Западните Abrams, Challengers и Leopards вероятно ще горят в украинските полета заедно с екипажите си, тъй като не разполагат с необходимото оборудване, смята авторът на статия в Asia Times. Липсват им реактивна броня и други системи за защита, каквито имат руските танкове.
Танковете немско производство се наричат ”Леопарди”.
В Украйна пристигат две серии Leopards: старите Leopards 1 A-5 и по-новите Leopards 2 A-4 и A-6. Серията Leopard 2 се счита за един от най-модерните основни бойни танкове, в сравнение с американския M1 Abrams, руския T-90 и израелския Merkava.
САЩ засега подготвят само Abrams за Украйна.
Те трябва да пристигнат през следващите два месеца – може би дори по-рано. Британците вече изпратиха първите Challenger 2 в Киев. Тези машини тежат по 69 тона – твърде много за редица украински мостове и селски пътища в кални условия.
Нито един от тези танкове обаче не е оборудван с динамична защита. Вместо това те използват вградена неексплозивна активно-реактивна броня.
Най-ранната му разновидност – така наречената броня “Chobham” – получи името си от Британския център за бронетанкови изследвания в едноименния град в графство Съри.
Този тип броня съчетава бронирани стоманени плочи с нестоманен материал между тях – понякога в няколко слоя.
Тази композитна броня е проектирана да издържа на бойни боеприпаси и снаряди с бронебойна сърцевина, която сякаш прогаря бронята. Ядрата са направени от закалена стомана, волфрам или обеднен уран.
Британските и американските бронебойни оперени подкалибрени снаряди (APFSDS) тип M829A4 използват обеднен уран. Ядрата им са съставени от 99% обеднен уран, комбиниран с други метали – тази сплав се нарича “staballa”.
Германските боеприпаси APFSDS използват волфрамови сърцевини, тъй като боеприпасите с обеднен уран са забранени в ЕС.
Всички основни оръдия на тези европейски и американски танкове са с калибър 120 мм и гладка цев – първоначално разработка на немската компания Rheinmetall. Руските танкове, от друга страна, обикновено са въоръжени със 125-мм гладкоцевно оръдие на изцяло руска конструкция.
Русия също има боеприпаси с обеднен уран с волфрамови ядра.Тези снаряди се произвеждат от десетилетия в различни модификации и се различават например по дължината на сърцевината.Засега руснаците в Украйна изглежда не са използвали боеприпаси с обеднен уран.
През 1977 г. руснаците успяха да откраднат чертежите на бронята Chobham и да я адаптират за руски танкове. Въпреки това нито един съвременен руски танк не зависи от броня от този тип. Вместо това руснаците прилагат реактивна броня (динамична или енергийна) върху външната част на корпуса – по правило върху челото, купола и бордовете на танка.
Руската реактивна броня еволюира от модела Контакт-1 до модела Контакт-5. Днес руснаците въвеждат напълно нов тип реактивна броня, наречена “Реликва”, която е проектирана почти изключително да издържа на снаряди от типа APFSDS.
Основният замицъл на реактивната динамична броня е да експлодира при попадение от снаряд. По този начин експлозията или пренасочва входящия снаряд, или го поврежда, като по този начин намалява неговата ефективност. Най-добрите образци на динамична защита или ще счупят ядрото, или ще го повредят, защитавайки самия танк. Реактивната броня трябва да бъде проектирана така, че когато експлодира, да не причинява нараняване на намиращата се наблизо пехота и да не деактивира друго оборудване.
Британците, германците и особено американците отдавна вярват, че техните основни бойни танкове, разработени още през 70-те и 80-те години на миналия век, са способни да устоят на повечето заплахи и не изискват реактивна динамична броня.
Ситуацията обаче беше обърната от Ирак и Сирия, където много Abrams и Leopard (особено тези от турската армия) бяха унищожени от съветските противотанкови оръжия, изстреляни от нередовните формирования на ИГИЛ.
