Това беше забележително добра седмица за демократичен Израел, ужасна седмица за ислямистки Иран – и много лоша за лидерите на Европа. Кризата в Близкия изток разкри европейските ни елити като безгръбначни, импотентни и неуместни.
Европейски лидери-позьори се оказаха също двулични измамници. Те се опитват да заемат високо морална позиция, гледайки отвисоко на Израел и осъждайки агресията на еврейската държава. Но в действителност те разчитат на тази малка държава от 9,5 милиона души, както признава германският канцлер, да „върши мръсната работа“ по побеждаването на ислямистката заплаха за Запада.
Най-големите морални страхливци сред европейските правителства напълно се провалиха в историческото предизвикателство, породено от този конфликт, и отказаха да застанат на страната на Израел. Вместо това те призовават за „сдържаност от двете страни“, прекратяване на огъня и преговори, сякаш има някакъв морален еквивалент между единствената демокрация в Близкия изток и авторитарна ислямска терористична държава.
След като онлайн среща на външните министри от ЕС не успя да издаде произраелско изявление тази седмица, един антиизраелски министър заяви пред Politico, че има „голяма разлика“ между правото на Израел да се защитава и неговите „превантивни военни действия“ срещу Иран.
С други думи, те твърдят, че Израел е агресорът тук. В какъв въображаем свят живеят тези глобални държавници? В реалния свят ислямистки Иран е агресорът, който спонсорира терористичните врагове, с които Израел се бори на седем фронта.
Иран стои зад погрома на 7 октомври в Израел, когато неговият палестински прокси ХАМАС изби повече евреи, отколкото са загинали в който и да е ден след нацисткия Холокост. Иранските лидери публично са ангажирани да заличат Израел – и САЩ – от лицето на земята. За тази цел те спонсорират световни терористични мрежи, които заплашват Запада – и се опитват да разработят ядрени оръжия.
Всеки, който вярва в демокрацията и западната цивилизация, трябва да каже силно и ясно, че Израел има пълното право да се защитава, като отговори на многократните атаки на Иран, целящи да предотвратят аятоласите да изградят ислямистката бомба.
Вместо да подкрепят Израел обаче, водещите европейски лидери сега се обръщат към иранците, като учтиво питат ислямисткия режим дали би бил така любезен да договори прекратяване на огъня и да се съгласи да ограничи ядрената си програма. Според съобщенията, водещият дипломат на ЕС, Кая Калас, ще се срещне с иранския външен министър в Женева в петък, заедно с външните министри на групата „Е3“ – Германия, Франция и Обединеното кралство, традиционно трите велики сили на Европа.
Тук става очевидна двуличната нечестност на европейската дипломация. Защо биха си помислили, че иранците сега биха могли да са склонни да обсъждат ядрена сделка, след като са отказали всички предишни призиви? Само заради опустошителното въздействие на атаките на Израел!
С други думи, докато хленчат за необходимостта от „сдържаност“, тези европейски правителства знаят, че същите израелски удари, които публично не одобряват, са ключът към постигането на какъвто и да е напредък към тяхното „дипломатическо решение“. Те са политически измамници, както и морални страхливци.
На сцената се появява германският канцлер Фридрих Мерц, който пуска тази котка от торбата. Тъй като дръзките атаки на Израел срещу ирански военни и ядрени цели се оказаха по-успешни, отколкото прогнозираха експерти в Европа или САЩ, Мерц очевидно се почувства окуражен да се изяви като тайна мажоретка. По този начин, на срещата на върха на Г-7 тази седмица (където незначителността на Европа беше разкрита от решението на американския президент Тръмп да си тръгне по-рано, имайки по-важни неща за вършене), Мерц направи политическа изповед пред германска радиостанция. Той призна, че атакувайки ядрената програма на Иран, израелците вършат „мръсната работа“ за Запада.
„Това е мръсната работа, която Израел върши за всички нас“, призна канцлерът. „Мога само да кажа, че изпитвам най-голямо уважение към факта, че израелската армия и израелското правителство имаха смелостта да направят това.“ Той добави, че ако иранският режим беше готов да преговаря, военна намеса нямаше да е необходима. Но сега, ако преговорите, към които Европа се стреми, се провалят, тогава на дневен ред ще трябва да бъде „пълно унищожаване на иранската ядрена оръжейна програма“ – и разбира се, това ще бъде изпълнено от американците.
Помислете за момент какво казва Мерц тук. Може да звучи като добра новина, че лидерът на Германия най-накрая е заел правилната страна. Но ако Израел върши „мръсната работа за всички нас“? Това трябва да означава, че най-големите сили на Европа тайно са се крили зад полите на малкия Израел, очаквайки една бойна нация от само 9,5 милиона души да защити интересите на половин милиард европейци и целия западен свят.
Изразявайки отдалеч възхищението си, че „израелската армия и израелското правителство са имали смелостта да направят това“, Мерц също така разкрива липсата на морална смелост в най-големите европейски столици. Те искат да видят „пълното унищожаване“ на иранската ядрена оръжейна програма – но без да оставят кървави отпечатъци от ръце по костюмите на европейските дипломати.
Тези приказки за Израел, който „върши мръсната работа“ за Запада, дойдоха, нека си спомним, от нов германски канцлер, който сега е лицето на Брюксел. Що за лидерство на ЕС се предполага, че е това? Това отново повдига убийствения въпрос, поставен от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс на Конференцията по сигурност в Мюнхен по-рано тази година. На фона на всички разговори за големи нови бюджети за отбрана, Ванс попита: какво точно искат да защитават европейските лидери в света, когато предават европейските принципи на демокрацията и свободата на словото?
В същия дух сега бихме могли да се запитаме как могат да твърдят, че защитават демокрацията, когато не искат открито да застанат до Израел, на глобалната фронтова линия на войната за този ценен принцип? За какво точно се застъпват, ако отказват да се изправят срещу ислямизма в битката между цивилизацията и варварството?
Израелците остават жив, боен пример за това, което Европа трябва да подкрепи: суверенна, демократична нация, защитаваща границите и народа си. Те вече са постигнали забележителни резултати, докато са се борили сами, често с едната ръка вързана зад гърба си, без надеждната подкрепа дори на най-верните си исторически съюзници.
Всеки европейски лидер, който си заслужава вниманието, сега трябва да застане наравно с израелците. Ако не, със сигурност ще знаем, че не може да им се има доверие да защитават демокрацията и на вътрешния фронт. И никой няма да свърши мръсната работа по спасяването на кожата им.
АВТОР: Мик Хюм е главен редактор на europeanconservative.com. Той е английски журналист, редактор и автор. В днешно време пише и за Spiked, The Daily Mail и The Sun. Хюм е автор, наред с други книги, на „Revolting! How the Establishment are Undermining Democracy and What They’re Afraid Of“ (2017) и „Trigger Warning: Is the Fear of Being Offensive Killing Freedom Speech?“ (2016), и двете издадени от Harper Collins. Хюм е бил редактор-учредител на списание Living Marxism (починал) от 1988 г. и редактор-учредител на spiked-online.com от 2001 г. Той е бил колумнист за The Times (Лондон) в продължение на 10 години. Работил е в комуникациите за партията на Найджъл Фараж „Брекзит“ (2019 г.) и за „Reform UK“ на парламентарните избори през 2024 г. В момента е гостуващ сътрудник в MCC в Будапеща.
Автор: Мик Хюм (Mick Hume) – главен редактор на europeanconservative.com. Той е английски журналист, редактор и автор.
Източник: The European Conservative
