КАКВО НЕ ВИ КАЗВАТ: Войниците, които защитават Украйна от Русия в продължение на две дълги години, се обръщат към MDMA, амфетамини, марихуана и нелегален алкохол в зоните на бойни действия.
Харков, Украйна – Боевете на фронтовата линия се влошиха катастрофално, след като Русия проби отбранителната линия на Харков на 10 май. В цяла Източна Украйна бруталните последици от шестмесечната пауза в новата помощ от САЩ доведоха до огромни загуби на бойното поле. Украинските войници, които рискуват живота си за страната си, страдат от физически и психологически травми. С малко средства да се декомпресират от всеобхватните ефекти на войната, мнозина се обръщат към наркотиците и алкохола, като начин да се справят, което още по-дълбоко потопи военните в мрак.
В Донбас, регионът, който беше епицентърът на войната, алкохолът е забранен и на всички магазини и ресторанти е забранено да го продават. Но въпреки това, той си проправя път до фронтовата линия чрез войници извън ротация, доброволци, контрабандисти, които го продават на необичайно цени или журналисти, които го внасят като мирна оферта, преди да започнат интервютата си.
Множество войници, които разговаряха с The Daily Beast твърдят, че някои от тези, които защитават Украйна, също злоупотребяват с незаконни вещества, които купуват чрез сенчести онлайн бизнеси, управлявани от мафията в страната. Някои, казват те, са пияни на военните позиции. Мъжете твърдят, че някои от другарите им са били толкова пияни или надрусани, че са убивали цивилни, войници и животни в сляпа ярост или докато са шофирали под въздействие.
Между февруари и април трима украински войници дадоха официални интервюта на The Daily Beast за ефектите от употребата на наркотици и алкохол в армията на страната, потвърждавайки дузина или повече неофициални интервюта и наблюдения през последните 12 месеца, които подчертаха мащаба на проблема на фронтовата линия на Украйна.
Загуба на надежда
Украинските въоръжени сили нараснаха значително след инвазията на Русия на 24 февруари 2022 г. Някои украинци, които никога преди не са стреляли с оръжия, се присъединиха към редиците на териториалната отбрана заедно с опитни войници и успяха да изтласкат руските войници от ключови градове като Харков на изток, Одеса на юг и столицата Киев. В началото на войната имаше национално чувство на гордост и другарство, с желание за освобождаване на окупираните райони и невероятният успех на Украйна в отблъскването на руското настъпление.
През последните две години обаче войната се промени значително и в момента енергията на фронтовата линия е намаляла. На фона на шестмесечната пауза на САЩ в предоставянето на нова помощ, някои войници казаха на The Daily Beast, че не са били в отпуск от осем месеца, други казаха, че нямат боеприпаси или годни пехотинци, като много от тях са тежко ранени или убити. Украйна отчаяно се опитва да намери новобранци, които да се присъединят към армията. Миналия месец парламентът на Украйна прие нов закон за мобилизиране на стотици хиляди нови войници, намали възрастта за мобилизация от 27 на 25 години и оказа натиск върху мъжете, живеещи в чужбина да се завърнат у дома, който включва лишаване от граждански услуги като подновяване на паспорти.
В Киев – далеч от фронтовата линия – национализмът и вярата, че Украйна ще спечели войната, са непоколебими, но в Донбас The Daily Beast стана свидетел на много по-мрачно настроение, където пияни войници безцелно се скитат по пазарите в Константиновка, мъртви кучета се валят по улиците, а някои войници казват, че Украйна върви към поражение.
Около град Лиман в Донбас, един войник, с когото The Daily Beast разговаря и който поиска пълна анонимност каза, че армията на Украйна е разделена на хора, които искат да се бият, и такива, които нямат избор. „Хората, които бяха принудени, те не знаят как да направят нищо и изпадат в кризисна ситуация“, каза войникът, като добави, че другарите му трябва по някакъв начин да свалят част от стреса на постоянната битка. „Те пият, защото когато излезеш на директен огън, видиш заплаха, веднага възниква въпросът – не само [кого] да убиеш, но и да останеш жив. Връщаш се и искаш някак да облекчиш стреса. Цената [на алкохола] вече няма значение“, каза той.
Наркотици на първа линия
Войникът каза, че по-голямата част от мъжете пият, докато са във военните си бази. Той каза, че никога не е виждал да пият, докато се бият в окопите, но смята, че около 40 процента от украинските военни консумират алкохол, докато са на активна служба. Войникът каза, че е чул за един случай в началото на 2024 г., когато член на украинската армия в Лиман е убил двама цивилни и полицай, докато е бил пиян, но отказа да навлиза в повече подробности. В други случаи, според войника, някои консумират амфетамини или метадон, за да издържат да останат будни дни наред по време на дежурство.
