Думите на министъра на отбраната Йоав Галант на пресконференция вчера, 15 май, се чуха както в Израел, така и в чужбина. Сега всички знаят, че той, Йоав Галант, вижда единствения възможен начин за следвоенно устройство в Газа, в палестински контрол с международна подкрепа. И това е алтернатива на кръвожадния режим, който се е установил в анклава, пише военният наблюдател Йоси Йехошуа в коментар за Ynet.
С други думи, обяснява авторът, Галант ясно показва, че подобна алтернатива е в националните интереси на Израел. А липсата на алтернатива води или до хаос в Газа, или до военен (окупационен) режим, който е „опасен за Израел от стратегическа гледна точка“.
Разбира се, има известна логика в думите на Галант. И е съвсем очевидно, че тезите му са в унисон с представите на американците и европейците за следвоенната система. Не бива обаче да забравяме, че Галант е не просто политик, но и генерал (макар и пенсиониран) от ЦАХАЛ. И като генерал, който е добре запознат със ситуацията в Палестинската автономия като цяло и в Газа в частност, той със сигурност разбира, че ситуацията е много по-сложна от тази, която той представя. И решението на проблема с Газа изобщо не е толкова ясно, колкото той казва. Ако изобщо има такова решение.
Йоси Йехошуа обяснява, че алтернативата, представена от Галант, при която палестинската власт връща контрола си над Газа, няма смисъл, докато ХАМАС не бъде окончателно победен. Всъщност, преди това присъствието на каквато и да е друга „алтернативна сила“ в Газа е невъзможно. Дори и да са получили всички необходими средства и правомощия, тези сили много бързо ще разберат, че самите те имат своя собствена алтернатива: как точно да се самоубият – чрез обесване, да се хвърлят от покрив или да си пуснат куршум в главата. Всички тези опции ще бъдат предоставени от Хамас със същата светкавична скорост, както беше в Газа с Фатах (който все още управлява Палестинската автономия) през 2006 г.
През последните години администрацията на Палестинската автономия едва ли е станала по-силна в конфронтацията си с ХАМАС. Тук е достатъчно да си припомним анклавите на терора в Юдея и Самария – като Дженин, Тул-Карем или Наблус. Ако силите за сигурност на ПА не могат да възстановят реда там, тогава къде е гаранцията, че ще издържат поне 24 часа в Газа?
Галант не може да не разбере къде ще попаднат оръжията, боеприпасите, комуникационното оборудване и техниката, които американците ще доставят на силите за сигурност на Фатах, преди да бъдат транспортирани до Газа. И какъв парад на победата ще организира ХАМАС, показвайки всички тези трофеи пред жителите на Газа, които изобщо не са невинните агнета, каквито ги представят във Вашингтон, Брюксел или Париж.
Няма консенсус в силите за сигурност, включително във върховете на ЦАХАЛ, относно следвоенното устройство на Газа. И този проблем е много по-сложен, отколкото изглежда отстрани. Самото разбиране, че „нещо трябва да се направи“ не е достатъчно. Вече сме допуснали много катастрофални грешки, бидейки в плен на грешни концепции, арогантност и добри намерения, с които е постлан пътят към знаете къде.
Истината е, че Газа се е превърнала в крепост на терора. И че никой освен нас няма да води война срещу това зло. Никой няма да пожертва себе си, благосъстоянието си или кариерата си заради нас. Еврейската държава е създадена по тази причина, за да може еврейският народ да я защити сам.
Затова е много важно бързо да се разделите със старите илюзии и да не създавате нови. Никой няма да влезе в ивицата Газа и със сигурност няма да може да я управлява, докато Израел не победи ХАМАС.
Победата над ХАМАС е в рамките на националния консенсус: няма нито един израелец (поне разумен), който да не пожелае деня, когато спрем да кървим в Газа, когато северният фронт се успокои, когато Юдея и Самария спрат да произвеждат терористи. Но ние сме в Израел. Ние сме в Близкия изток. И тези концепции не предполагат алтернатива – ние нямаме друг „глобус“.
За съжаление, поради разногласията преди войната, проблематичното ръководство по време на самата война и слабите перспективи след войната, утежнени от американския натиск и избухването на антисемитизъм, ние се озовахме в особено нестабилно блато. Но гмуркането не е опция: врагове и потенциални съюзници внимателно ни наблюдават, оценявайки всяко наше движение. И провалът може да наложи да платим дори по-висока цена от тази, която плащаме досега.
Източник: vesty.co.il // Превод: Opposition
