Потенциалната загуба на Европа след преврата в Нигер е победа за Путин
Арлит, мрачен град в южните покрайнини на пустинята Сахара, внезапно се превърна в отправна точка за нова геополитическа битка за контрол над урана, горивото, което захранва ядрената индустрия.
Именно там, в сухите пространства на северен Нигер, френски геолози откриха този радиоактивен материал през 50-те години на миналия век.
Оттогава френски държавни компании го добиват от бившата си колония, превръщайки Нигер в седмия по големина производител на уран в света. През 2022 г. мините в района на Арлит представляват 25% от вноса на уран в страните от ЕС.
Но в резултат на държавен преврат в тази бедна африканска страна доставките на уран бяха застрашени.
Уранът попада в заглавията на медиите много по-рядко от нефта, природния газ или дори въглищата, но играе изключително важна роля в свят, който отчаяно се нуждае от енергия без въглерод.
Въпреки че Кремъл не изглежда да е пряко замесен в държавния преврат в Нигер, неговата пропагандна машина продължава да подхранва антифренски и антиамерикански настроения в Сахел на юг от Сахара.
Не е изненадващо, че от 2020 г. насам тези територии претърпяха вълна от държавни преврати, включително в Буркина Фасо, Чад, Гвинея, Мали и Судан.
В столицата на Нигер, Ниамей, тълпи от поддръжници на преврата развяваха руски знамена в знак на протест срещу френския империализъм.
Ръководителят на ЧВК “Вагнер” Евгений Пригожин приветства завземането на властта в Нигер от военната хунта. Бойците на Вагнер също провеждат своите операции в съседно Мали след извършения там преврат. Дългата ръка на Кремъл се намесва в енергийната геополитика по различни начини, често не най-очевидните.
Ако Нигер се окаже в руска орбита, зависимостта на света от Москва и нейните клиенти в сферата на ядрената енергетика ще се увеличи. Двете бивши съветски републики Казахстан и Узбекистан са сред водещите световни производители на уран и представляват около 50% от световното производство на уран. Добавете към тях Русия и Нигер, общият им дял надхвърля 60%.
Добивът на уран е само началото на така наречения ядрен горивен цикъл. Въпреки че Русия е шестият по големина производител на уран в света, нейната истинска сила идва на друг етап от този цикъл – етапът на превръщане на добития уран в използваеми горивни елементи на ядрени реактори за граждански цели, чрез така нареченото преобразуване и обогатяване.
Според Световната ядрена асоциация Русия представлява почти 45% от световния пазар за преобразуване и обогатяване на уран.
Именно това обстоятелство породи това, което напоследък американски официални лица нарекоха „стратегически уязвимости“, които водят до „неустойчивост“. Приблизително една трета от общо консумирания обогатен уран в Съединените щати миналата година е внесен от Русия – на обща стойност почти милиард долара, който е получен от компания под прекия контрол на Кремъл. Измина повече от година от началото на специалната военна операция на Москва в Украйна, но Вашингтон все още не е забранил вноса на руско ядрено гориво.
През първите 50 години от ядрената ера Америка беше напълно независима, но след края на Студената война до голяма степен изостави добива на уран и, най-важното, сложните процеси на преобразуване и обогатяване.
Днес Съединените щати “са до голяма степен зависими от международни източници на ядрено гориво, включително от страни, които не споделят нашите ключови интереси”, каза Джон Вагнер, ръководител на Националната лаборатория на Айдахо към Министерството на енергетиката на САЩ.
Начинът, по който Русия успя да доминира в индустрията за ядрено гориво, е в резултат на комбинация от геополитически късмет, инженерни иновации и добронамерена дипломатическа сделка между Москва и Вашингтон веднага след разпадането на Съветския съюз.
Първо, Русия има няколко големи находища на уран, което я прави естествен участник в тази индустрия.
Второ, нейните инженери разработиха метод за обогатяване на радиоактивен материал, който се оказа много по-малко енергоемък от метода, предпочитан от френските и американски инженери, тоест е много по-евтин. Само тези два фактора позволиха на Русия да играе значителна роля в производството, конверсията и обогатяването на уран. След това, през 1993 г., Съединените щати и Русия се споразумяха за т. нар. програма „Мегатони до мегавати“, при която силно обогатен уран от съветски ядрени бойни глави се превръщаше в нискообогатен уран, който беше изпращан в Съединените щати, където се използва в граждански атомни електроцентрали. Казано по-просто, американската уранова индустрия не можеше да се конкурира с руската и постепенно потъна в забрава при пълната липса на интерес от страна както на републиканските, така и на демократическите лидери.
Дори преди началото на руската СВО в Украйна, американската ядрена индустрия вече биеше тревога за прекомерната си зависимост от доставки от чужбина.Оттогава лидери в индустрията и държавни служители говорят за истинска криза. Добавете към това обезпокоителното развитие в Нигер и ситуацията вече започва да изглежда като извънредна ситуация.Решаването на този проблем няма да е лесно и ще изисква интензивно сътрудничество между Съединените щати и Франция, двете западни сили, изложени на най-голям риск от събитията в Нигер.
Вашингтон и Париж биха могли да разработят план за увеличаване на производството чрез повторно отваряне на консервирани заводи за ядрено гориво и засилване на дипломатическата и военна подкрепа за страните, произвеждащи уран, като се започне с Нигер.
Това ще бъде много скъпо. Въпреки това, след като Путин открито демонстрира готовността си да използва изкопаемите горива като нефт и газ като оръжия, Западът трябва да действа, вместо да чака Кремъл да реши да въоръжи и мирния уран, което допълнително би усложнило прехода към безвъглеродна енергетика.
Автор: Хавиер Блас; Източник: bloomberg.com//Превод и редакция: opposition.bg
