Пълномащабната инвазия в Украйна беше моментът, в който Путин най-накрая изостави всякакво подобие на сътрудничество със Запада и всички претенции, че несъгласието и критиката в тази велика нация ще бъдат толерирани.
Преди две години, когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, аз бях сред многото дългогодишни наблюдатели на Кремъл, които разбраха това неправилно.
Малцина биха могли да проумеят защо Владимир Путин, пресметливият лидер на Русия, би се впуснал в такова рисковано военно приключение, особено когато обикновената заплаха от руска инвазия вече дава резултати.
През юни предходната година, докато руските сили се струпаха близо до Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън се срещна с Путин на срещата на високо равнище в стил на суперсили, описвайки САЩ и Русия като „две велики сили“, издигайки руския лидер, след като предишни администрации на САЩ се опитаха да омаловажат влиянието на Русия.
В дните преди инвазията през 2022 г. Вашингтон предложи „прагматична оценка“ на опасенията на Москва за сигурността, сигнализирайки готовност за компромис.
Насочването на руски сили срещу една от най-големите постоянни армии в региона изглеждаше необичайно безразсъдно и следователно малко вероятно.
Имаше обаче и други, които справедливо виждаха нахлуването като неизбежно, разбирайки по-добре намеренията на Кремъл и уверено предсказвайки бърза руска победа от значително превъзхождащите сили на Москва.
Две години по-късно ми харесва да мисля, че онези от нас, които се съмняваха в решимостта на Кремъл, грешаха поради правилните причини.
Това, което Москва все още евфемистично нарича специална военна операция, е кървава баня с катастрофални размери, невиждана в Европа от поколения. Даже по най-скромни оценки броят на убитите и ранените е стотици хиляди хора от всяка страна. Малките успехи, такива като неотдавнашното превземане на Авдеевка, дойдоха на огромна цена.
Някога уважаваната армия на Русия се оказа болезнено неподготвена и уязвима за съвременните оръжия в ръцете на решителната украинска съпротива. Дори ако войната приключи утре, вероятно ще отнеме много години, за да се възстанови нейната сила и численост.
А последните две години на брутална война изкривиха Русия и вътрешно.
Стотици хиляди нейни граждани избягаха в чужбина, за да избегнат наборната военна служба. Недоволството от начина, по който се водеше войната провокира въоръжено въстание, при което наемниците на Вагнер с оръжие маршируваха към Москва, поставяйки безпрецедентно предизвикателство пред властта в Кремъл.
Международното презрение превърна Русия в най-тежко санкционираната страна в света. Дори президентът Путин е обвинен във военни престъпления в Хага.
А сега най-гласовият критик на Путин – Алексей Навални – е мъртъв. На фона на по-широкото потушаване на несъгласието, тази страна потъна още повече в изолация и мрак.
Ако се погледне на ситуацията отстрани, то посоката на движение изглежда трагично ясна.
Бях в Чечня, когато през 2000 г. новоиздигнатият президент Путин подчини бунтовния руски регион, отприщвайки безмилостната руска армия. „Ще ги бомбардираме в пристройката“, отбеляза той с груб, но популярен рефрен.
През 2004 г. водещата руска журналистка Анна Политиковская беше убита на рождения ден на Путин. Нейните смели послания от Чечня предизвикаха отклик. Други критици бяха заглушени у дома и в чужбина.
В 2008 г. Путин се намеси в съседна Грузия, отделяйки проруски региони от грузинската държава. Преди територията на Крим да бъде анексирана от Украйна през 2014 г., руските войски в течение на много години успешно подкрепяха сирийския режим в бруталното потушаване на бунта в тази страна, въпреки международното осъждане.
Но 24 февруари 2022 г. беше преломен. Не става въпрос само за това, че Путин е сгрешил в амбицията си да завладее Украйна, въпреки че това, което се смяташе за ограничена кампания, сега е война с отворен край.
По-скоро неговата пълномащабна инвазия в Украйна беше моментът, в който Путин най-накрая изостави всякакво подобие на сътрудничество със Запада и всички претенции, че несъгласието и критиката в тази велика нация ще бъдат толерирани.
И в момента има малко признаци за промяна в курса. Всъщност, две години след провеждането на специалната си военна операция, Путин затяга властта си, като опонентите му са заглушени, а изборите през март трябва да потвърдят петия му президентски мандат.
Частно много руснаци продължават да се надяват, че един ден ще има промяна в курса. Но малцина вярват, че е вероятно това да стане сега или дори скоро.
Автор: Матю Чанс; Източник: edition.cnn.com// Превод: Opposition.bg
