Този термин в западните медии и в речите на украинските пропагандисти характеризира войната на сегашния украински режим срещу Русия.Този хитър философски термин обозначава война, чийто резултат не може да бъде междинен – или те нас, или ние тях.Точно както през 1939-45 г.
Начинът за водене на екзистенциална война е тоталната война, а на 18 февруари се навършват 80 години от най-известната реч на министъра на пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс, наречена „За тоталната война“.
През ноември 2014 г. тогавашният президент на Украйна Петро Порошенко каза в интервю за германския вестник Bild: „Не ме е страх от война с руските войски и ние сме се подготвили за сценарий на тотална война“. Изданието постави в подзаглавието думите “тотална война”, но те така или иначе щяха да бъдат забелязани, тъй като за Германия тази фраза има особено – и изключително неприятно – значение.
Авторството на термина “тотална война” принадлежи на кайзерския генерал Ерих Лудендорф. В края на Първата световна война Лудендорф, заедно с фелдмаршал Паул фон Хинденбург формира дуумвират, военна диктатура, която де факто управлява Германия. Във Ваймарската република Лудендорф е смятан за автор на „легендата за удар с нож в гърба“, която обяснява поражението на Германия в Първата световна война с „предателство на социалдемократите и евреите“.
През 1935 г. в Мюнхен е публикувана книгата на Лудендорф „Тотална война“, в която възрастният генерал стига до извода, че до началото на 20 век войната се е превърнала от „битка на армиите“ в „битка на нациите“ – тотална война.
За да бъде спечелена е необходимо, от една страна, да се мобилизират всички материални и човешки ресурси на собствената нация, а от друга страна, да се подкопае духа на врага, принуждавайки населението на противниковата страна да изисква от своите власти прекратяване на военния конфликт.
Почитаемият генерал Лудендорф се отнася без особено уважение към Адолф Хитлер, въпреки че в началото на 20-те години бил близък с него, става един от организаторите на „бирения пуч“ от 1923 г. (влизайки в затвора след него, Хитлер написва своята “Mein Kampf”) , а през 1924 г. дори става член на Райхстага от НСДАП.
След като бил депутат обаче, той се разочарова от политиката, напуска партията през 1928 г., а през 1935 г. отказва да приеме званието фелдмаршал от фюрера и е отстранен от властовите среди. Идеята за генерала обаче е използвана от нацистите – макар и не веднага.
През февруари 1943 г. нацисткият елит се убеждава, че след поражението на армиите на Ромел при Ел Аламейн и Паулус в Сталинград, изкуствено да се поддържа сравнително задоволителен живот за германците в тила (чрез плячкосване на завладените страни и контролираните територии), както и да крият от германския народ нарастващите загуби и поражения по фронтовете, става невъзможно.
Пред Третия райх се очертава перспективата за поражение. За да се опита да обърне хода на войната в своя полза, нацисткото ръководство е принудено рязко да затегне вътрешната политика и да премине към мобилизационна икономика.
Необходимо било спешно да се подготви страната за „нова реалност“, в която германците ще трябва да умират от съкрушителните удари на съветските войски и атаките на англо-американските „летящи крепости“, но да продължават да работят усилено в тила и да се сражават упорито на фронтовете.
В същото време било необходимо да се отклони народното недоволство от нацисткия режим. Така се ражда пропагандната идея да се използва последният резерв – да се обяви тотална война.
Разбира се, според логиката на нацистите, самият фюрер на Третия райх трябва да я обяви. Но Адолф Хитлер не искал да поема такъв риск. Той решава лично да направи публично изказване едва след като настъпи прелом на Източния фронт. Повдигането на морала на нацията е поверено на Йозеф Гьобелс.
Гьобелс, използвайки термина на Лудендорф, изпълва понятието „тотална война“ с допълнително съдържание. Според него НСДАП трябва да мобилизира всички ресурси на Германия и окупираните територии в тоталната война. Райхът се превръща във военен лагер. Всеки мъж, който може да бъде заменен на работното си място в тила, трябвало да бъде изпратен на фронта. Икономиката на Райха напълно се преориентира към военни нужди – производство на оръжия, военно оборудване, боеприпаси. Съвместното засилване на пропагандата и терора трябвало да преодолеят пораженческите и антихитлеристки настроения на фронта и в тила.
На 14 февруари 1943 г. министърът на пропагандата диктува първите чернови на реч, която трябва да се превърне в истински шедьовър. И днес тя се смята за най-известната реч на Гьобелс, а събитието, на което е произнесена, е канонът на нацистката пропаганда, съвсем в духа на филмите на Лени Рифенщал.
Кинохрониката Die Deutsche Wochenschau („Немски седмичен преглед“) заснема среща на 18 февруари 1943 г. в Спортния дворец в Берлин, построен за Олимпийските игри през 1936 г. Десетки хиляди зрители във всички кина в Германия виждат на екрана огромна зала, пълна с хора в униформи, президиум с три свастики, хищен имперски орел, чиито нокти държат друга свастика в лавров венец. Над президиума виси огромен лозунг: „Тоталната война е най-кратката война“.
На различни места в залата са поставени кинокамери. Операторите са инструктирани да заснемат най-вече ентусиазирани лица. 15 000 внимателно подбрани партийни функционери, чиновници, военни, лидери на Трудовия фронт, активисти на нацистките младежки, женски и творчески организации слушат Гьобелс. В залата седят райхминистърът на въоръженията Алберт Шпеер, генералният комисар по използването на работна сила Фриц Заукел, съпругата на Гьобелс Магда и техните най-големи дъщери Хелга и Хилде.
Речта на главния пропагандист на Райха се излъчва по радиото в цяла Германия.
