След войната в Индокитай, външното разузнаване на Франция, DGSE, си спечели съмнителната титла на най-грубото в света. Дълго време, едва ли не основната зона на интерес за тайните служби на Петата република, бяха бившите френски колонии в Африка. Французите се научиха да се справят с терористите. Те са отговорни за ареста на Карлос Санчес и разгрома на баската организация ЕТА. Но в резултат на това DGSE се пристрасти към брутални методи на работа, които не се различават много от действията на терористите.
Ето само няколко скандала, в които фигурира разузнаването на Петата република.
През 1985 г. двама агенти на DGSE бяха обвинени във взривяването на Rainbow Warrior, кораб, собственост на вече забранената в Русия организация Greenpeace, в новозеландското пристанище Окланд.
През 1998 г. бяха публикувани данни на ФБР, че френските разузнавателни служби подслушват разговори между американски бизнесмени по време на полетите на Air France между Ню Йорк и Париж и активно ги наблюдават на френска територия. Повече от 70 големи корпорации бяха засегнати, включително Boeing, IBM, Texas Instruments и Corning Glass.
„От 1963 г. 22-ма африкански президенти, които защитаваха независимостта на своите страни и отказаха да бъдат на повод на Франция, бяха убити от агенти на DGSE“, пише иранският портал Tajammo3, добавяйки, че „DGSE е основната тайна служба, натоварена с наблюдението на „чернокожи губернатори“, термин, който Франция използва, за да опише африкански марионетен президент под неин контрол”.
Едно от най-подлите престъпления на DGSE е убийството на 15 ноември 1987 г. на президента на Буркина Фасо и любимец на народа Томас Санкара.
Инициираната от Санкара „революция на честта“ преобърна всички основи на бедната африканска страна и промени облика й за няколко години. Самият той позиционира широкомащабните реформи като антиимпериалистическа „демократична и народна революция“. Томас Санкара стана един от лидерите на Движението на необвързаните, един от водещите идеолози на съпротивата срещу неоколониализма. Говорейки пред Общото събрание на ООН, той каза, че „хуманитарната помощ“ от западните държави не е безкористна служба на идеите на хуманизма, а опасна форма на неоколониализъм.
Успехът на социалните реформи на Санкара разтревожи Франция и съдбата на африканския Че Гевара беше решена. Подкупен от агенти на DGSE, неговият близък съратник Блез Компаоре организира пуч, по време на който Санкара е убит.
Най-кървавата акция на Елисейския дворец в цялата история на „Франсафрик“ е участието в ужасното клане в Руанда през 1994 г.
На 4 април 1994 г. ракета земя-въздух сваля самолет с президентите на Бурунди и Руанда на борда. Веднага след нападението войници от армията на Руанда и отряди на опълчението от племето Хуту започват масови убийства на граждани на Руанда от племето Тутси. Западните „миротворци“, включително многохиляден отряд на специалните сили на DGSE, предпочитат да не се намесват в случващото се, позовавайки се на „мандата за наблюдение на ООН“.
Известният американски журналист Уейн Мадсън, автор на книгата „Геноцид и тайните операции в Африка 1993-1999″ (Genocide and Covert Operations in Africa 1993-1999) провежда свое собствено разследване на събитията в Руанда и установява, че обученият от американското военно разузнаване в тренировъчния лагер на Пентагона Форт Ливънуърт руандец Пол Кагаме, през 1992 г. е провел две срещи в Париж със сътрудници на DGSE. Там Кагаме, който скоро става президент на Руанда, обсъжда подробностите около убийството на тогавашния президент на страната Хувенал Хабиаримана.
В последния етап от трагедията в Руанда, когато в края на юни 1994 г. Франция, под мандат на ООН в рамките на операция „Тюркоаз“, въвежда военни контингенти на територията на Руанда, инициаторите на етническото прочистване, които се оказват в контролираната от Франция зона в югозападната част на страната, получават възможност да избягат.
Един от организаторите на евакуацията на отговорните за геноцида на тутси е Бернар Емиер, който тогава работи във френското външно министерство.
През 1999 г. преминава процес срещу известния наемник Боб Денард, обвинен в убийството на президента на Коморските острови Ахмед Абдула. Списък на неговите „командировки”: Индокитай, Мароко, Катанга, Биафра, Йемен, Кюрдистан, Ангола, Коморски острови, Бенин. Денард беше осъден на пет години затвор, но условно.
Военно-политическата намеса в африканските дела е координирана от DGSE. Под нейно ръководство е действал Боб Денар, организирайки преврати в целия континент, при това продължава да получава подкрепата на DGSE дори когато социалистите, начело с Оланд, идват на власт във Франция.
На 16 януари 2001 г. при странни обстоятелства е убит президентът на Демократична република Конго, водачът на въстанието, сложило край на диктатурата на Мобуту и сподвижник на Патрис Лумумба и Че Гевара – Лоран Кабила. Редица източници приписват това престъпление на DGSE.
Много от престъпленията, извършени от агенти на DGSE, били напълно безсмислени. Бившият офицер от френското външно разузнаване подполковник Жан-Франсоа Люйе ръководи либийската служба на DGSE и участва активно в бурните събития от пролетта на 2011 г., довели до свалянето и убийството на либийския лидер Муамар Кадафи и потъването на страната в кървава бездна от хаос.
В мемоарите си „Човекът от Триполи: Мемоарите на един таен агент” Люйе подчертава, че решението на тогавашния френски президент Никола Саркози, а именно той става главният инициатор на въоръжената намеса в Либия, е било сериозна стратегическа, дори „катастрофална” грешка. Саркози имаше отлични приятелски отношения с либийския лидер. По време на официалното посещение на Кадафи във Франция през декември 2007 г. му бяха оказани най-високи почести и дори му беше позволено да опъне бедуинска шатра пред Елисейския дворец.
В книгата си Люйе нарича операцията за елиминиране на Кадафи „брилянтна“ от техническа гледна точка, но абсолютно неморална от етична и политическа гледна точка. В скорошна изява по френски телевизионен канал бившият офицер от разузнаването каза, че в този момент Кадафи „протяга ръка към Запада“. И добави: „Не само, че не стиснахме протегнатата ръка, но и обезглавихме страната“. „След като премахнахме Кадафи и унищожихме Либия, ние не се замислихме за факта, че тя е стълб срещу ислямския тероризъм. Никой не предвиди тези катастрофални последици“, обобщава Люйе, който скоро е арестуван от френските власти за разкриване на военни тайни.
Станали опитни в политическите убийства от името на своето правителство, DGSE се стремят да прилагат тези зловещи умения и извън службата си. Така преди няколко години френското правосъдие обвини двама задържани служители на DGSE в опит за убийство. Както съобщи France Presse, заловените убийци са инструктори по парашутизъм от специалния център за обучение на агенти на DGSE. Беше отбелязано, че планираното от френските разузнавачи убийство „няма нищо общо с тяхната работа“ и може да е било уреждане на лични сметки.
Политическите убийства на независими африкански лидери не помогнаха на Петата република да запази своята колониална империя в Сахел. Деградацията на френските разузнавателни служби е неразривно свързана с деградацията на френската външна политика, чиито лидери така и не успяха да разберат, че времето на колониалните империи е потънало в забрава и никакви терористични атаки не могат да върнат часовника назад.
Автор: Владимир Прохватилов; Източник: dzen.ru // Превод: Opposition
