Тежките спорове относно възможните условия за прекратяване на войната в навечерието на срещата между Тръмп и Путин имат и важен вътрешнополитически аспект за Украйна.
Въз основа на множество публикации в западните медии, териториалните отстъпки от страна на Киев може да се превърнат в централна част от проекта за мирно споразумение. Колко верни са тези слухове е голяма интрига, тъй като те не са официално потвърдени. Може би няма да има повече подробности преди планираната за 15 август среща на президента на САЩ Доналд Тръмп и президента на Русия Владимир Путин в Аляска.
Това очевидно е случай, в който няма дим без огън. Зеленски ясно заяви, че от Украйна се изисква да се откаже от част от териториите, които в момента контролира, и заяви, че няма да го направи. Европа го подкрепи в това.
За какво става дума?
Според медийни съобщения, за да се съгласи Путин на прекратяване на огъня, Украйна е длъжна да изтегли войските си от цялата територия на Донецка и Луганска област, като същевременно замрази фронтовата линия в Херсонска и Запорожка област.
В същото време, според някои сведения, Русия след това ще напусне превзетите части от Сумска и Харковска област. Тоест, ще има своеобразен „обмен на територии“ (за който говори и Тръмп). Обменът обаче е изключително неблагоприятен за Украйна. Както по размер, така и по значение на разменяните територии.
Повтаряме, Зеленски и европейците са против такъв обмен. И сега основната им стратегия е да убедят Тръмп да не подкрепя исканията за изтегляне на украинските войски от Донбас, а да се върне към предишната идея за примирие по фронтовата линия.
Но ако това не се получи, тогава Киев ще има два варианта за действие. Първият е да откаже с риск напълно да загуби всякаква помощ от Вашингтон и, може би, дори да се изправи пред принудителни мерки от Тръмп. Вторият е да се съгласите. Но тук има и много рискове. В експертните среди е разпространено мнението, че това ще бъде политическо самоубийство на Зеленски, ще предизвика протести и бунтове с последващо отстраняване от власт на настоящия президент на избори или дори без тях. Нещо повече, както показа неотдавнашният „картонен Майдан“, Банкова е слаба в това да издържи на удара на улицата.
В същото време има и друга гледна точка, която гласи, че очакванията за бунт в случай на изтегляне на войските от Донецка област са преувеличени, а ситуацията за Украйна в случай на отказ от „плана на Тръмп“ и прекратяване на американската подкрепа носи огромни рискове и в резултат на това може да доведе до много по-големи проблеми за Украйна и до още по-лоши мирни условия. Следователно, при определени обстоятелства, властите могат да решат да изтеглят войските от Донбас, ако това доведе до прекратяване на огъня.
До какъв сценарий в крайна сметка ще доведат събитията на вътрешнополитическия фронт.
Кой ще определи границите?
Накратко, събитията се развиха по следния начин.
След посещението на специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф в Москва на 6 август стана ясно, че Вашингтон и Руската федерация започват нов кръг от преговори за уреждането. Сензацията обаче беше, че се обсъжда важно условие на мирния процес – отстъпването от страна на Украйна на територии, които Киев в момента контролира. Всичко това е на ниво слухове и изтичане на информация в пресата, които не са получили пряко официално потвърждение. Въпросът е, че едно от предварителните условия за постигане на мир може да бъде отказът на Киев от северната част на Донбас. След което Москва ще бъде готова да прекрати огъня по останалата част от фронтовата линия и евентуално да върне на Украйна превзетата част от Харковска и Сумска области (в Херсонска и Запорожка области фронтовата линия е замразена на сегашните си позиции).
Че подобен вариант наистина се е озовал в скрития дневен ред, показват коментарите на Тръмп и Зеленски, както и на редица европейски лидери по темата за териториите. По-конкретно, украинският президент изключи възможността за „даване на земя на окупатора“, в което беше подкрепен от европейските си съюзници. Страстите вече са нажежени. Засега коалицията на Украйна и европейците се надява да убеди Тръмп да се върне към твърда линия на поведение с Путин и да „окаже натиск“ върху руската икономика, за да постигне мир.
„Имаме нужда от санкции, имаме нужда от натиск. Имаме нужда от сила – силата, преди всичко, на Съединените щати, силата на Европа, силата на всички народи по света, които искат мир и спокойствие в международните отношения. Ако Русия не иска да спре войната, тогава нейната икономика трябва да бъде спряна“, каза Зеленски във видео обръщение към народа, публикувано на 10 август.
Вътре в страната Банкова изпраща подобни сигнали чрез своите информационни канали.
Първо, Украйна няма да изтегли войските си от Донбас или откъдето и да е другаде. Второ, няма да има правно признаване на анексирането на завзетите територии от Русия.
