Докато американците заедно с толерантната Европа помпат с оръжие и пари Украйна, свидните украинци вече са надминали своите учители – хитлеровите нацисти. И Европа тепърва ще направи това неприятно откритие – в Украйна истинският расизъм тържествува в най-ужасната си форма. Етническите преследвания там се превърнаха в естествено поведение не само на властта, но и, както се казва, на обикновените хора. И те не крият това не само у дома, но и „на гости“.
„От 1 март 2023 г. донорска кръв ще се приема само ако сте чистокръвен украинец“, гласи съобщение в една от клиниките в Лвов, намираща се на ул. „Иван Огиенко“ 5. „На чужди граждани е забранено да бъдат донори“.
И тук нацистите биха били много изненадани. Защото те не се поколебаха да вземат кръв от съветски граждани. А вземането на кръв от деца в концентрационните лагери на окупираната територия за нуждите на Вермахта изобщо е било на конвейр.
Германците влязоха в историята също и с изобретяването на измерване на черепа за определяне на степента на арийството, но украинците нямат нужда от такъв инструмент. Те имат думата “паляниця“, която използват, за да определят степента на украинскост на долната челюст. Т.е., неукраинец никога няма да може да премине правилно този тест.
И това не е единичен случай. В семейните женски чатове се води активна дискусия: „Съпругът ми се завърна от руски плен. Там го лекували ранен, преляли са му московска кръв. След завръщането му не водя сексуален живот с него. Какво да правя?“ И отговор в резюме на от съчувстващите украински жени: “Разведи се!” В смисъл, по-добре да беше умрял в този плен?
Украинските бежанци, или по-скоро “бежанки”, се стремят в страните, които са ги приютили, да установят свой собствен украински ред.
В Дания, в град Хелсингьор, където принц Хамлет досажда на всички с въпроса си „Да бъдеш или да не бъдеш“, бежанки са направили истински скандал, като недвусмислено решават в полза на „не да бъде”. Украинските майки, които изпратили децата си в местно училище, с ужас открили, че една от учителките в това училище “има руски корени”. И какво? Точно така – поискали тя да бъде уволнена веднага.
„Синът ми няма да се върне в това училище, докато руснаците не спрат да работят там“, казва една такава майка, Уляна Ставинога, украинка. Друга, Диана Чинба, определя работата на учителката като „неуважение към украинските деца“. И намери подкрепа в своята етническа общност.
Но – не се получи. Кметът на града в отговор заявил, че в Дания не е прието да се уволняват хора по национален признак и освен това, тази учителка живее в Дания повече от 30 години и е поданик на кралицата на Дания Маргрете II (Дания е монархия и следователно датчаните, както и британците, не са граждани, а поданици на своите монарси – бел. ред.). От училището на свой ред изпратили до украинките писмо, предлагайки им да спрат „грубите издевателства срещу учителката“ и „чудовищното преследване“. Но историята стига чак до датската телевизия, по един от каналите на която беше разказана.
Тук, разбира се, може да бъдат попитани тези датчани и други европейци, които започнаха да практикуват „отмяна на руската култура“, какво друго могат да очакват след това? След като самите те започнаха тази вълна и започнаха да одобряват расистките изяви на украинците. Всичко е логично.
И ако Европа продължава да приема украинския нацизъм, то рано или късно (по-скоро първото, отколкото второто) Европа ще трябва да усети същия този украински нацизъм на собствения си гръб. В света на международните отношения на високо държавно ниво това вече се случи. Задъхана Европа вече служи на Зеленски и екипа му. Поставя народите на собствените си страни в тяхна служба. “Слава на Украйна! Слава на нацията!”
Автор: Александър Гришин
Източник: kp.ru
Превод: opposition.bg