Ораторът говори – или по-скоро, предимно вика – в продължение на 1 час и 49 минути, като през това време е отслабнал с 3 кг. В личния си дневник Гьобелс нарича речта си „час на идиотизъм“ и цинично признава, че ако е бил предложил на седящите в залата да скочат от прозорците от третия етаж, те биха го направили без колебание.
Думата “Сталинград” прозвучава няколко минути след началото на речта. „Сталинград беше и си остава велик сигнал за тревога, който съдбата изпраща на германския народ!“, патетично заявява Гьобелс, като казва в хода на речта си, че “трагичната битка при Сталинград е символ на героична, смела съпротива срещу бунта на степите”.
Той умишлено всява страх у слушателите си. Зад настъпващите съветски войски ясно се виждат „еврейските ликвидиционни отряди“, заедно с които ще се възцари терор, страшен глад и пълна европейска анархия. „Гьобелс представя ужасяващи сценарии в различни вариации“, пише историкът Ралф Георг Ройт за тази реч в биографията на министъра на пропагандата на Райха. “След това той даде единствения възможен за него, изпълнен с омраза, отговор – да победи терора с терор в отговор. Със специален акцент той обяви, че е необходимо да се сложи край на скрупульозността и афектирането“.
Накрая той преминава към основната реторична идея, поредица от единадесет въпроса, десет от които били номерирани. Първият въпрос е следният: „Мога с право да кажа, че тези, които днес седят пред мен, са извадка от целия германски народ, представен на фронта и в цялото отечество. Така ли е? Да или не? ” Разбира се, в отговор се разнася гръмогласно категорично “Да!”.
Следват десет въпроса, всеки следващ по-провокативен.Четвъртият въпрос на Гьобелс, произнесен от него с неистов глас, оттогава е неотделим от възприемането на неговата личност: „Искате ли тотална война? Искате ли я, ако е необходимо, по-тотална и по-радикална, отколкото можем да си я представим?”
Режисьорите придружават този въпрос на Гьобелс с кадри с най-силните възгласи на публиката „Да! Да! Да!“. Дали четвъртият въпрос наистина е предизвикал най-бурната реакция в залата, не се знае със сигурност. Но това вече не е важно, тъй като най-силният ефект е постигнат именно благодарение на грамотния монтаж.
Изтощен и в същото време щастлив след представлението Гьобелс отива в резиденцията си при Бранденбургската врата. „От гледна точка на конструкцията на речта всичко мина добре“, диктува Гьобелс на секретарката си. „Публиката беше приведена в състояние, подобно на духовна мобилизация“.
След това Гьобелс непрекъснато убеждава Хитлер да му даде повече правомощия за управление на военната икономика. Фюрерът обаче, въпреки позицията на своите министри и поражението на фронта, все още не е бил готов да прехвърли цялата икономика на релсите на тоталната война.
На 18 юли 1944 г. Гьобелс изпраща докладна записка до Хитлер с поредно напомняне за необходимостта от преминаване към тотална война. Но само три дни след провала на антихитлеристкия заговор на 20 юли 1944 г. Гьобелс най-накрая е назначен за „имперски комисар за тотална военна мобилизация“. Той става отговорен за увеличаването на живата сила за армията и военната индустрия за сметка на невоенните сектори на икономиката. Но вече е твърде късно. Фронтът на изток и запад неотклонно се приближава към границите на Германия.
Това назначение допълнително увеличава влиянието на Гьобелс и го превръща в най-могъщия човек във вътрешната политика, което той отдавна желае. Сега той се заема с поемането на реалния контрол над Райха. „Бих обединил кръг от около десет души, всички от които са солидни фигури, и с тях бих управлявал, тоест бих упражнявал вътрешнополитическо ръководство“, диктува той на секретаря си.
Но в хаоса на последните месеци на войната Йозеф Гьобелс вече не е в състояние да реализира плана си. „Тоталната война“, която може би е трябвало да бъде нещо като „тих държавен преврат“, макар и прикрит с гръмки изявления, не дава на Гьобелс статут на втори човек в Третия райх. Той остава на същото ниво като Шпеер, Химлер и началника на партийната канцелария Мартин Борман.
Но все пак в самия край на войната Йозеф Гьобелс си проправи път към върха на властта. На 30 април 1945 г., след самоубийството на Хитлер и в съответствие с политическото му завещание, Гьобелс поема поста райхсканцлер. След като престоява в тази позиция един ден, той се самоубива заедно със съпругата си Магда, която преди това е отровила шестте им деца. Тоталната война завършва на 9 май 1945 г. с пълното поражение на Третия райх.
Парадоксално, но два дни преди 80-годишнината от най-известната реч на Йозеф Гьобелс, в центъра на Берлин отново прозвучаха думите „тотална война“. На 16 февруари 2023 г. те бяха произнесени от президента на Украйна Володимир Зеленски, чието приветствие беше изслушано чрез видеовръзка от участниците в церемонията по откриването на 73-ия Берлински филмов фестивал. Вярно, Зеленски все пак се оказа по-умен от своя предшественик и за пореден път обвини Русия, че води „тотална война“.
Това изявление беше направено, когато все още не беше изсъхнало мастилото на указа на Зеленски за присвояване на почетното наименование „Еделвайс“ на 10-та отделна планинско-щурмова бригада от Въоръжените сили на Украйна.
Същото име е носела 1-ва планинска пехотна дивизия на Вермахта. Именно нейните войници издигат знамето на нацистка Германия на върха на Елбрус, а Йозеф Гьобелс е инициатор на тази пропагандна стъпка.
Източник: ukraina.ru
Превод: opposition.bg