Политолог, близък до президентската администрация (ОП) Володимир Фесенко нарече това условие „основната червена линия“. „Не можем и няма да признаем законно никоя окупирана украинска територия за руска. Това е неприемливо за нас. И не може да има едностранни отстъпки от страна на Украйна в замяна на условен мир. Защото в този случай ние абсолютно не вярваме на Путин. Целият опит както от настоящата война, така и от войната, която продължава от 2014 г. насам показва, че за съжаление на Русия не може да се има доверие в подобни преговори. Затова са необходими гаранции за сигурност“, каза Фесенко по време на телемаратона.
Трето, условието за „смислени“ преговори за уреждане с участието на Украйна ще бъде прекратяване на огъня и намаляване на бойната активност на враждуващите страни. Без това Киев няма да се съгласи на изтегляне на войските.
Четвърто, военната и финансова помощ за Украйна, както и санкциите срещу Русия, трябва да се запазят.
Според Фесенко, ако резултатът от срещата между Тръмп и Путин е споразумение „за Украйна без Украйна“, което не отговаря на неговите интереси, Киев няма да се съгласи на тях, дори това да ядоса републиканския президент. „Трябва да се подготвим за различни варианти, включително поредно охлаждане на отношенията с Тръмп, но акцентът трябва да бъде върху най-гъвкавата стратегия и тактика за по-нататъшни мирни преговори, за да защитим интересите си“, написа експертът на страницата си във Facebook.
В същото време той признава, че кавга между Киев и Тръмп може да е основната цел на Кремъл на този етап. Подобно развитие на събитията може да доведе до намаляване или дори пълна загуба на американската подкрепа във всичките ѝ форми.
И тогава ще възникне въпросът какво да се прави по-нататък – да се продължи да се отказва или да се съгласява с изтеглянето на войските от Донецка област, за да се избегне рязко влошаване на ситуацията на фронта поради края на американската подкрепа.
Когато Зеленски избира между тези два варианта, вътрешнополитическият фактор ще бъде от съществено значение – как обществото ще възприеме изтеглянето на войските. Или по-скоро, неговата активна част. И какъв мащаб на проблеми ще има Банкова вътре в страната след това.
Щайнмайер като напомняне
В новата история на Украйна вече е имало примери, когато протестите са подтиквали властите да се откажат от компромиси с Русия. Достатъчно е да си припомним историята с прилагането на политическата част от Минските споразумения през 2015-2016 г., което беше нарушено не на последно място поради твърдата негативна позиция на националистическите кръгове.
Зеленски също има подобен опит – когато през есента на 2019 г. се опита да приложи т. нар. формула на Щайнмайер (наречена на името на настоящия президент на Германия, а преди това министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер). Според тази формула, изборите в частта на Донбас, неконтролирана от Киев, трябваше да се проведат преди прехвърлянето на контрола над границата. А веднага след това непризнатите „републики“ щяха да получат специален статут в рамките на Украйна. През есента на 2019 г. в Киев се проведоха протести под кодовото име „Щайнмайер Майдан“ срещу прилагането на „формулата“ от националисти и поддръжници на бившия президент Петро Порошенко. Освен това, когато Киев се договори с Москва и „ЛДНР“ да създадат Консултативен съвет с представители на украинските власти и „републики“ в началото на 2020 г., започнаха и масови протести. В резултат на това украинските власти отстъпиха и скоро процесът на уреждане в Донбас като цяло спря.
„Тогавашното излизане към Банкова от войници от АТО и соросовци, викащи „Няма капитулация“, направи впечатление на Зеленски. Тогава той реши да тръгне по пътя, посочен от чужд лозунг „Армия! Език! „Вира“ („Армия! Език! Вяра!“ – предизборният лозунг от кампанията на Петро Порошенко през 2019 г. – бел. ред.). Защо? За да не бъде атакуван от проактивното малцинство, за което, между другото, той все още не стана един от тях. Сега пред него и страната се задава неприличен мир, съгласието с който със сигурност ще доведе до протести от радикали и тези, които се присъединяват към тях. Или – гневът на Тръмп. Като цяло, това е между чука и наковалнята“, обяснява политологът Андрей Золотарьов.
Илюзията за контрол на Банкова върху информационното пространство беше показана от неотдавнашния „картонен Майдан“.
„Под информационните атаки ОП просъществува само два дни. Сега политическите му врагове ще се изкушат да повторят всичко не с деца, а с по-сериозна аудитория. Тази позиция ще бъде представена като мнение на цялото общество“, прогнозира експертът.
В същото време, според политолога Костя Бондаренко, „значителна част от обществото“ иска войната да приключи възможно най-скоро, дори това да означава да се направят отстъпки.