В Харков войник, който поиска да използваме само малкото му име каза, че никога не е пил алкохол в окопите, но е чувал истории за войници, които се нахвърлят, когато са пияни. 32-годишният Валерий твърди, че миналото лято един войник е застрелял двама свои колеги и куче, докато е бил пиян. Въпреки че не пие на предни позиции, Валери каза, че е употребявал амфетамин, наркотик, с който злоупотребява от 18-годишен, за да остане буден.
„Всички го взимаха там, всеки ден. Трябва да останеш буден дълго време“, каза Валерий.
Цената на препарата варира в различните региони, но се колебае от 1000 до 2000 гривни – между 25 и 50 долара за грам. Валерий каза, че той приема до половин грам, 500 милиграма дневно. Препоръчителната контролирана рецепта за амфетамин в САЩ е от 5 до 30 милиграма.
Той смята, че не е имал избор, освен да приема по-голямо количество амфетамини, защото понякога е на задание от пет до 25 дни без почивка. Валерий каза, че 11 от 92-мата души в неговото подразделение употребяват амфетамини, докато други десет – MDMA. Войниците купуват наркотиците чрез онлайн магазини в цяла Украйна, за които Валери смята, че може да са собственост на украинската мафия.
През август 2023 г. New York Times изчисли, че броят на загиналите войници е надхвърлил 70 000, а общите загуби са достигнали до 131 000. През февруари Зеленски заяви, че 31 000 украински войници са били убити през последните две години и че не е ясно колко са изчезналите или ранените. Истинският брой на загиналите и ранените остава неизвестен. Войниците, с които The Daily Beast разговаря през последните няколко месеца казаха, че спирането на новата помощ от САЩ, която наскоро се възобнови на 20 април, е отчасти причина за по-голямото количество наранявания и смъртни случаи на фронтовата линия, тъй като войниците са свършили боеприпасите, за да се защитят.
През януари Валерий бил ранен от взривна вълна от експлозия на руски танк, която чупи гърба му. В момента той не може да се бие и е уволнен от армията на Украйна. Макар и ранен по време на битка, Валерий каза, че не му се дават пари за това, че е ранен ветеран. „Просто пишат във военната книжка, че съм воювал. Няма военни карти, няма медали, които да ми дадат със свидетелството. Те не плащат [държавни] помощи”, каза той, но каза, че е получил 75 процента отстъпка от сметките си за комунални услуги и намаления в някои магазини.
Военните казали на Валери, че ще платят за операция за лечение на гърба му, но дори тя му дава само 50 процента шанс да се възстанови. Алтернативният – по-скъп – вариант за лазерно лечение дава по-голям шанс за излекуване на Валери, но ще струва над $6000 и не се покрива от военните. Той трябва сам да плати за процедурата.
Без пари, Валери каза, че изпитва постоянни болки и пие много, за да се справи с тях. „Помага ми да се отпусна. Да се успокоя и да забравя [фронта]. Най-трудно е, когато приятелите ти са убити.”
Последиците
В психиатричното болнично отделение в порутена сграда в Харков, ранените украински войници лежат в походни легла и се придвижват с инвалидни колички по широките коридори. Атмосферата е унила и мрачна, а лекарите, сестрите и пациентите говорят приглушено, за да не безпокоят околните.
Отделението е на три етажа в градската болница и войници от фронтовата линия на Украйна често се озовават там, седейки в леглата с часове, разсейвани само от телефоните си или пушейки цигари на стълбището с други пациенти, лекари и медицински сестри. Един войник стои на стълбището и се свива от болка, докато хирургическо дренажно устройство извлича течност от превързаната му ръка в пластмасова торбичка.
Това отделение е мястото, където 38-годишният Андрей, който се съгласи на интервю само с малкото си име, живее през последните няколко месеца, след като бил ранен при експлозия на мина, в резултат на което губи двата си крака в края на лятото на 2023 г. Затворен в малката болница, Андрей каза, че няма много работа и през времето, прекарано там, често е взимал MDMA в храната. Андрей отдавна е наркоман и е употребявал вещества, вариращи от хероин до марихуана, последното от които е използвал, докато е бил във военните бази на фронтовата линия на Украйна.
Андрей оприличи употребата си на MDMA с тази на американските ветерани, които са се завърнали от Виетнам и употребявали LSD. Каза, че е чувал подобни истории за американски войници, употребяващи наркотика сега.
