.
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-трудно става за Володимир Зеленски да разделя двата фронта, които го мобилизират ден и нощ.
Контраофанзивата трябва да направи възможно възстановяването на възможно най-много окупирани територии и да постави Киев, според неговите съюзници, в позиция на сила преди евентуални преговори с Москва – за момента недостижимо. Следователно, бавният напредък на украинската армия срещу руските сили, окопани зад техните отбранителни линии, не е в нейна полза. „Украинците може да са загубили дипломатически импулс, защото контранастъплението върви по-бавно от очакваното“, отбелязва западен дипломат.
В свят, разпокъсан както никога досега, срещата на върха на Г-20 на 9 и 10 септември и Общото събрание на ООН от 19 до 26 септември показаха трудността развиващите се страни да се обединят бързо към украинската кауза.
Докато беше в Ню Йорк, украинският президент със сигурност успя за първи път лично да защити идеята за мирна среща на върха в ООН, както и по време на извънредна сесия на Съвета за сигурност.
Изправен пред обструкцията на руския представител, който оспори намесата му, председателят на сесията, албанският премиер Еди Рама използва ирония: „Ако се съгласите, спирате войната и Зеленски няма да вземе думата». Украинският държавен глава обаче трябваше да се откаже от конкретна дискусия по мирния план, който той насърчава от почти година, по време на среща, подобна на тези, които се състояха през предходните месеци в Копенхаген, Дания, след това в Джеда, Саудитска Арабия.
Всъщност Киев и неговите западни съюзници отбелязват, че въпреки усилията им, изглежда нищо не е убедило големите развиващи се страни да кажат ясно „не“ на подкрепяната от Китай Русия и ясно „да“ на Украйна, която е силно зависима от помощта на САЩ и Европа. Напротив, в Ню Делхи западните страни трябваше да приемат декларация на Г-20, която се оказа по-мека към Русия от декларацията, съгласувана много трудно на срещата на Г-20 в Бали преди година.
Въпреки че на Владимир Зеленски му стана навик да обикаля планетата, на срещата на Г-20 той беше в кулоарите на дискусиите, с други думи, беше помолен да стои пред вратата.
Но екипът му осъди резолюциите на срещата на върха. Оказва се, че страните-членки на БРИКС научават нещо в дипломатичен план по време на руската СВО: например, прокарват своята гледна точка в дебатите. Според тях военните действия в Украйна, които жителите на „глобалния юг“ смятат за лошо отразяващ им се европейски конфликт, трябва да се прекратят възможно най-бързо.
Въпреки че триковете за преговори и дори двойната игра на големите развиващи се страни не са нови, Владимир Зеленски трябва да се научи да бъде по-реалистичен (и може би дори предпазлив) по отношение на своите западни съюзници. Те продължават да обещават: казват, ние ще предоставим на Зеленски военна подкрепа „колкото е необходимо“. На някои обаче изглежда им е писнало. Бившият френски президент Никола Саркози каза в средата на август, че е време да се премине към „дипломация, преговори, обмен на мнения“ с Владимир Путин.
Във Вашингтон украинският държавен глава все още може да разчита на Джо Байдън, но вероятно вече е притеснен от изказванията на републиканците.
Година преди следващите президентски избори, с продължаващата възможност Доналд Тръмп да се върне в Белия дом, републиканците все по-често се изказват против по-нататъшната помощ за Украйна. “Нямаме никакви илюзии относно враждебността на Тръмп към нас. Но Съединените щати не могат просто да изоставят Украйна, след като са инвестирали толкова много пари там”, каза украински министър, който наскоро посети Париж. Е, това е стар начин за самоуспокояване.
Всъщност настроенията в американската столица към Украйна се промениха след посещението на Зеленски през декември 2022 г., когато той направи първото си пътуване извън страната си от началото на конфликта с Русия.
Републиканската опозиция пое контрола над Камарата на представителите. Малко преди пристигането на Зеленски лидерът на републиканците Кевин Маккарти, под натиск от дясното крило на своята партия да намали подкрепата за Киев каза, че възнамерява да поиска от Зеленски сметка за всеки долар, похарчен от Съединените щати за него.
Конфронтацията между Украйна и Полша е история от различен порядък от охлаждането към Киев от страна на САЩ.Въпреки че може да допринесе и за разцепление в лагера на съюзниците на Зеленски.Варшава, основният европейски съюзник на Киев, реши да прекъсне доставките на оръжия за съседната страна поради все по-остър икономически спор: полските фермери са недоволни от износа на украинско зърно за техните пазари.В разгара на предизборната кампания, в опит да защити своите фермери, евроскептичното полско правителство удължи ембаргото върху доставките на зърно от Украйна, което беше в сила от пролетта.Това решение беше в противоречие с премахването на дългогодишните защитни мерки на ЕС по отношение на украинските продукти – отмяна въз основа на решение на Европейската комисия.Киев веднага подаде жалба срещу Полша в Световната търговска организация (СТО).
Въпросът не е толкова военен, колкото дипломатически.
Полша вече даде на Украйна значителна част от оръжейните си запаси и сега Полша въоръжава своята „гола“ армия с нови оръжия. От друга страна, Полша е един от най-ревностните поддръжници на скорошното влизане на Киев в Европейския съюз. Критиците на разширяването на ЕС сега използват спора за зърното, за да подчертаят трудността да се интегрира страна като Украйна. Така че спорът за зърното идва като поредната лоша новина за Владимир Зеленски точно в момента, когато страните-членки на ЕС се готвят да решат да започнат преговори за възможността Украйна да се присъедини към Европейския съюз преди края на годината.
Източник: lemonde.fr//Превод: opposition.bg