„Но правителството се страхува от страстната част, чието мнение ще представи като доказателство, че обществото не приема споразумения със споменаване на териториалния въпрос. Но факт е, че само референдум може да покаже истинското настроение на обществото, а е невъзможно да се проведе такъв по време на военно положение. А у нас ще се опитат да заменят плебисцита със спорни резултати от социологически проучвания, изявления на командири на батальони и т.н.“, казва експертът.
Политологът Фесенко говори и за „възможен риск от вътрешнополитическа криза“ в случай на съгласие с трудни мирни условия, включително „размяна на територии“.
„Значителна и активна част от обществото ще бъде категорично против подобна „размяна“, пише експертът на страницата си във Facebook.
Баланс на рискове и възможности
В същото време има и друга гледна точка, която гласи, че очакванията за бунт в случай на изтегляне на войските от Донецка област са преувеличени, а ситуацията за Украйна в случай на отхвърляне на „плана на Тръмп“ и прекратяване на американската подкрепа носи огромни рискове и в крайна сметка може да доведе до много по-големи проблеми за Украйна и до още по-лоши мирни условия. Следователно, при определени обстоятелства, властите могат да решат да изтеглят войските от Донбас, ако това доведе до прекратяване на огъня.
„Настроенията в обществото не са много ясни. През последните години Донбас е третиран в други региони на Украйна като „прокълната земя“, където украинската армия трябва да се изтощи и да спре руското настъпление, за да не стигнат по-нататък. В същото време по подразбиране се смята за приемлива жертва Русия да превземе някои градове и села там, като предварително ги е смляла на прах. Разбира се, жителите на самия регион не мислят така, но говоря за други региони. Затова не съм сигурен, че ще има бунт и Майдан, ако Донецката област бъде напълно предадена, а в замяна Украйна получи край на войната и мобилизацията/бусификацията. Да, ще има много обвинения в капитулация. Но те до голяма степен ще бъдат пресметнати за бъдещите избори. Освен това, отхвърлянето на предложението на Тръмп може да доведе до още по-лоши последици – спиране на помощта, което ще доведе до рязко усложняване на ситуацията на фронта и тогава условията ще бъдат още по-лоши. Възможно е Путин да разчита на това. Въпреки че, разбира се, политически и морално, изтеглянето на войските ще бъде силен удар по Зеленски. И той не би искал да се откаже от териториите. Основната му цел сега е да гарантира, че Тръмп изобщо няма да отправи подобно искане. Но ако това не се получи, тогава ще трябва да се вземе решение – да се съобрази или да се съгласи. Вероятно това решение ще бъде взето от Банкова, след като претегли всички рискове и възможности: колко Тръмп е наистина готов да натисне силно в случай на отказ. И какво може да се замени за изтеглянето на войските от Донецка област – за други територии, присъединяване към ЕС, увеличаване на военната и икономическата помощ и нещо друго“, казва един от политическите стратези, работили преди това в администрацията на президента.
Източник от националистическата среда също казва, че настроението там е доста противоречиво.
„От една страна, мнозина ще възприемат изтеглянето на войските от Донецка област като откровено предателство и насърчаване на агресора. От друга страна, има големи загуби. Има разбиране за сериозността на ситуацията, в която се намира Украйна. И разбиране, че ситуацията може допълнително да се влоши. Освен това не бива да се подценяват политическите амбиции на лидерите на националистическото движение. Сега, докато са на фронта и войната продължава, те са принудени да ги сдържат. Но ако има мир, те ще имат перспективата да преразпределят политическото и дори икономическото поле на страната в своя полза. И мнозина имат това предвид“, казва представител на едно от националистическите движения, който в момента служи във Въоръжените сили на Украйна.
Трябва да се отбележи, че в украинските социални мрежи, дори сред националистите, перспективите за „мир в замяна на Донецка област“ се коментират предпазливо. Да, има изявления за неприемливостта на подобен вариант (но едновременно с това има и изявления в негова подкрепа). Започват и вълни от „предателство“ (например от близки до Порошенко). Но като цяло страстите в политизираната част от обществото не са толкова интензивни, колкото бяха през юли по време на скандала с НАБУ. Отчасти това може да се обясни с факта, че информацията за „плана Тръмп-Путин“ за изтегляне на Въоръжените сили на Украйна от Донбас съществува само под формата на слухове и публикации в медиите. И досега това не е потвърдено по никакъв начин и никой официално не изисква това от Украйна. И затова мнозина третират това просто като поредното „изтичане“ на един от вариантите за „сделка“, която няма да доведе до нищо. А ако информацията се потвърди, тогава възмущението може да е по-голямо и по-остро.
Но вече от начина, по който протича дискусията, е очевидно, че отношението към темата в украинското общество е нееднозначно и има различни мнения.
Източник: strana.today
