Ако искате да сведете международната търговия и външните отношения до прояви на господство чрез биене в гърдите, рано или късно ще трябва да воювате за стомана.
Твърд, устойчив на корозия и важен за производството на мачо артефакти като небостъргачи, коли и оръжия, металът е незаличимо свързан с изображения на сила. Президентът Доналд Тръмп повтори този имидж във фотошопнато изображение миналата година, показвайки себе си като Супермен, Човекът от стомана, в своя акаунт в Truth Social.
Други автократични лидери са имали същата идея. Грузинският революционер Йосиф Висарионович Джугашвили избра руската дума за стомана, когато измисли бойното име, с което е най-известен: Сталин. Когато фашистка Италия сключи военен съюз с нацистка Германия три месеца преди началото на Втората световна война, Мусолини го нарече „Стоманен пакт“.
Не се заблуждавайте обаче: опитът да се защити стоманодобивната и алуминиевата промишленост като път към изграждането на нацията е обречен проект, който ще направи Америка по-слаба, а не по-силна.
Митата от 25% върху вносния метал, които Тръмп обеща в понеделник, ще бъдат толкова неефективни за насърчаване на местното производство, колкото и предишният кръг от ограничения, които той започна през 2018 г. След тези действия производственият капацитет на САЩ за алуминий е намалял с 32%, докато стоманата е намаляла с 3,6%. Само луд цар би очаквал различен резултат от повторния опит на същото нещо.
Ако последният кръг от налози наистина бъде въведен – никой не знае, като се има предвид неистовата политика от последните няколко седмици във Вашингтон – те ще послужат само за нанасяне на щети на производителите и потребителите както в САЩ, така и в техните съюзници. Вероятният резултат ще намали способността на тези страни да произвеждат свой собствен метал. Русия и Китай трябва да потриват ръце от радост.
За разлика, да речем, от мобилни телефони, компютри, машини и потребителски стоки, САЩ не получават много от тези суровини от своите геополитически съперници. Вместо това те идват предимно от съюзници и държави, които САЩ трябва да държат близо, най-вече във време, когато не могат да си позволят да се изправят сами срещу надигащата се вълна на авторитаризма. Канада и Мексико, Европейският съюз, Бразилия, Южна Корея, Япония и Тайван заедно представляват 80% от вноса на стомана в САЩ. Добавете Бахрейн, Катар и Обединените арабски емирства — дом на три от най-големите задгранични военни бази на САЩ — и виждате около 70% от вносния алуминий също.
Дръжте приятелите си близо | САЩ внасят по-голямата част от своята стомана от ключови съюзници
Двата метала също са едни от най-широко защитените сектори в САЩ: в допълнение към митата на администрацията на Тръмп от 2018 г., те са обект на малко под половината от 736-те заповеди и споразумения за антидъмпингови и изравнителни мита, които са в сила в момента.
Тази търговия не е, както Тръмп изглежда вярва, някаква глобална игра с нулева сума, а решаващ аспект за поддържане на печеливши индустрии в редица съюзници.
Ерата на забраната | Около половината от антидъмпинговите и изравнителните мита, наложени от САЩ, са за стомана и алуминий
Американският и канадският алуминиев сектор по-специално работят като повече или по-малко интегрирана единична индустрия: Канада използва своята евтина и чиста водна енергия, за да топи нов метал и да стане най-големият износител в света на прясно претопени блокове, докато САЩ използват огромния си потребителски пазар, за да бъдат най-големият износител на скрап за производство на рециклиран алуминий. Това не трябва да се отхвърля просто като „отпадък“: такъв рециклиран алуминий осигурява около една трета от световното търсене. Производителите във всяка страна са в състояние да използват търговията като безопасна стойност, за да поддържат собствените си печалби, без да губят капитал за заводи за валцоване и топилни, където съюзниците вече имат свободен капацитет.
Ако има някакво оставащо съмнение относно непоследователността на тази политика, помислете, че коментарите на Тръмп за митата дойдоха само часове след съвместно съобщение с японския министър-председател Шигеру Ишиба, че Nippon Steel Corp. ще инвестира в United States Steel Corp. Това предложение спасява някои остатъци от сделка от обсъждано поглъщане, което беше блокирано както от администрациите на Байдън, така и от Тръмп.
Около една четвърт от приходите на US Steel се печелят в Европа, която обаче е и най-големият източник на американски внос на стомана след Канада. Ако митата на Тръмп бъдат наложени и Брюксел неизбежно реагира със свои собствени ограничения, защо, за бога, Nippon Steel ще харчи пари за компания, чийто най-голям експортен пазар е въвлечен в поредната търговска война?
Отново осуетен | Близо три четвърти от алуминия в САЩ идва от близки съюзници
Посланието за това как онзи отдавна изчезнал “Стоманен пакт” ускори загубата на разум рез 20-ти век не е чисто риторично. Успехът в победата над силите на Оста зависеше основно от отвореността на съюзниците към търговията. САЩ изпратиха 180 милиарда долара (в долари от 2016 г.) в стоки и услуги на Съветския съюз по време на войната. Италия и Германия, от друга страна, почти не търгуваха помежду си, очевидно убедени, че самодостатъчността е най-сигурният път към победата.
Там има урок по икономическа история за всички про-расистки фенове на римски поздрави, които се разхождат из Вашингтон тези дни. Въпреки всичките изказвания на силите на Оста, в крайна сметка победата беше на обикновения, търговско настроен либерализъм. Фашистите, заслужено, загубиха.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.
Източник: bloombergtv.bg