Емоционалните травми и активните бойни действия отдавна вървят ръка за ръка. Първата световна война беше времето, когато психологическите травми от войната бяха широко разпространени и признати както от психолозите, така и от останалата част от обществото. Терминът „shell shock“ стана широко известен. През последните 100 години ветераните, завръщащи се у дома, са се сблъсквали с множество трудности, включително загуба на крайници, липса на държавни стипендии и посттравматично стресово разстройство, което затруднява интегрирането им в обществото.
Жестокостта на войната – страданието, преживяванията на прага на смъртта и загубата на приятели са отчасти обясняват защо войниците се обръщат към наркотици, за да им помогнат да се справят с травмата си, обяснява Андрей. Тази мъка и загуба, съчетани с липсата на психологическа подкрепа за загубата на двата му крака наведнъж, отчасти са причината той да се обърне към наркотиците в психиатричното си отделение.
Седейки на пейка в парка пред болничния център в края на април Андрей каза, че се е присъединил към армията в началото на войната, за да защитава Харков, своя роден град, от руските войници, които се опитват да установят контрол над града. Отначало той се бие заедно с местна военна част в Харков, а след това във втория договор е изпратен като шофьор на фронтовата линия.
Андрей каза, че не си спомня точния месец, в който е загубил и двата си крака, но е било някъде през август или септември. По това време той возил войници към предна линия, когато колата му се натъква на мина на пътя. Колата избухва от мината и докато войниците и Андрей бягат, той стъпва върху още две противопехотни мини, които веднага раздробяват двата му крака, части от лицето и кожата около ключицата. В продължение на 30 минути Андрей кърви на мястото на взрива, докато другарите му войници връзват турникети на краката му и трескаво викат линейка да дойде да го вземе.
След първите четири дни в болница, Андрей е транспортиран по цяла Украйна, докато лекарите оценяват нараняванията му и решават какво да правят по-нататък. Все още имал и двата си крака, но костите му били натрошени непоправимо.
През цялата тази година Андрей идва и си отива от психиатричното отделение в Харков, докато чака различни операции и протезите на краката, които сега има. В болницата той често лежи в продължение на часове в двойното си легло в стая, която споделя с четирима други ранени войници. Прекарва времето си в игра на видео игри на телефона си и използвайки MDMA, което според него му помогнало да се отпусне след мозъчното сътресение, което е получил по време на раняването когато е загубил краката си, и посттравматичното стресово разстройство, което е развил по време на службата си в армията.
Появил му се е шум в ушите и каза, че постоянно му се струва, че в ушите му звучат смущения от телевизора. MDMA, според него, му помага да избяга от проблемите си за известно време. И той не е сам в това; другите мъже в болницата също приемат наркотици, за да се справят; Андрей каза, че лекарите и сестрите си затварят очите и ги оставят да внасят незаконните препарати.
Добротата на непознатите
Докато Андрей говори на пейката в парка, към него се приближава мъж с 500 гривни [$12] в ръка. „Моля, вземете ги. Много съм ви благодарен”, казва мъжът. Първоначално Андрей протестира, като каза, че не му трябват парите, но в крайна сметка ги приема. След като мъжът си тръгна, той каза, че откакто е загубил краката си, три пъти цивилни са му предлагали пари, от благодарност за неговата жертва в защитата на Украйна. Една жена му дала блокче шоколад и бонбони като начин да му благодари.
„Приятно ми е. Хората казват, че не е защото [ съм] с увреждания. Те казват благодаря ви, че сте там, ето какво мога, просто искам да помогна“, казва Андрей.
Това е прекрасен жест, но добротата на непознатите никога не може да замени истинската подкрепа, от която Андрей се нуждае.
През последната седмица той казва, че е бил трезвен след неуспешно търсене на MDMA, добавяйки, че не иска да приема каквото и да е вещество в момента и че това го прави напрегнат. „Най-трудното нещо [в битка] е страхът. Никога не изчезва. Трябва да има повече психологическа помощ. Аз не я получавах“, каза Андрей.
На въпрос какво би искал хората да разберат за пиенето и употребата на наркотици в украинската армия, той каза: „Има, разбира се, някои скапани хора. Има такива, които [са] всеки за себе си. И те също са ми приятели. И до днес общувам с тях. А тези момчета, които загинаха… разбира се, е много трудно. „Бих искал хората просто да разберат, че наистина има хора, които са отишли там доброволно, не насила, но са отишли“, добави той. „Може би дори ще се върна. Ще направя каквото мога, за да помогна. Обичам град Харков. Бих искал да се надявам, че поне град Харков ще остане непокътнат“.
Източник: thedailybeast.com // Превод: Opposition
