Преди около 60 хиляди години, когато Homo sapiens, генетично съвременният човек, напуска Африка, той среща в Евразия неандерталците и друг изчезнал човешки вид, денисовците.Имало е смесване с едните и с другите.От първите сме наследили гени, които определят светлия цвят на кожата и косата, чувствителността към заразяване с вируси като COVID-19, настроението и дори формата на носа.От вторите също сме получили и добро, и лошо.Според проучване, ръководено от учени от Университета на Помпей Фабра (UPF), генетичното „наследство“ от тези по-често срещани хоминиди, ни позволява да понасяме по-добре студа, но ни прави по-уязвими към психични разстройства като депресия, шизофрения, хиперактивност или анорексия.
Денисовците са доста мистериозна група, родствена на неандерталците.
От тях са открити само фаланга на малкия пръст и три зъба в пещера в Алтайските планини в Сибир преди 10 години, както и долна челюстна кост в град Сяхе в Китай през 2019 г. Но доколкото и всички да сме малко неандерталци (от тях, с изключение на африканците, сме получили около 2% от генома си), в нас има и част денисовци, макар и по-малка.
Изследователите сравняват геномите на съвременните хора с геномите на четири налични архаични индивида: трима неандерталци и един денисовец.
Всички геноми са с високо качество, а изследването е проведено от екип, ръководен от шведския биолог и генетик Сванте Пяабо (Нобелова награда за медицина 2022) от Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг (Германия). Те успяват да идентифицират генния вариант SLC30A9, който е широко разпространен сред всички съвременни човешки популации извън Африка. Среща се при 70% от европейците и е много подобен на генома на денисовците. Резултатите от това проучване бяха публикувани наскоро в списание PLOS Genetics.
Удивително разпространение
„Това високо разпространение на този ген ни изненада, не го очаквахме“, казва в интервю Елена Бош, главен научен сътрудник в Института по еволюционна биология (IBE), съвместен център на Испанския национален изследователски съвет (CSIC) и UPF. „Смятаме, че след интрогресия (преместването на гени от един вид в друг) сред денисовците, този вариант е увеличил честотата си при съвременните хора, защото е бил адаптивен и това е предоставило селективно предимство“, казва тя. Но за какво?
Бош искала да разбере какви промени на клетъчно ниво предизвиква тази разновидност на гена на с произход от денисовците.
Тя установява, че мутацията вероятно влияе върху транспортирането на цинк в клетката. Затова тя се свърза с групата на Рубен Висенте, старши изследовател във Факултета по медицина и науки за живота (MELIS-UPF). Тогава неговият екип от групата по биофизика на имунната система към Лабораторията по молекулярна физиология започва да изучава движението на цинка вътре в клетките.
Цинкът, важен микроелемент, необходим за човешкото здраве, е важен проводник на информация както отвън към клетките, така и между различните части на клетката.
Дефицитът му води до нарушения на растежа, неврологични и имунни нарушения, но регулацията му все още е слабо изучена поради липсата на молекулярни инструменти за наблюдение на движението на цинка.
„Открихме промени в движението на цинка в клетката и те повлияха на метаболизма”, казва Висенте. Това доведе до промени в състоянието на структурата на ендоплазмения ретикулум и митохондриите на клетките и „в един момент тези промени станаха метаболитно предимство.
И смятаме, че това е вероятно адаптиране към студа.”
Аутизъм и биполярно разстройство
„Наследството на денисовците“ обаче има и по-неприятни последици.
Преносът на цинк също участва в повишаването на възбудимостта на нервната система и играе роля в баланса и психичното здраве при хората. Според изследователите, генът, открит в този цинков преносител, който се проявява във всички тъкани на организма, е свързан с повишена предразположеност към определени психични заболявания. Те включват анорексия, хиперактивно разстройство, разстройство от аутистичния спектър, биполярно разстройство, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и шизофрения.
“Но това е само предразположение, това не означава, че ако имате този ген, тогава непременно ще имате психична патология. Всички тези разстройства са много сложни: те са силно повлияни от околната среда и имат генетичен компонент с много вариации“, казва Бош. “Фактът, че имаме този ген не означава винаги, че ще страдаме от неврологични разстройства. И фактът, че го нямаме, също не ни отървава от тях”, добавя Висенте.
Въпреки че този генен вариант е открит в Азия в резултат на кръстосване между денисовци и сапиенси, той също се е разпространил в Европа и сред коренното население на Америка.
Всъщност, среща се по целия свят, с изключение на африканците.
Експертите отбелязват, че това е може би най-географски разпространената адаптация на гена денисоците, от всички открити.
Например, вариант на гена EPAS1, също наследен от денисовците, позволява адаптиране към живот на височина, но се среща само при тибетците. Това обяснява изключителната им способност да се заселват в най-високите планини. Новият генен вариант обаче е широко разпространен във всички популации извън Африка.
Сега изследователите се надяват да проучат тези генни варианти при животни, за да разберат по-добре податливостта към психични заболявания.
Автор: Джудит де Хорхе; Източник: abc.es //Превод: opposition.bg