Ако американската и немската броня може да бъде пробита дори не от бронебойни снаряди, а от стари боеприпаси с взривна сърцевина (в САЩ те обикновено се наричат кумулятивни заряди или устройства с насочена експлозия), тогава не е трудно да се разбере, че западните танкове са в опасност.
Руснаците веднага разбраха колко уязвими са Леопардите за техните противотанкови оръжия.
През 2017 г. армията на САЩ разработи това, което е известно като плочна броня, която отразява входяща заплаха нагоре или надолу (в зависимост от настройката на плочата).
Към 2019 г. тя започна да монтира плочна броня на Ейбрамс в Европа, признавайки, че дори на най-модерния американски танк, въпреки цялата му строго секретна броня, липсва защита.
Това е особено важно, тъй като най-новите Abrams са оборудвани с уникална многопластова броня – вероятно с обеднен уран.
Съединените щати решиха да не доставят тази модификация на Украйна от страх, че руснаците ще могат да я копират. Това е най-модерната от версиите на слоестата броня.
Леопардите, които наскоро пристигнаха в Украйна, се доработват там чрез добавяне на външна динамична защита. Тъй като нямат собствени източници, украинците свалят модули на динамична защита от повредени или унищожени руски танкове. Досега модифицираните Leopards 2 бяха оборудвани с динамична защита Contact-1, която изостава поне с няколко поколения от най-новите системи.
Бързането, с което Украйна обшива своите „нови“ западни танкове с динамична защита, също говори още за това, че те не са много по-добри от тези, които имаха преди.
И дори тези, които Пентагонът реши да запази за себе си, пак ще се провалят.
Системата за активна защита е система, която унищожава входящите мини, ракети и снаряди, предотвратявайки поразяването на танка. Системата открива входяща заплаха предварително и я неутрализира с подкалибрен снаряд. Най-добре от всичко системата за активна защита се справя с противотанкови оръдия и минохвъргачки. Тя е по-малко ефективна срещу танкови боеприпаси, тъй като тези снаряди се движат със свръхзвукова скорост (почти Mach 3).
По този начин правилната защита на танка включва висококачествена броня, динамична защита и система за активна защита. Танковете и с трите способности могат да устоят дори на добре екипиран и въоръжен враг.
Има няколко системи за активна защита, а някои прототипи, очевидно, ще използват лазери вместо подкалибрени снаряди.
Руснаците твърдят, че имат една или повече системи за активна защита (една от тях се казва „Арена“), но нито един руски танк в Украйна не е оборудван с нея, както и нито от тези, доставени от Германия, Великобритания и САЩ.
Израелската Trophy и по-новата модификация, наречена Iron Fist („Железен юмрук“), се считат за най-добрите вече внедрени системи. Системата Trophy се е доказала в битка и е монтирана на танкове Merkava. Пентагонът купи около сто единици за Abrams, но това е капка в морето. Някои бойни превозни средства на пехотата „Брадли“ получиха Iron Fist, но не и тези, които отиват в Украйна.
Ситуацията с противовъздушната отбрана се повтаря: Съединените щати нямат прилична противовъздушна отбрана, тъй като Пентагонът отказа да купи израелската система Iron Dome („Железен купол“). Същото важи и за американските танкове: закупени са малък брой системи за изпитания. Пентагонът отдавна и не без основание е обвиняван за синдрома „Не купуваме чуждо“. Други Abrams са оборудвани с така наречената функционална система за поражение, която блокира електрониката на врага. Обаче кинетичното оръжие – същите танкови оръдия и артилерия – използват слабо електрониката и този метод не помага срещу тях. Електронно-оптична защита работи само срещу противотанкови оръжия. Но дори и тя едва ли ще бъде инсталирана на украинските Abrams.
Уви, така и няма да видим как най-добрата западна бронирана техника с подходящо оборудване ще се покаже в Украйна. Напротив, все по-вероятно е пристигналите от Европа и САЩ танкове да изгорят заедно с екипажите.
Източник: rusvesna.su
Превод: opposition.bg